Голяма съветска енциклопедия – Уикипедия
Голяма съветска енциклопедия | |
Большая советская энциклопедия | |
третото издание на енциклопедията на английски език | |
Първо издание | 1926 – 1947 г. Съветски съюз |
---|---|
Оригинален език | руски |
Жанр | Енциклопедия |
Вид | универсална |
Поредица | да |
Следваща | второ и трето издание |
бележки
| |
Голяма съветска енциклопедия в Общомедия |
Голямата съветска енциклопедия (на руски: Больша́я сове́тская энциклопе́дия) е най-известната и най-подробната универсална съветска енциклопедия.
След Великата октомврийска социалистическа революция и настъпилата обществено-политическа, икономическа и културна промяна в бившето руско общество, транспонирано и трансформирано в съветско, настъпва необходимост за управляващите и от преоформяне на предходното знание в такова от нов съветски тип, особено в областта на хуманитарните и социалните науки. Излизането на Голямата съветска енциклопедия идва в отговор именно на тази потребност на новите управляващи на бившата Руска империя – болшевиките.
Издания
[редактиране | редактиране на кода]Голямата съветска енциклопедия замества остарелия енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон, излизайки в три издания:
- Първо издание (1926 – 1947) в 65 тома и един допълнителен на СССР без номер;
- Второ издание (1950 – 1958) в 49 тома, и един допълнителен 50-и – СССР, като след тях има два допълнителни 51 и 52 том индекси (1960);
- Трето издание (1969 – 1978) в 30 тома (том 24 излиза в две книги, като втората допълнителна книга е СССР) и един допълнителен том озаглавен Азбучен именен указател, без номер (1981).
След края на Съветския съюз и възстановяване независимостта на Русия, от 2004 г. започва издаването на заместилата тази универсална енциклопедия, Голяма руска енциклопедия. Тя е своеобразен продължител на предходните енциклопедични традиции от времето преди революцията, понеже енциклопедичните статии в Голямата съветска енциклопедия от областите на хуманитарните и социалните науки са идеологически обременени от господствалата по съветско време марксистко-ленинската идеология и съответно са необективни.
Съдържание на първото издание
[редактиране | редактиране на кода]Том | ((ru)) Наименование | Година на издаване |
---|---|---|
1 | А – Аколла | 1926 |
2 | Аконит – Анри | 1926 |
3 | Анрио – Атоксил | 1926 |
4 | Атоллы – Барщина | 1926 |
5 | Барыково – Бессалько | 1927 |
6 | Бессарабия – Больм | 1927 |
7 | Больница – Буковина | 1927 |
8 | Буковый – Варле | 1927 |
9 | Варлен – Венглейн | 1928 |
10 | Венгрия – Вильно | 1928 |
11 | Вильом – Водемон | 1930 |
12 | Воден – Волховстрой | 1928 |
13 | Волчанка – Высшая | 1929 |
14 | Высшее – Гейлинкс | 1929 |
15 | Гейльброн – Германия | 1929 |
16 | Германия – ГИМН | 1929 |
17 | Гимназия – Горовицы | 1930 |
18 | Город – Грац | 1930 |
19 | Грациадеи – Гурьев | 1930 |
20 | Гурьевка – Дейки | 1930 |
21 | Дейли – Джут | 1931 |
22 | Джуца – Договор торговый | 1935 |
23 | Доде – Евразия | 1931 |
24 | Евреи – Железняков | 1932 |
25 | Железо – Зазор | 1932 |
26 | Зазубные – Зерновые | 1933 |
27 | Зерновые – Империализм | 1933 |
28 | Империалистическая война – Интерполяция | 1937 |
29 | Интерполяция – Историческое языковедение | 1935 |
30 | История – Камбиформ | 1937 |
31 | Камбоджа – Кауфмана пик | 1937 |
32 | Каучук – Классон | 1936 |
33 | Классы – Конкуренция | 1938 |
34 | Конкурс – Крестьянская война | 1937 |
35 | „Крестьянская газета“ – Ларсон | 1937 |
36 | Ларте – Лилло | 1938 |
37 | Лилль – Маммалогия | 1938 |
38 | Маммилярия – Мера стоимости | 1938 |
39 | Мерави – Момоты | 1938 |
40 | Монада – Нага | 1938 |
41 | Наган – Нидерландское искусство | 1939 |
42 | Нидерланды – Оклахома | 1939 |
43 | Окладное страхование – Палиашвили | 1939 |
44 | Пализа – Перемычка | 1939 |
45 | Перемышль – Пол | 1940 |
46 | Пола – Призмы оптические | 1940 |
47 | Признаки делимости – Равенстон | 1940 |
48 | Рави – Роббиа | 1941 |
49 | Робер – Ручная граната | 1941 |
50 | Ручное огнестрельное оружие – Серицит | 1944 |
51 | Серна – Созерцание | 1945 |
52 | Сознание – Стратегия | 1947 |
53 | Стратиграфия – Телец | 1946 |
54 | Телецкое озеро – Трихофития | 1946 |
55 | Трихоцисты – Украинское искусство | 1947 |
56 | Украинцев – Фаянс | 1936 |
57 | Феаки – Флор | 1936 |
58 | Флора – Франция | 1936 |
59 | Францоз – Хокусаи | 1935 |
60 | Холангит – Цянь | 1934 |
61 | Ч – Шахт | 1934 |
62 | Шахта – Ь | 1933 |
63 | Э – Электрофон | 1933 |
64 | Электрофон – Эфедрин | 1933 |
65 | Эфемериды – Яя | 1931 |
Без номер | Союз Советских Социалистических Республик | 1947 |
Други съветски енциклопедии
[редактиране | редактиране на кода]Знанието според новата идеология е разпространено и на езиците на народите в съветските републики.
Оригинално наименование | Руско наименование | Брой томове | Години |
---|---|---|---|
Українська радянська енциклопедія | Украинская советская энциклопедия | 17 | 1927 – 1934; 1959 – 1965; 1978 – 1985 |
Ўзбек совет энциклопедияси | Узбекская советская энциклопедия | 14 | 1971 – 1980 |
Հայկական սովետական հանրագիտարան | Армянская советская энциклопедия | 13 | 1974 – 1987 |
Беларуская савецкая энцыклапедыя | Белорусская советская энциклопедия | 12 | 1969 – 1975 |
ქართული საბჭოთა ენციკლოპედია | Грузинская советская энциклопедия | 12 | 1975 – 1987 |
Latvijas padomju enciklopēdija | Латвийская советская энциклопедия | 11 | 1981 – 1988 |
Азәрбајҹан Совет Енсиклопедијасы | Азербайджанская советская энциклопедия | 10 | 1976 – 1987 |
Қазақ кеңес энциклопедиясы | Казахская советская энциклопедия | 10 | 1972 – 1978 |
Lietuviškoji tarybinė enciklopedija | Литовская советская энциклопедия | 10 | 1976 – 1985 |
Түркмен совет энциклопедиясы | Туркменская советская энциклопедия | 10 | 1974 – 1989 |
Енчиклопедия советикэ молдовеняскэ | Молдавская советская энциклопедия | 8 | 1970 – 1981 |
Энциклопедияи советии тоҷик | Таджикская советская энциклопедия | 8 | 1978 – 1988 |
Eesti nõukogude entsüklopeedia | Эстонская советская энциклопедия | 8 | 1968 – 1976 |
Кыргыз Совет Энциклопедиясы | Киргизская советская энциклопедия | 6 | 1976 – 1980 |
Сибирская советская энциклопедия | Сибирская советская энциклопедия | 4 (по план: 6) | 1929 – 1933 |