Същински тюлени – Уикипедия

Tюлен пренасочва насам. За семейство Ушати тюлени вижте Ушати тюлени.
Тюленови
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
подразред:Кучеподобни (Caniformia)
семейство:Тюленови (Phocidae)
Научно наименование
Gray, 1821
Тюленови в Общомедия
[ редактиране ]

Същинските тюлени (Phocidae), наричани още Безухи тюлени, са морски бозайници от групата на Перконогите (Pinnipedia), разред Хищници (Carnivora).

Наричат се и „безухи тюлени“, защото нямат външно ухо, за разлика от Ушатите тюлени, които имат малка, но забележима ушна мида.

Срещат се в умерени, субполярни и полярни води на всички океани, с изключение на Индийския, както и в някои вътрешни морета и в езерото Байкал (виж байкалски тюлен).

Особености

[редактиране | редактиране на кода]

Размерите им варират от 1,2 до 6,5 m дължина на тялото, като при повечето видове няма съществена разлика в големината между половете.

На сушата същинските тюлени се придвижват, пълзейки или пързаляйки се по корем, като само се отбутват с късите си крайници без да могат да стъпват на тях. Те са отлично приспособени за воден начин на живот. Тялото им е издължено, с много гъвкав гръбначен стълб и къси крайници (ноги), наподобяващи перки.

Тюлените се гмуркат на значителна дълбочина – гренландски тюлен е бил намерен заплетен в рибарска мрежа на дълбочина 180 m; обикновеният тюлен достига до 90 m в опитни условия, а най-дълбоко - тюленът на Уедъл, достигащ до 700 m дълбочина. Преди да се гмурнат, тюлените изпускат по-голямата част от въздуха в дробовете си и на определена дълбочина изпадат в състояние на апнея.

Тюлените мигрират на повече или по-малко големи разстояния, до местата си за размножаване, или в търсене на храна. Изчислено е, че по време на пролетното им преминаване през залива Сен Лоран в Канада тюлените изяждат около 20 000 т. херинга. Общо всички канадски тюлени годишно поглъщат приблизително 1/2 милиона тона мойва (вид риба, която се среща в изобилие из ледените арктични води). Арктическите тюлени се хранят предимно с риба, докато антарктическите или южни тюлени (Lobodontinae) са по-тясно специализирани в храненето си.

Размножаване и жизнен цикъл

[редактиране | редактиране на кода]

За да се размножават, същинските тюлени излизат на брега или върху лед. След около 10 – 11 месечна бременност женските раждат по 1 малко, покрито с гъста и пухкава детска козина, която то сменя на втората седмица след раждането си (виж гренландски тюлен).

Продължителността на живота на обикновения тюлен в плен e 18 години.

Тюлените, като плячка

[редактиране | редактиране на кода]

Освен човека, който ги лови заради тюленовата мас и тюленовите кожи, тюлените имат и много естествени врагове, като косатки, акули, полярни мечки.

Всяка година по света биват избивани около 275 000 тюлена, 98% от които са бебета на не повече от 3 месеца. Много тюлени умират от бавна и мъчителна смърт, след като одират кожата им докато са още полуживи, с цел за да бъде използвана в производството на някои луксозни продукти, търгувани по света.

Класификация

[редактиране | редактиране на кода]
Семейство Същински тюлени

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Същински_тюлени&oldid=12140295“.