Флавий Аеций – Уикипедия

Флавий Аеций Flavius Aetius
римски военачалник
Роден	90-те години на IV век Дуросторум, дн. България
Починал	21 септември 454 г. Равена, дн. Италия
Националност	Римска империя
Семейство
Баща	Флавий Гауденций
Съпруга	неизв. Пелагия
Деца	Гауденций

Флавий Аеций (на латински: Flavius Aëtius) е римски военачалник от последните десетилетия на Западната Римска империя, трикратен консул (432, 437 и 446 г.), удостоен от историците с епитета „последният римлянин“^[1] (заедно с друг римски военачалник, Бонифаций).

Готският историк Йордан отбелязва така заслугите на римския пълководец в сложния за империята период през първата половина на V век, когато е атакувана от различни страни от германи и хуни: „Калѐн във военните дела, особено [удачно] се родил той за Римската империя.“^[2] Аеций оглавява имперската армия през 429 г., 19 години след като „столицата на света“ Рим за първи път от 8 века е разграбена от вестготите, водени от Аларих I. В продължение на 25 години Аеций удачно отбива набезите на варварите над владенията на Западната Римска империя, изпълнявайки ролята не само на военачалник, но и фактически на ръководител на империята при слабия император Валентиниан III. Аеций е най-известен в историографията със своята победа над Атила в битката на Каталаунските поля през 451.

През 454 г. император Валентиниан III убива своя най-добър пълководец и дипломат Аеций, а още на следващата година Рим е разграбен от вандалите. След още 20 години пада и самата Римска империя.

Флавий Аеций е роден през 395 или 396 г. в Дуростор (Durostorum, днес Силистра) в провинция Долна Мизия^[2]. Син е на началника на конницата (magister equitum) Флавий Гауденций, представител на знатен местен род.^[3] Майка му е от знатно богато семейство от Италия.^[4].

Семейството на Гауденций се ползва с влияние в Рим. Неговият син Аеций е взет като момче за телохранител на римския император Хонорий.^[4]. Когато през 408 г. Хонорий убива предводителя на войската Стилихон, то вождът на вестготите Аларих I иска от императора да сключи мирно споразумение, за което римляните са длъжни да платят дан и да разменят с вестготите знатни заложници. Един от тези заложници трябвало да бъде Флавий Аеций. ^[5] който по това време вече е прекарал 3 години като заложник в началото при вестготите, а след това при хуните. ^[4]

Впоследствие Аеций се жени за дъщерята на знатния гот Карпилион,^[6] има от нея син Карпилион и достига до поста префект на императорската гвардия (comes domesticorum). През 423 г. умира император Хонорий. Властта в Равена (по това време столица на Римската империя) взема с поддръжката на пълководеца Кастин, началника на канцеларията на Йоан, който назначава Аеций за охрана на своя дворец (куропалат).^[4] Жени се за Пелагия, вдовицата на генерал Бонифаций и през 440 г. има с нея син Гауденций, който през 454 г. e сгоден за Плацидия, дъщерята на западноримския император Валентиниан III и Лициния Евдоксия. Вероятно има и дъщеря, която се омъжва за Травстила.

Григорий Турский, цитирайки труд на историка Ренат Фригерид (неговото съчинение не се е запазило), описва по следния начин външността и характера на Аеций:

„Той бил среден на ръст, силен, добре сложен, не бил нито слаб, нито дебел; бодър, пълен със сили, стремителен ездач, изкусен в стрелбата с лък, неуморен в мятането на копие, много способен воин и прославен в изкуството да сключва мир. В него няма нито капка лакомия, нито малка алчност, по природа бил добър, не позволявал на глупави съветници да го отклоняват от взетото решение; търпеливо понасял обиди, бил трудолюбив, не се боял от опасностите и много леко понасял глад, жажда и безсънни нощи.“^[4]

Източната Римска империя (Византия) не признава узурпатора Йоан. През 424 г. император Теодосий II изпраща в Италия войска, за да даде римския трон на своя братовчед Валентиниан III.

За участието на Аеций в събитията разказва Григорий Турски чрез препратка към загубения труд на Ренат Фригерид:

„Йоан, подбуден от това, изпратил Аеций, който по това време отговарял за охраната на двореца, с голям товар злато при хуните, познати на Аеций още от времето, когато е бил заложник при тях и свързан с тях с близка дружба, и му казал: Когато вражеските отряди се втурнат в Италия, те да ги нападнат в гръб, а самият Йоан ще ги посрещне челно“^[4]

Аеций се връща с 60-хиляда войска от хуни и участва в сражението срещу Аспар, източноримски военачалник. Но пристигането му закъснява и Йоан вече е претърпял поражение и е убит 3 дни преди да дойде Аеций.^[7]

На 23 октомври 425 г. 7-годишният Валентиниан III е провъзгласен за император, но фактически вместо него започва да управлява в качеството си на регент неговата майка Гала Плацидия. Аеций признава властта на Плацидия, хуните с богати дарове са изпратени вкъщи, а самият Аеций получава поста военен магистър в Галия (comes et magister militum per Gallias).

