Филип V Македонски – Уикипедия

Филип V Македонски
Роден
238 г. пр.н.е.
Починал
179 г. пр.н.е. (59 г.)
Семейство
РодАнтигониди
БащаДеметрий II
Братя/сестриАпама III
ДецаПерсей
Апама IV
Деметрий
Филип
Филип V Македонски в Общомедия

Филип V Македонски (на старогръцки: Φίλιππος Ε΄; на латински: Philippus) е цар на Древна Македония от 221 до 179 г. пр. Хр., от династията на Антигонидите.

Сочен като „последния силен македонски владетел“[1], през първите две десетилетия от царуването си Филип V полага усилия да укрепи македонската хегемония над Елада и да я разшири в Илирия и Егея. Дълго време това му се удава благодарение на здравия съюз с ахейците, завещан от предшественика му цар Антигон Досон, и успешните войни с Етолия и Спарта. Но отпорът на Родос и Пергам в битката при Хиос (201 г. пр. Хр.) и намесата на Рим с Първата и Втората македонска война прекършват амбициите му. Поражението при Киноскефале (197 г. пр. Хр.) понижава значително военнополитическото значение на македонската държава[2].

След като не успява да се противопостави на римляните, Филип V им съдейства да победят сирийския цар Антиох III и да се утвърдят по този начин в Източното Средиземноморие в замяна на благосклонността на Сената и незначителни териториални придобивки в Тесалия. Към края на управлението си предприема неколкократни походи в тракийските земи. Завещава на сина си Персей военно и демографски укрепнала държава.

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Филип V е роден през 238 или 237 г. пр.Хр. Той е син и наследник на цар Деметрий II и потомък на диадоха Антигон Едноокия. Майка му е наречена в изворите Хризеида, но според някои изследователи е идентична с Фтия, дъщерята на епирския цар Александър II.[3]

Управление

[редактиране | редактиране на кода]

Утвърждаване в Македония и Елада

[редактиране | редактиране на кода]
 Вижте също: Съюзническа война (220-217 пр.н.е.)

Филип е 8-годишен през 229 г. пр. Хр., когато баща му умира. Негов попечител и владетел на Македония за следващите осем години става чичо му Антигон Досон, братовчед на Деметрий ІІ.[4]

През 221 г. пр. Хр., когато умира и Антигон, Филип е все още твърде млад. Преди кончината си старият цар назначава регенти, начело с Апелес, които да му помагат в управлението. В регентския съвет влизат още началникът на пелтастите (елитно подразделение в македонската арми) Леонтий, началникът на царската канцелария Мегалеас, командирът на царската охрана Александър и стратегът на македонските войски в Пелопонес Таврион.[5]

Първата половина от дългото царуване на Филип V преминава в почти непрекъснати мащабни войни срещу Етолия, Родос, Пергам, различни варварски племена и Рим. Още на втората година от възцаряването му Македония начело на голяма коалиция от гръцки държави повежда война срещу Етолия, за да защити съюзника си Ахея и да разшири хегемонията, наложена от Антигон Досон в Елада.[6] Тази т.нар. Съюзническа война продължава от 220 до 217 г. пр. Хр. Филип се изявява като успешен военачалник – опустошава земите на етолийците и съюзните им спартанци, отбива нападенията им над неговите съюзници в Тесалия и Ахея и с мирния договор в Навпакт затвърждава териториалните си придобивки в Централна Гърция (Фтиотида, Фокида) и Пелопонес (Трифилия и части от Аркадия).[7] През същата 217 г. пр. Хр., вследствие от успешната си намеса във конфликта между Литос и Кносос, Филип налага господството си над Крит.[8]

В хода на войната с етолийците възникват сериозни разногласия между Филип и част от регентите, някои от тях несъгласни с политиката му на сътрудничество с водача на Ахейския съюз Арат, а други – с военните му решения. Филип отстранява физически онези от тях, които смята за заплаха за властта си. Мегалеас е принуден да се самоубие, след като е разкрито, че преговаря тайно с етолийците. Леонтий е екзекутиран след бунт на войниците в Коринт, потушен с личната намеса и увещания от Филип. Убити са и Апелес и синът му.[9]

