Агрометеорология – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Агрометеорологията изучава метеорологичните, климатичните, хидрологичните и почвените условия в тяхното взаимодействие с обектите и процесите на селскостопанското производство. Т.е., тази наука се намира във взаимодействие с редица други науки – географията, метеорологията, климатологията, агрономическите и животновъдните науки, биологията, почвознанието, физиологията на растенията и животните, математиката и статистиката и др.

Изучаването на науката Агрометеорология предполага получаването на информация по следните основни теми:

• Климат, в т.ч.
  • Климатични пояси
  • Климатични области в България
• Методи за агрометеорологични проучвания
• Метеорологични станции
• Основни метеорологични фактори, в т.ч.
  • Слънчева радиация
  • Температура на почвата
  • Температура на въздуха
  • Валежи, вкл. Облаци
  • Влажност на въздуха
  • Вятър
• Микроклиматът като фактор за земеделското производство;
• Значението на метеорологичните условия за останалите екологични за земеделието фактори, каквито са:
  • Почвата
  • Биотичните фактори: плевели, болести по растенията, неприятели по растенията
• Контрол върху метеорологичните фактори в земеделието
• Сезонни явления при земеделските култури
• Неблагоприятни за земеделието метеорологични условия
• Агроклиматични оценки, в т.ч.
  • Агроклиматична оценка на топлообезпечеността
  • Агроклиматична оценка на влагообезпечеността
• Агроклиматично райониране на земеделските култури въз основа на:
  • Агроклиматични изисквания на земеделските култури
  • Климатични коефициенти при бонитация

Най-важните задачи на агрометеорологията са:

1. Изучаване и описание на закономерностите при формиране на метеорологичните и климатичните условия за аграрното производство в пространството и времето;
2. Разработка на методи за количествена оценка на влиянието на метеорологичните фактори върху състоянието на почвата, развитието, растежа и продуктивността на културите, развитието и разпространението на болестите и неприятелите;
3. Разработка на методи за агрометеорологични прогнози;
4. Агроклиматично райониране на нови култури, сортове и хибриди; обосновка на рационалното използване на климата за повичаване на добивите от културите;
5. Агроклиматична обосновка на технологиите на производство, в т.ч. по време и място на всички аграрни практики;
6. Разработка на методи и опрогнози за растителна защита;
7. Отчитане на екологичните въздействия на аграрното производство и методи за опазване на околната среда и др.
8. Агрометеорологично обслужване – обслужване на селскостопанско производство с метеорологични, хидрологични и агрометеорологични данни, информация и прогнози.

Агрометеорологични наблюдения се извършват в районите на метеорологични станции, представителни за разпространените в България почвени разновидности, като се отчитат и географско разположение, релефни особености, както и разпространените полски, зеленчукови и фуражни култури, а също и трайните горски и земеделски насаждения. Борави се с методи на други науки, както и със собствени методи.

Агрометеорологичната информация съдържа данни за:

• средните декадни и месечни температури на въздуха (обработена от наблюдения в метеорологичните станции);
• средните декадни и месечни стойности за влажността на въздуха (от метеорологични данни);
• декадни и месечни суми на валежите (от метеорологични данни);
• характеристики на снежната покривка;
• съдържание на влага в почвата – за две дати в месеца и в различни посеви;
• радиационна, минимална и среднодневна температура на почвата;
• агрометеорологичен анализ на зимния и вегетационния сезони;
• баланс на атмосферното овлажняване;
• фенологични данни за земеделските култури;
• анализ на презимуването на зимните култури;
• анализ на състоянието на земеделските култури през вегетационните месеци;
• анализ на условията за провеждане на агротехнически мероприятия.

Хидрометеорологичната информация се ползва на три нива:

• За предприемане на оперативни стопански решения;
• За разработка на планови решения в средносрочен аспект;
• За избор на дългосрочни програми за развитие на земеделието.

• Списък на земеделски теми
• Аграрни науки