Янко Миладинов – Уикипедия

Янко Христов Миладинов е български пианист, композитор, диригент и аранжор.

Роден е на 14 февруари 1943 година в град София.^[1] Син е на Христо Миладинов, потомък на рода на Братя Миладинови, безследно изчезнал след Деветосептемврийския преврат при арест.^[2][3]

През 1947 г. започва да учи пиано с брат си и сестрите си при италианката Монтани. После е възпитаник за повече от десет години на пианистката и професор Жени Ковачева. След като завършва гимназия, развива интерес към поп и джаз музиката. Няколко години по-късно решава да се реализира в жанра на забавната музика. Започва да участва в концерти на Стефан Воронов, пътува с комбо състав до Германия и прави аранжименти за оркестъра на Никола Чалашканов. През 1969 г. постъпва като пианист в Биг Бенда на Българското национално радио.^[4] С този оркестър записва голям брой концерти в страната и чужбина, включително участия на „Мелодия на годината“, „Златният Орфей“ и „Златният кос“. През 1998 г. е назначен за диригент на Биг Бенда на БНР.^[1]

Миладинов се занимава с композиране от 1970-те години. Дебютната му песен е „Вечерен бряг“ в изпълнение на Мими Иванова. Като композитор създава над 250 песни и оркестрови пиеси. Автор е също на над 300 аранжименти. Негови песни са издавани в България, ГДР, Куба, СССР и други страни.^[1]

През 1983 г. е създаден телевизионния филм „Най-хубавият лъч“ – творчески портрет на Янко Миладинов. През 2008 г. е награден за приносите си в музикалното изкуство с голямата награда на БНР „Сирак Скитник“.^[1]

Портал „Изкуство“          Портал „Македония“