Борба с Рим

[редактиране | редактиране на кода]
 Вижте също: Първа македонска война, Битка при Хиос (201 пр.н.е.) и Втора македонска война

Следващите начинания на Филип V го сблъскват с набиращата мощ Римска република. В края на Съюзническата война македонският цар влиза в конфликт с илирийския вожд Скердилаид, който владее териториите на днешни Черна гора и северна Албания. Скердилаид се ползва с протекциите на Рим.[10] От своя страна, през 215 г. пр. Хр. Филип влиза в контакт с нахлулия в Италия картагенски пълководец Ханибал и сключва договор с него за елиминиране на римското влияние по източното крайбрежие на Адриатика.[11] Кампанията му по илирийското крайбрежие завършва с поражение от римляните в битката при илирийска Аполония (214 г. пр. Хр.).[12] С тази битка започва първата римско-македонска война, която се проточва близо десет години и въвлича срещу Македония съседните варварски племена и Етолия. Филип побеждава илирите при Лисос (213 г. пр. Хр.), медите при Ямфорина (211)[13] и етолийците при Терм (207). През 205 г. пр. Хр. сключва мир с римляните във Фойника.[14]

Най-голямата експанзия на Македония при управлението на Филип V (към 200 г. пр. Хр.)

След договора от Фойника Филип V насочва завоеванията си на изток. Предприема походи в Тракия, построява силен боен флот и, в съюз с царя на Витиния Прусий, завладява Лизимахия и ред градове на европейския и азиатския бряг на Пропонтида – Перинт, Халкедон, Мирлея, Киос. Това и подкрепата му за пирати в започналата междувременно Критска война води до сблъсък със силната търговска република Родос.[15] Родосците привличат на своя страна пергамския цар Атал I. През 201 г. пр. Хр. те попречват на Филип V да завладее Хиос. Филип отмъщава за това поражение с победа при Ладе и с походи в западна Мала Азия до подстъпите на самия Пергам и Книдос.[16] На следващата година македоните завладяват Маронея, Енос и Тракийския Херсонес.[17] Филип е на крачка от това да сложи ръка върху най-важната търговска артерия между Егейско и Черно море. За да го спрат, родосците и пергамците се обръщат за помощ към Рим и Сенатът откликва на молбата им.[18] Втората римско-македонска война започва през 200 г. пр. Хр. след като Филип пренебрегва римския ултиматум и превзема Абидос.[19]

През същата 200 г. пр. Хр. римските легиони дебаркират в южна Илирия, а римската флота се появява в Егейско море и напада Халкида.[20] Първа от държавите в Елада Атина обявява война на Филип, последвана през следващите две години от Етолия и атаманите, Ахея и накрая Спарта. Филип V предвожда лично войските си и на два пъти едва не загива – при неуспешно щурмуване на Атина през 200 г. пр. Хр. и година по-късно в битка с нахлулата в Линкестида армия на консула Сулпиций Галба.[21] През 199 г. пр. Хр. Филип отразява нападение от четири страни. Докато Галба опустошава Горна Македония, дарданите и ардиеите нахлуват в Пелагония, етолийците в Тесалия, а флотата на римляни, родосци и пергамци напада Халкидика. Етолийците и съюзените с тях атамани са разгромени от Филип в долината на река Пеней, а консулът е принуден да изтегли войските си, поради недостиг на провизии.[22]

През 198 г. пр. Хр. римският военачалник Фламинин, заменил Галба, навлиза с войските си в Централна Гърция и убеждава ахейците да се отметнат от съюза си с Филип V.[23] През 197 г. пр. Хр. с армия от римляни и гърци Фламинин настъпва в Тесалия. В битката при Киноскефале македонската фаланга е разгромена и Филип е принуден да иска мир.[24] Наред с превъзходството на римската военна организация и лошия шанс (мъгла в сутринта на битката възпрепятства бързото придвижване на македонската армия), като причини за разгрома се изтъкват и грешките на Филип V като военачалник – той приема сражение на неравен терен, на който фалангата му е уязвима, и въвежда войската си в боя на части.[25]

