Яхиново – Уикипедия
Яхиново | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1794 души[1] (15 март 2024 г.) 146 души/km² |
Землище | 12,276 km² |
Надм. височина | 663 m |
Пощ. код | 2622 |
Тел. код | 07032 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 87727 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Дупница Първан Дангов (БСП – Обединена левица; 6 ноември 2023) |
Кметство – кмет | Софка Венчова Скоклева от 2015 г., ПП ГЕРБ |
Адрес кметство | |
С. ЯХИНОВО, ул. Христо Ботев № 46 | |
Яхиново в Общомедия |
Яхѝново е село в Западна България, община Дупница, област Кюстендил.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Яхиново се намира на около 4 km североизточно от центъра на град Дупница. Разположено е в намиращата се между планините Верила на север и североизток и Рила на юг североизточна част на Дупнишката котловина. През селото протича река Джубрена, десен приток на река Джерман от басейна на река Струма. Преобладаващият наклон на терена в селото следва приблизително посоката на речното течение на югозапад при надморски височини около 550 m в североизточния край на селото, 530 m в югозападния край и 543 m при сградата на кметството.
Общински път през Яхиново води на североизток през село Червен брег до село Крайници, а на югозапад до връзка в Дупница с второкласния републикански път II-62 (Кюстендил – Дупница – Самоков) и по него – до връзка с първокласния републикански път I-1 (град Видин – граничен пункт ГКПП Кулата - Промахон) – част от Европейски път Е79.
Западно от Яхиново минава железопътната линия № 5 София – Кулата, на която има спирка за селото.
Климатът е преходно-континентален; почвите в землището на селото са преобладаващо смолници, наносни и ерозирани излужени канелени горски почви.[2][3]
В района на селото има находища на глина за тухли.[4]
Землището на село Яхиново граничи със землищата на: село Червен брег на север и североизток; село Ресилово на югоизток; село Самораново на югоизток; ; град Дупница на юг и югозапад; село Блатино на запад; село Дяково на северозапад; село Тополница на северозапад.
Населението на село Яхиново, наброявало 1239 души при преброяването към 1934 г. и 2423 към 1985 г., намалява до 1643 (по служебен документ на НСИ от 2022-12-31) към 2022 г.[5]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 2026 лица, за 1953 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 66 – „не отговорили“, а за принадлежност към „ромска“, „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени конкретни данни.[6]
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото е в България от 1878 г.[7]
Сведения за селото под името Бюик Ахи има в османотурски регистри от 1576 г.[2]
Частни килийни училища е имало около 1834 г.[2]
Запазена е църквата „Света Петка“, построена през 1871 г. на мястото на стар манастир.[2]
При преброяването на населението през 1881 г. селото е записано като Яхиново в община Цървени брег, околия Дупница, окръг Кюстендил с 488 жители.[8]
За произхода на името Яхиново няма документални данни.
Няма сведения за съществувало селище преди османската власт, но от легенди се знае, че е имало поселение на няколко километра на север от селото, в местността „Царако“. Открити са следи от жилища. Село Яхиново непосредствено преди Освобождението от османска власт е било едно почти напълно българско село. От 85 къщи, 81 са били български – християнски и само 4 са били турски. Населението е брояло около 500 души.
Имало е един турски чифлик и метохска земя на Рилския манастир. Основният поминък, както и навсякъде тогава е бил земеделието и скотовъдството. Повечето от хората са имали собствена земя, но някои са работили и в чифлика. Децата са учили в българско училище. Няма сведения за участието на хора от селото в Априлското въстание от 1876 г.
Десетки яхиновци участват във войните и много от тях дават живота си. Няма сведения за участие на хора от Яхиново в юнското и септемврийските въстания през 1923 година. През партизанското движение няма регистрирани партизани, а също и ятаци. През 1956/57 г. е кооперирана земята на селото. Имало е репресии срещу несъгласните, но няма факти за жертви. През 1942 – 1944 г., селото е електифицирано, а през 1965/66 е водоснабдено. Дотогава за питейни нужди са използвани само две чешми от местен водоизточник. Впоследствие (60-те и 70-те години на 20. век) селото се разраства, като в него се заселват много хора от други села.