На новия пост Аеций действа бързо и енергично. През 426 и 430 г. той отблъсква вестготите, които нападат Арелат, през 428 и 431 г. побеждава франките. Той ревниво пази властта си и не търпи съперници. По негово внушение Плацидия през 427 г. заподозряла в измяна наместника в Северна Африка – Бонифаций. Последният, за да се защити, извикал вандалите от Испания в Африка (429 г.), които обаче завладяват провинцията за себе си. Бонифаций избягва в Рим през 432 г. и се оправдава пред императрицата и е назначен от нея на мястото на Аеций. Последният в това време е в Галия, където води кампания срещу германите. Скоро между двамата пълководци избухва война. Бонифаций, предвождайки императорските войски, успява да разбие Аеций, но е тежко ранен в битката и умира. Аеций избягва при хуните, но след смъртта на техния вожд Ругила (433 г.) се връща обратно в Рим. През 434 г. той е провъзгласен за патриций и консул и оттогава в продължение на 20 години с твърда ръка управлява Западната Римска империя.

Талантлив военачалник и дипломат, той успява да обуздае германските племена в Галия и да ги принуди да служат на римските интереси. В два похода (435 и 436 г.) той успява да победи бургундите, усмирява келтите в Арморика и потушава въстанието на багаудите. Сключва мир с вестготите през 439 г. и разбива франките при река Сома. С хуните Аеций поддържа мирни отношения, но когато техният вожд Атила нахлува в Галия, „последният римлянин“ успява да създаде коалиция от алани, визиготи, франки и с помощта на този съюз да разгроми хуните в битката при Каталаунските полета през 451 г.

На следващата година Атила възобновява войната, като със свежи сили нахлува в Северна Италия, където завладява Аквилея, Медиолан, Павия и Верона.

Аеций, изоставен от съюзниците си, изчаква подкрепления от Източната Римска империя, но императорският двор предпочита да търси мир с хуните и изпраща посолство при Атила начело с папа Лъв I Велики. Атила се отправя да превземе и опустоши „Вечния град“ Рим и е загадка, как папата успява да убеди кръвожадния и амбициозен воин да се оттегли, а след смъртта на хунския вожд през 453 г. император Валентиниан III, опасявайки се от авторитета и влиянието на Аеций, нарежда през 454 г. „последният римлянин“ да бъде умъртвен по време на аудиенция в двореца.

През 453 г. Аеций сгодява своя син Гауденций за дъщерята на император Валентиниан III Плацидия.^[8] Възможно е предстоящото сродяване с императорското семейство да ускорява падането на пълководеца. По думите на Прокопий Кесарийски Валентиниан решава да отстрани прославения военачалник „само защото Аеций притежавал сила и доблест, а не поради някаква друга причина.^[9]

Прокопий и Йоан Антиохийски,^[10] видно въз основа на един източник, предават следната версия за убийството на Аеций. Римският сенатор Петроний Максим е унижен и оскърбен от император Валентиниан, който с измама извиква в двореца жена му и я изнасилва.

Опасявайки се от верния на Валентиниан Аеций, Максим като първа крачка към отмъщение решава да го отстрани. С помощта на доверения евнух на императора Ираклий, Максим се постарава да убеди Валентиниан, че Аеций готви преврат.

Подозрителният император извиква на 21 септември 454 г. пълководеца в двореца, за да му докладва за събирането на данъците, и след това неочаквано го напада с меч в ръка. След като Валентиниан III с помощта на Ираклий убива Аеций, той пита един човек „Не е ли истина, че смъртта на Аеций е прекрасно изпълнена?“, а човекът отговорил „Прекрасно или не, не знам. Но знам, че вие с лявата си ръка отрязахте своята дясна.“

Историците след V век, видели разпадането на Западната Римска империя само две десетилетия след смъртта на Аеций, високо оценяват ролята и заслугите на Аеций в запазването на империята. Павел Дякон пише за него следното:

„Така загина Аеций, най-войнственият мъж, всял ужас в могъщия Атила, а заедно с него падна и Западната империя и държавата, и повече не можаха да се възстановят.“^[11]

Нормативен контрол BNE FAST GND HDS ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN PLWABN LIBRIS IdRef VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „История“          Портал „Политика“          Портал „Римска империя“          Портал „История на България“          Портал „Италия“