История на императорите – Уикипедия

История на императорите
Historia Augusta
Създаден4 век
Оригинален езиклатински
Видсборник

История на императорите (на латински: Historia Augusta) или Писатели на историята на императорите (на латински: Scriptores Historiae Augustae) е име на сборник с тридесет биографии на римските императори и претенденти за престола от Адриан (117 – 138) до Карин (283 – 285), съставен на латински език през 4 век. Някои от биографиите са с посвещения на Диоклециан и Константин, затова като по-точна дата на създаването на текстовете може да се смята времето на управление на тези двама императори.

В сборника биографиите са приписани на шестима автори:

  • Елий Спартиан (лат. Aelius Spartianus)
  • Юлий Капитолин (лат. Iulius Capitolinus)
  • Вулкаций Галикан (лат. Vulcatius Gallicanus)
  • Елий Лампридий (лат. Aelius Lampridius)
  • Требелий Полион (лат. Trebellius Pollio)
  • Флавий Вописк от Сиракуза (лат. Flavius Vopiscus Syracusanus).

Някои съвременни изследователи смятат, че имената са фиктивни и целият сборник е дело на един и същи човек.

Редът и авторството на биографиите в сборника са следните:

  1. Адриан (Е. С.);
  2. Елий (Е. С.);
  3. Антонин Пий (Ю. К.);
  4. Марк Антонин Философът (Ю. К.);
  5. Вер (Ю. К.);
  6. Авидий Касий (В. Г.);
  7. Комод Антонин (Е. Л.);
  8. Хелвий Пертинакс (Ю. К.);
  9. Дидий Юлиан (Ю. К.);
  10. Север (Е. С.);
  11. Песцений Нигер (Е. С.);
  12. Клодий Албин (Ю. К.);
  13. Антонин Каракала (Е. С.);
  14. Антонин Гета (Е. С.);
  15. Опилий Макрин (Ю. К.);
  16. Диадумен Антонин (Е. Л.);
  17. Антонин Хелиогабал (Е. Л.);
  18. Александър Север (Е. Л.);
  19. Двамата Максиминовци (Ю. К.);
  20. Тримата Гордиановци (Ю. К.);
  21. Максим и Балбин (Ю. К.);
  22. Двамата Валериановци (Тр. П.);
  23. Двамата Галиеновци (Тр. П.);
  24. Тридесетимата тирани[1] (Тр. П.);
  25. Божественият Клавдий (Тр. П.);
  26. Божественият Аврелиан (Фл. В.);
  27. Тацит (Фл. В.);
  28. Проб (Фл. В.);
  29. Фирм, Сатурнин, Прокул и Боноз (Фл. В.);
  30. Кар, Карин и Нумериан (Фл. В.).

Биографиите следват схемата на императорските животописи на Светоний, като след кратко изложение на историческите събития се набляга на характерите и личния живот на императорите. Изобилстват анекдотите, разказите за любопитни събития – често пъти преувеличени, фантастични и недостоверни – и дори откровени измислици. Цитират се официални документи, договори, писма и речи, но повечето от тях са очевидно фиктивни. Поради тези причини е много мъчно да се отсее истинната историческа информация. Въпреки това биографиите са изключително ценни за историята на Римската империя през 2 и 3 век, тъй като за много от събитията липсват каквито и да било други източници.

  1. „Тридесетимата тирани“ са Кириад, Постум, Постум Млади, Лолиан, Викторин, Викторин Млади, Марий, Ингенуус, Регилиан, Авреол, Макриан, Макриан Млади, Квиет, Оденат, Херод, Меоний, Балиста, Валент, Валент Стари, Пизон, Емилиан, Сатурнин, Тетрик Стари, Тетрик Млади, Требелиан, Херениан, Тимолай, Целз, Зенобия, Виктория, Тит, Цензорин.