Според условията на мирния договор македонският цар се отказва от всичките си завоевания в Мала Азия и по тракийското крайбрежие на Егейско море и Пропонтида. Македонското царство губи Тесалия и опорните пунктове в Елада, които е държало през по-голямата част от управлението на Антигонидите – Коринт, Халкида и Деметриада, както и части от Горна Македония (областта Орестида и Лихнидос). Флотата и армията му са намалени драстично.[2][26]

В резултат на разгрома при Киноскефале (само в тази битка загиват 8000 македони) и предхождащите го усилия за изграждане на Егейска империя, плод на амбициите на Филип V, Македония понася тежки демографски и материални загуби.[27] Оставащите години от царуването си Филип посвещава на възстановяване на държавата.

Сътрудничество с Рим

[редактиране | редактиране на кода]

В годините след Втората македонска война Филип V подкрепя последователно Рим срещу противниците му в Елада и Егейско море. През 195 г. пр. Хр. изпраща подкрепление от 1500 войници във войската на проконсула Фламинин срещу спартанския тиран Набис.[28] Избира страната на Рим и през 191 г. пр. Хр., след като етолийците се вдигат срещу римското господство, а сирийският цар Антиох III дебаркира в Централна Гърция. През 190 г. пр. Хр. снабдява армията на Луций и Публий Корнелий Сципион и осигурява безопасния ѝ преход по северното крайбрежие на Егейско море към Мала Азия, където римляните и съюзниците им сразяват Антиох окончателно. В замяна Сенатът освобождава македонските заложници, взети след битката при Киноскефале, и опрощава остатъка от паричната контрибуция, наложена на македонското царство с мирния договор от 197 г. пр. Хр.[29] В тези войни Македония постига и териториално разширение в южна Тесалия (включително град Деметриада)[30], но под римски диктат Филип е принуден да се откаже от придобивките си по тракийското крайбрежие – градовете Енос и Маронея, обещани на римския съюзник Евмен от Пергам.[31]

Експанзия в Тракия

[редактиране | редактиране на кода]

Отблъснат от Егея, през последните години от управлението си Филип V насочва военните и дипломатическите си усилия към Тракия и Дардания. Заобикаляйки ограниченията от мирния договор с Рим за численост на армията до 5000 бойци, той свиква, обучава и разпуска набор след набор от воини и с всеки следващ набор увеличава боеспособното население.[32] Между 185 и 181 г. пр. Хр. предприема три големи похода срещу траките в хинтерланда на Византион и поречията на Хеброс и Стримон. Опустошава земите на одриси, беси, дентелети и меди, но опитът му да установи трайна власт в района на Филипопол не сполучва.[33] За да неутрализира отдавнашната заплаха за северните граници на македонското царство – дарданите, към 182 г. пр. Хр. сключва съюз с обитаващото долния Дунав племе бастарни.[34]

Военните усилия на Филип V след 197 г. пр. Хр. са в далеч по-малък мащаб от непрекъснатите войни, които води дотогава. Това и целенасочената му политика за насърчаване на брака и отглеждането на деца, както и заселването на голям брой траки и други „варварски“ народи в Македония позволяват на страната да се съвземе от демографските загуби.[35] С увеличаването на населението укрепва армията, а с развитието на земеделието и отварянето на нови и стари златни мини в Пангей Македония се засилва и икономически.[35][36]

Междуособици

[редактиране | редактиране на кода]

Заселването на варвари в крайбрежните райони на Македония е съчетано с разселване на коренните македони към северните предели на страната. Това предизвиква вълнения, потушени безмилостно от Филип V.[37] Малко преди смъртта си, през 181 или 180 г. пр. Хр., той нарежда да бъде убит и синът му Деметрий, за когото смята, че се готви да вземе престола с помощта на римляните.[38]

Филип V умира в Амфиполис през 179 г. пр.Хр.[39] Наследява го най-големият му син Персей.

