Фонетично членение на речта – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Изреченията се състоят от думи, които поотделно имат определен смисъл. От фонетично гледище изречението представлява верига от звукове, която се характеризира със завършена информация, съответстваща на характера и смислово-емоционалното му съдържание. Отделните изречения са разграничени с паузи. С оглед на фонетичните особености на изречението някои езиковеди го наричат фраза (от гръцки φράση, изречение, израз). Следователно фразата е най-голямата фонетична единица, завършена по смисъл. От своя страна тя се разчленява на по-малки фонетични единици – тактове и срички.

„Тактът“ в рамките на фразата е фонетична единица, която се характеризира с едно ударение (някои езиковеди означават това понятие с термина „фонетична дума“, а такта определят като по-голяма фонетична единица, която се изговаря с един издишен тласък). Тактът е редица от звукове, обединени от ударението и непрекъсвани от пауза (защото между отделните тактове има малки паузи). Той може да се състои от една-единствена дума, но може да обхваща и повече думи.

Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.