Калевища – Уикипедия

Калевища
Καλή Βρύση
— село —
Царските двери от „Свети Димитър“, 1865 г.
Царските двери от „Свети Димитър“, 1865 г.
Гърция
40.4728° с. ш. 20.9622° и. д.
Калевища
Западна Македония
40.4728° с. ш. 20.9622° и. д.
Калевища
Костурско
40.4728° с. ш. 20.9622° и. д.
Калевища
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемНестрам
Надм. височина1180 m
Население9 души (2021 г.)

Калèвища (произношение в местния говор Калèвишча, на гръцки: Καλή Βρύση, Кали Вриси, до 1928 година Καλέβιστα, Калевиста[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.[2]

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 25 km югозападно от град Костур, на 1180 m надморска височина в северното подножие на планината Алевица. Разстоянието от последната къща до границата с Албания е 300 m. Местоположението му е панорамно с гледка към Костурската котловина и долината на река Девол в Албания. В северната част на селото тече Рекичко (Ρακίτσκο), а в южната Коцоборе (Κοτσομπόρε).[2]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Калувище с 16 семейства.[3]

Първата църква в селото „Свети Атанасий“ е построена в 1710 година, за което свидетелства взиданата в нея каменна плоча с изписана година.[2] В края на XIX век Калевища е село в Хрупишка нахия на Костурска каза на Османската империя. Традиционно селото гравитира около съседното голямо село Яновени и е едно от петте яновенски села.[4] Храмът „Свети Димитър“ е от 1860 година[5] или от 1865 година. Къщите на селото около 80-90, а жителите не надвишават 500 (70 семейства), които се занимавали предимно с дърводобив, земеделие, зидария и животновъдство. Селото има 1500 декара обработваема земя.[2] Калевищани са известни строители и като такива ходят на гурбет в Корча, Костур, Солун, Лариса.[6]

Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Калевиста (Καλέβιστα) има 150 жители християни.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Калевища има 455 жители българи християни.[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Калевища е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 70 къщи.[9]

В началото на XX век жителите на Калевища са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 400 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[10]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко – с 400 жители.[11] Според Георги Константинов Бистрицки Калевища преди Балканската война има 75 български къщи.[12]

В 1910 година в селото има 400 православни гърци.[13]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Калевица е обозначено като българско селище.[14]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Калевища (Калевишта) има 55 къщи славяни християни.[15] В 1928 година селото е прекръстено на Кали Вриси, в превод хубава чешма.[16]

В 1928 година в селото има само един грък бежанец.[17] В същата 1928 година в селото е построено първото основно училище. През 20-те години в селото има 4 чешми, 2 училища, 2 църкви, 3 параклиса, 1 мелница за брашно, жандармерия и митница.[2]

По време на Втората световна война италиански бомбардировки разрушават напълно църквата „Свети Атанасий“, училището и църквата „Свети Ахил“ на Алевица.[2] „Свети Ахил“ е построена от жителя на Калевища Гине и е разрушена от италианците на 28 октомври 1940 година.[6]

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно - селото дава 25 убити, а 174 от жителите му бягат в социалистическите страни, а останалите жители са разселени в околните полски села.[4] 48 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.[18]

След войната селото е възстановено от част от предишните си жители. Но през 50-те години отново е насилствено изселено като гранична територия.[4] В 1953 година землището му е присъединено към това на Ревани, а в 1961 година е заличено.[4] От 1997 година селото е част от дем Акритес, който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Нестрам.[19]

Към началото на XXI век селото има около 20 сгради.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 443[4] 368[4] 392[4] 305[4] 85[4] 67 0 9

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Калевища
  • Ахилеас Папайоану (1918 – 2014), гръцки комунист
  • Васил Христопулос (1912 – 1948), гръцки комунист, той е между първите влязъл във формированията на ЕЛАС; доброволец в ДАГ и взима участие в отбраната на Вич и Грамос; стига до чин капитан; загива в 1948 година в местността Гупата в близост до връх Котел на Грамос[20]
  • Йован Кочов, гъркоманин свещеник и деец на гръцката въоръжена пропаганда[21][22]
Починали в Калевища
  • Христо Белчо (19 октомври 1921 – 23 декември 1945), гръцки комунист
  • Пандо Влахов (1903 – 23 декември 1945), гръцки комунист[23]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Παπαϊωάννου, Αχιλλέα Ι. Η Καλή Βρύση στο πέρασμα των αιώνων. Θεσσαλονίκη, Αυτοέκδοση, 1994. (на гръцки)
  • Μιχάλης, Ράπτης Αλ. Τα μαρτυρικά Γραμμοχώρια της Καστοριάς (Σλίμνιτσα, Μονόπυλο, Γιαννοχώρι, Λειβαδοτόπι, Καλή Βρύση). Αθήνα, Ιδιωτική Έκδοση, 1997. (на гръцки)

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж Ιστορία : Καλέβιστα // Εξωραϊστικός Συλλογος Καληβρυσιωτών Η Αλεβίτσα. Посетен на 2 февруари 2021 г.
  3. ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 110. (на турски)
  4. ↑ а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ Άγιος Δημήτριος ο Μυροβλύτης (+ 26 Οκτωβρίου), ο αγαπημένος άγιος του φιλοχρίστου λαού της Καστοριάς // Φως της Καστοριάς, 2013-10-3. Посетен на 20 август 2015.
  6. ↑ а б Δυτική Μακεδονία - Καστοριά - Φλώρινα - Καλή Βρύση - Διποταμία - Μεσόβραχος - Χιονάτο - Κομνηνάδες - Κρυσταλοπηγή - Γράμμος 7ο από 8 // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 16 март 2021 г.
  7. ↑ Νικόλαος Σχινάς, Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  9. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  11. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kali Vrisi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  12. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  13. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς
  14. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  15. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  16. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  17. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kali Vrisi., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726040133/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/085.htm, посетен на 27 февруари 2008 
  18. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kali Vrisi., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726040133/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/085.htm, посетен на 27 февруари 2008 
  19. ↑ Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 5 юли 2010 
  20. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 323. (на английски)
  21. ↑ Παπαϊωάννου, Αχιλλέας (1918-2014) // Project ΑΣΕλΊς: Αποθετήριο Σύγχρονης Ελληνικής Ιστορίας. Посетен на 18 декември 2020 г. (на гръцки)
  22. ↑ Κύρμπας, Σωτήρης. Ένα μύθο θα σας πω. Η ταξική με την εθνική συνείδηση δεν πάνε ποτέ χώρια // Διάλογος. 1 Μαρτίου 2021. σ. 15. (на гръцки)
  23. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 70. (на английски)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Калевища&oldid=12350577“.