Триглиф – Уикипедия

Триглиф (на гръцки: τρίγλυϕος – с три нареза) в архитектурата е правоъгълна, леко издължена по вертикала каменна плоча с няколко жлеба – два цели и две половинки в краищата. Редувайки се с метопи, триглифите образуват фриз в дорийския стил. Разполагат се по осите на колоните и за визуална точност – в краищата на фризовете в ъглите на сградата (ъглови триглифи).^[1]^[2] Често са оцветявани в ярко и наситено синьо. Дължината на основата на триглифа обикновено е равна на радиуса на колоната в нейната основа.^[3]

Съгласно хипотезата за произхода на древногръцката архитектура от по-ранни дървени постройки, триглифите представляват имитация на вертикалните летви, които са заковават по челата на таванските греди и не стоят добре на фасадата. Те имат и конструктивно значение, като подкрепят изнесената напред плоча на корниза.^[2]

Вижте също

Източници

↑ Архитектурен и археологически речник
↑ ^а ^б Триглиф // Словарь изобразительного искусства. Архивиран от оригинала на 2013-10-05. (на руски)
↑ Димитър Димитров – „История на изкуството“/ Просвета/София/1991/стр.269

[ААР-1] Архитектурен и археологически речник

[СИИ-2] а ^б Триглиф // Словарь изобразительного искусства. Архивиран от оригинала на 2013-10-05. (на руски)

[ИИ-3] Димитър Димитров – „История на изкуството“/ Просвета/София/1991/стр.269

[1]

[2]

[3]