Характер

[редактиране | редактиране на кода]
Предполагаем бюст на Филип V (римско копие от II в. сл. Хр. на гръцки оригинал от III в. пр. Хр.)

Древните летописци, които описват най-подробно деянията на Филип V – Полибий и Тит Ливий, са настроени враждебно към него, обвинявайки го за убийствата на собствения му син Деметрий и на Арат десетилетия по-рано, както и за разрушаването на светилища по време на многобройните войни, които води.[40]

Някои оценки за него в по-ново време не са много по-ласкави. Конкретно за екзекутирането на Апелес Робърт Малкълм Ерингтън, отричайки твърденията за заговор на регента срещу царя, отбелязва, че за утвърждаването си на престола Филип „използва всяко налично политическо оръжие“ и показва, че „не [му] липсват нито безмилостност, нито находчивост“.[41]

Мнението на Теодор Момзен за политиката му след поражението във втората война с Рим е, че „в характера на Филип най-силното от всички благородни чувства е чувството за чест, а най-силното от низките му чувства е отмъстителността, затова действията му никога не се определят от страх и малодушие пред съдбата.“[42]

За безстрашието му потвърждават Никълъс Хамънд и Франк Уолбанк. Двамата отбелязват дързостта на Филип „в битките и в стратегията“, чувството му за хумор, приветливия му нрав и, въпреки обвиненията в светотатство, дълбоката му религиозност. Изтъквайки начина, по който Македония се съвзема след разгрома при Киноскефале, Хамънд и Уолбанк сочат Филип V като пример на „брилиантен администратор“, съперничещ на съименника си Филип II в способността „да споява разнообразни народи и езици в единно царство“.[43]

Потомство

[редактиране | редактиране на кода]

От историческите извори са известни пет деца на Филип V Македонски:

