Домашен бивол – Уикипедия

	Домашен бивол
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
разред:	Чифтокопитни (Artiodactyla)
семейство:	Кухороги (Bovidae)
род:	Биволи (Bubalus)
вид:	Домашен бивол (B. bubalis)
	Научно наименование
	Bubalus bubalis (Linnaeus, 1758)
	Разпространение
	Домашен бивол в Общомедия
	[ редактиране ]

Домашният бивол или воден бивол (Bubalus bubalis) е вид говедо от семейство кухороги (Bovidae).

Възрастните достигат дължина над 3 метра. Височината при холката (т.е. при най-високата точка от гръбначен стълб при четирикраки животни) достига 2 m, а теглото може да достигне 1000 kg, в някои случаи до 1200, като възрастният самец тежи средно около 900 kg. Рогата достигат до 2 m, насочени са настрани и назад и имат форма на полумесец със сплескан участък. Женските имат по-малки или липсващи рога.

Разпространение

Дивите азиатски биволи обитават Индия, Непал, Бутан, Тайланд, Лаос и Камбоджа, както и Цейлон. До средата на 20 век, диви биволи се срещат и в Малайзия, но в днешно време са изчезнали. На остров Миндоро (Филипини), в специалния резерват Иглит се е срещал специален подвид – джудже, носещ името тамарау (В. b. mindorensis). Този подвид е измрял.

Историческият ареал на разпространение на биволите е много голям. В началото на първото хилядолетие водният бивол се е срещал на територия от Месопотамия до Южен Китай. Произход му все още е обект на дискусии, макар филогенетичните изследвания да сочат, че блатният воден бивол вероятно произлиза от Китай и е бил опитомен преди около 4000 години, докато речният воден бивол вероятно произлиза от Индия, където е бил опитомен преди около 5000 години.^[1]

Съществуват поне 130 милиона домашни биволи, като повече хора разчитат на тях, отколкото на кое да е друго домашно животно.^[2] Те са особено подходящи за оран на оризища, а млякото им е с по-висока масленост и повече протеини от това на домашната крава. Голяма популация диви водни биволи се обособява в северната част на Австралия през 19 век, а в Папуа Нова Гвинея, Тунис и Аржентина и други държави все още има малки стада диви водни биволи.^[3]^[4]

Източници

↑ Yang, D. Y., Liu, L., Chen, X., Speller, C. F. (2008). Wild or domesticated: DNA analysis of ancient water buffalo remains from north China. Journal of Archaeological Science 35: 2778 – 2785.
↑ Scherf, B. D. (2000). World watch list for domestic animal diversity. Third edition. Food and Agriculture Organization of the United Nations, Rome.
↑ Cockrill, W. R. The water buffalo. Rome, Animal Production and Health Series No. 4. Food and Agriculture Organization of the United Nations, 1977. Архив на оригинала от 2013-06-16 в Wayback Machine.
↑ Long, J. L. Introduced Mammals of the World: Their History, Distribution and Influence. Collingwood, Australia, Csiro Publishing, 2003. ISBN 9780643099166.

[1] Yang, D. Y., Liu, L., Chen, X., Speller, C. F. (2008). Wild or domesticated: DNA analysis of ancient water buffalo remains from north China. Journal of Archaeological Science 35: 2778 – 2785.

[2] Scherf, B. D. (2000). World watch list for domestic animal diversity. Third edition. Food and Agriculture Organization of the United Nations, Rome.

[Cockrill1977-3] Cockrill, W. R. The water buffalo. Rome, Animal Production and Health Series No. 4. Food and Agriculture Organization of the United Nations, 1977. Архив на оригинала от 2013-06-16 в Wayback Machine.

[4] Long, J. L. Introduced Mammals of the World: Their History, Distribution and Influence. Collingwood, Australia, Csiro Publishing, 2003. ISBN 9780643099166.

[1]

[2]

[3]

[4]