През 1967 е построено ново училище, в което са учили над 300 деца. Стотици хора от селото отиват гурбетчии в Италия, САЩ, Германия, Испания, Гърция. Яхиново е от селата, в които има и училище и детска градина.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 2026 | 100,00 |
Българи | 1953 | 96,39 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 66 | 3,25 |
Поминък
[редактиране | редактиране на кода]В местността „Долни ливади“ и част от „Средни ливади“ днес е разположен крупен химико-фармацевтичен комбинат, който дава основния поминък на населението от селото.
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Жителите на селото изповядват православно християнство. В черквата „Света Петка“ има лековит кладенец, чиято вода помага за различни заболявания на очите. Заради тази вода в селото се стичат хора от цяла България.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Яхиново към 2023 г. е център на кметство Яхиново.[10][11]
В село Яхиново към 2023 г. има:
- действащо читалище „Пробуда 1939“;[12][13]
- действащо общинско основно училище „Свети свети Кирил и Методий“;[14]
- православна църква „Света Петка“;
- Обединено детско заведение[15] „Радост“;[16]
- пощенска станция.[17]
Природни и културни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Край селото минава стар римски път от първия голям завой между Аракчикския мост и отклонението за Големо село, през с. Пиперево, Ширинта, могилата над глинената кариера, покрай Яхинските гробища, Зла бара, моста в началото на село Червен брег („хубав мост“ – Евлия Челеби), покрай Джубрена и Верила над село Крайници, кръстопътя Яребковица – Самоков и от него покрай Трънава могила (срещу Бончук) за „големия и хубав“ град Германа.[18]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Съборът на селото е на 14 октомври –празникът на Света Петка (Петковден).
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Здравка Момчилова – народна певица
- д-р Мирчо Иванов Боцев – медицински директор на Районна болница Дупница
- инж. Йордан Иванов Боцев – Директор на Кремиковци, зам. министър на промишлеността в правителството на Любен Беров
- Емил Гущеров – депутат в народното събрание от партия ГЕРБ
- подполковник Венцислав Георгиев Грънчаров – изтъкнат български артилерист
- Генерал-майор Иван Томов (1942 – 2021) – Началник Първа армия на Република България, съветник по националната сигурност на президента Желю Желев
- Иван Бантутов (1931 – 1996), български офицер, генерал-майор
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в г Голяма енциклопедия „България“, том 12, стр. 4946, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Смолници (Vertisols). Наносни почви (алувиални, алувиално-ливадни) (Fluvisols). Канелени почви (Chromic cambisols).
- ↑ Община Дупница. Официален интернет сайт. Природни ресурси. Географско положение и природни ресурси. 4. Полезни изкопаеми: ... глини за тухли (с. Яхиново) ... Справка към 28.12.2023 г.
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Яхиново, общ. Дупница, обл. Кюстендил
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Яхиново, община Дупница
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ЯХИНОВО, село, в България от 1878 г. (Справка към 29 декември 2023.)
- ↑ Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места в Княжество България (по преброяването на 1 януари 1881 г.; София, Държавна печатница, 1885, стр. 78 (85). Окръг Кюстендил, околия Дупница, община Цървени брег, с. Яхиново
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Яхиново, общ. Дупница
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Кюстендил, кметство Яхиново
- ↑ Детайлна информация за читалище „Пробуда 1939“, село Яхиново, община Дупница, област Кюстендил
- ↑ Информационна карта за 2022 г., читалище „Пробуда 1939“, село Яхиново, община Дупница, област Кюстендил
- ↑ Министерство на образованието и науката. Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Действащи институции. Основно училище „Свети свети Кирил и Методий“, област Кюстендил, община Дупница, село Яхиново Справка 8.01.2024 г.
- ↑ „Обединено детско заведение“ е традиционно ползван термин, който по смисъла на Наредба № 5 за детските градини и обединените детски заведения (отменена през 2000 г.) означава детска градина, която има и яслени групи.
- ↑ Регистър на детските градини»Област Кюстендил»Община Дупница»Село Яхиново»Обединено детско заведение Радост
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Кюстендил, 2622 Яхиново
- ↑ Библиотека „Струмски“. Акад. Йордан Иванов – „Северна Македония, Исторически издирвания“ 1906, стр. 25: „... От този град пътят е вървял източно край могилите при Голямо село, превалял е височината, без да заобикаля надясно към Дупница, и през Яхиново, край могилите, през Црвени-брег е стигал в големия град Германа, сега Сапаревска Баня. ...“
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Административна карта на България. Дупница
- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-34-071]
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-34-071-1. Актуалност към 1982 г. Издание 1986 г.]
|