  • Персей, който се възцарява през 179 г. пр.Хр. и умира години по-късно в римски плен, вероятно е от извънбрачна връзка на баща му с Поликратия от Аргос.[44]
  • Деметрий, екзекутиран по заповед на баща си през 181 г. пр.Хр., е от неизвестна по име съпруга на царя.[44]
  • третият син, наречен на баща си – Филип, е осиновен от Персей и също като него завършва живота си като римски пленник.[45]
  • две дъщери – Апама, която при царуването на Персей е омъжена за цар Прусий II от Витиния, и втора, неизвестна по име, омъжена за тракийския владетел Терес.[46]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Жеков, Живко. Македоните, Филип V и римляните. – В: Чрез миналото към бъдещето. Сборник в чест на проф. днк Маргарита Карамихова. Велико Търново, Просвета, 2018. с. 112, 122.
  2. ↑ а б Момзен, Теодор. Римска история. ИК „Прозорец“, 2000. ISBN 954-733-086-1. с. 293.
  3. ↑ Carney, Elizabeth Donnelly. Women and Monarchy in Macedonia. University of Oklahoma Press, 2000. с. 190-193. Посетен на 09.08.2020.
  4. ↑ Walbank, F. W. Macedonia and the Greek Leagues. — В: The Cambridge Ancient History. Vol. VII, Part 1. Cambridge University Press, 2006. с. 453.
  5. ↑ Walbank 2006, с. 474.
  6. ↑ Walbank 2006, с. 475 – 476.
  7. ↑ Walbank 2006, с. 479 – 481.
  8. ↑ Walbank 2006, с. 476, 481.
  9. ↑ Сивкина, Н.Ю. Заговор Апеллеса в 218 г. до н. э. — В: Проблемы истории, филологии, культуры. Магнитогорский государственный технический университет им. Г.И. Носова. Магнитогорск, №21, 2008, с. 234-239
  10. ↑ Errington, R. M. Rome and Greece to 205 B.C. — В: Astin, A. E. (ed.) The Cambridge Ancient History, Vol. VIII. Cambridge University Press, 2008a. с. 94-95.
  11. ↑ Errington 2008a, с. 96 – 98.
  12. ↑ Errington 2008a, с. 98.
  13. ↑ Жеков 2018, с. 116 – 117.
  14. ↑ Errington 2008a, с. 103 – 104.
  15. ↑ Errington, Robert Malcolm. A History of Macedonia. Berkeley and Los Angeles, University of California Press, 1990. с. 196–197.
  16. ↑ Errington 1990, с. 197 – 198.
  17. ↑ Цветкова, Юлия. История на Тракийския Херсонес (от Троянската война до времето на римското завоевание). Издателство „Фабер“, 2008. с. 229
  18. ↑ Errington, R. M. Rome against Philip and Antiochus — В: Astin, A. E. (ed.) The Cambridge Ancient History, Vol. VIII. Cambridge University Press, 2008b. с. 254-255.
  19. ↑ Errington 2008b, с. 259 – 260.
  20. ↑ Момзен 2000, с. 283 – 284.
  21. ↑ Момзен 2000, с. 284 – 285.
  22. ↑ Момзен 2000, с. 286 – 287.
  23. ↑ Момзен 2000, с. 289.
  24. ↑ Момзен 2000, с. 290 – 292.
  25. ↑ Hammond, Nicholas Geoffrey Lemprière и др. A History of Macedonia: Vol. III: 336–167 B.C. Clarendon Press, 1972. с. 442.
  26. ↑ Errington 1990, с. 204.
  27. ↑ Kleu, Michael. The Demographic Impact of War on the Home Front during the Reign of Philip V of Macedon. – В: Lucia Cecchet, Christopher Degelmann, Maik Patzelt. The Ancient War’s Impact on the Home Front. Cambridge Scholars Publishing, 2019. с. 226–228.
  28. ↑ Gruen, Erich. The Supposed Alliance between Rome and Philip V of Macedon. – В: California Studies in Classical Antiquity, No. 6. 1973. с. 129. Посетен на 05.08.2020.
  29. ↑ Gruen 1973, с. 131 – 132.
  30. ↑ Gruen, Erich. The Last Years of Philip V. – В: Greek, Roman and Byzantine Studies. Vol. 15, No. 2. 1974. с. 228. Посетен на 05.08.2020.
  31. ↑ Gruen 1974, с. 237.
  32. ↑ Хронологична енциклопедия на света. Том 1. Велико Търново, Издателство „Елпис“, 1993. ISBN 954-557-003-X. с. 634
  33. ↑ Делев, Петър. Древна Тракия в края на III и през първата половина на II в.пр.Хр., с. 42–43 – В: Сборник в чест на XX години програми по египтология в Нов български университет. София, Български институт по Египтология, Нов български университет, 2017
  34. ↑ Gruen 1974, с. 239.
  35. ↑ а б Kleu 2019, с. 228 – 229.
  36. ↑ Eckstein, Arthur. Macedonia and Rome, 221–146 BC. В: Roisman, Joseph and Ian Worthington (ed.). A Companion to Ancient Macedonia. Blackwell Publishing Ltd, 2010. Blackwell Publishing Ltd, 2010. с. 239
  37. ↑ Gruen 1974, с. 238 – 239.
  38. ↑ Gruen 1974, с. 242.
  39. ↑ Smith, William (ed.). A Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology. Vol. III. Boston, Little, Brown and Company, 1867. с. 285. Посетен на 09.08.2020.
  40. ↑ Hammond 1972, с. 485 – 486.
  41. ↑ Errington, R. M. Philip V, Aratus, and the 'Conspiracy of Apelles'. — Historia: Zeitschrift für Alte Geschichte. Bd. 16, H. 1 (Mar., 1967). с. 35
  42. ↑ Момзен 2000, с. 314.
  43. ↑ Hammond 1972, с. 484 – 486.
  44. ↑ а б Carney 2000, с. 193 – 194.
  45. ↑ Smith 1867, с. 271.
  46. ↑ Astin, A. E. (ed.) The Cambridge Ancient History, Vol. VIII. Cambridge University Press, 2008. с. 519

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Филип_V_Македонски&oldid=12090081“.