STS-35 – Уикипедия
STS-35 | |
Данни за кораба | |
---|---|
Име на кораба | „Колумбия“ |
Полет на совалка № | 38 |
Полет на „Колумбия“ № | 10 |
Стартова площадка | КЦ Кенеди, стартова площадка 39B |
Старт | 2 декември 1990 06:49:01 UTC |
Кацане | 10 декември 1990 14:54:08 UTC |
Място на кацане | Военновъздушна база Едуардс, писта 22 |
Продължителност на полета | 8 денонощия 23 часа 5 минути 8 секунди |
Брой обиколки | 144 |
Изминато разстояние | 6 000 568 км |
Височина на орбитата | 352 км |
Апогей | 362 км |
Перигей | 352 км |
Наклон на орбитата | 28,5° |
Период | 91,7 мин |
Маса | на старта: 121 344 кг при приземяването: 102 462 кг полезен товар: 12 095 кг |
NSSDC ID | 1990-1006A |
NORAD ID | 20980 |
Данни за екипажа | |
Членове на екипажа | 7 |
Снимка на екипажа | |
от ляво надясно: Паркър, Гарднър, Паризи, Бранд, Хофман, Лаундж, Дурънс | |
Свързани космически мисии | |
Предишна | Следваща |
STS-38 | STS-37 |
STS-35 в Общомедия |
STS-35 e тридесет и осмата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и десети полет на совалката Колумбия. Мисията е трябвало да се проведе през март 1986 г. като мисия STS-61E, но е отложена заради катастрофата на совалката Чалънджър. Основната цел на полета е извеждането в орбита на рентгеновия телескоп и е пети по програмата Спейслаб.
Екипаж
[редактиране | редактиране на кода]Основен
[редактиране | редактиране на кода]Пост | Астронавт |
---|---|
Командир | Ванс Бранд четвърти космически полет |
Пилот | Гай Гарднър втори космически полет |
Специалист на мисията 1 | Джефри Хофман втори космически полет |
Специалист на мисията 2 | Джон Лаундж трети космически полет |
Специалист на мисията 3 | Робърт Паркър втори космически полет |
Специалист по полезния товар 1 | Самуел Дурънс първи космически полет |
Специалист по полезния товар 2 | Роналд Паризи първи космически полет |
- Броят на полетите е преди и включително тази мисия.
Резервен
[редактиране | редактиране на кода]Пост | Астронавт |
---|---|
Специалист по полезния товар 1 | Кенет Нордсик |
Специалист по полезния товар 2 | Джон Бартоу |
- Само за С. Дурънс и Р. Паризи.
Полетът
[редактиране | редактиране на кода]Първоначално датата на изстрелването е планирана за 16 май 1990 г. и совалката е разположена на площадка 39А. При предстартовите огледи е решено старта да се отложи за 30 май поради технически неизправности. Впоследствие са открити и други проблеми, които не можели да бъдат отстранени на стартовата площадка и на 12 юни совалката е свалена от космодрума. На 9 август совалката е отново извадена на площадка 39А, а старта и отново е отложен няколко пъти. На 8 октомври совалката е прехвърлена на площадка 39В, за да направи място на совалката Атлантис, мисия STS-38. Планираната нова дата не е спазена заради разразилия се тропически ураган „Клаус“ и намерените впоследствие дребни технически проблеми. Всички проблеми са отстранени и новата дата за старт е насрочена след приключване на мисия STS-38. След още едно забавяне совалката е изстреляна на 2 декември в 1:49 източно време, девети нощен старт на совалките и втори за „Колумбия“. Това е едно от най-забавените изстрелвания на совалка.
Основната цел на полета е денонощно наблюдение на небесната сфера в ултравиолетовия и рентгеновия спектър с помощта на телескопа Astro-1. Тя се състои от четири телескопа: ултравиолетовия телескоп „Хопкинс“ – Hopkins Ultraviolet Telescope (HUT); ултравиолетовия фото-поляриметър „Уисконсин“ – Wisconsin Ultraviolet Photo-Polarimeter Experiment (WUPPE), ултравиолетовият телескоп – Ultraviolet Imaging Telescope (UIT), монтирани на насочващата система на инструментите Instrument Pointing System (IPS). За постигане на денонощното наблюдение екипажът е разделен на две Гарднър, Паркър и Паризи са в червения отбор, а синия — Хофман, Дурънс и Лаундж. Командирът В. Бранд няма отбор и координира дейността на мисията. Извършени са 231 наблюдения на 130 небесни обекти при комбиниран цикъл от 143 часа.
По време на полета е проведено късовълново радиопредаване на данни между наземни радиолюбители и совалката (Р. Паризи), а експериментът се нарича Amateur Radio (SAREX) II. На 7 декември астронавтът Д. Хофман проведе урок от космоса на тема относно електромагнитния спектър и обсерваторията Astro-1.
Продължителността на мисията е намалена с един ден поради предстоящо лошо време в основното място за кацане — базата Едуардс, Калифорния. Кацането става на писта 22 в Edwards Air Force Base в 21:54 на 10 декември 1990 г. Продължителността на мисията е 8 денонощия 23 часа и 5 минути. Това е четвъртото нощно кацане на космическа совалка.
Параметри на мисията
[редактиране | редактиране на кода]- Маса:
- При излитане: 121 344 кг
- При кацане: 102 462 кг
- Маса на полезния товар: 12 095 кг
- Перигей: 352 км
- Апогей: 362 км
- Инклинация: 28,5°
- Орбитален период: 91.7 мин
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Видео от мисия STS-35 Архив на оригинала от 2014-12-25 в Wayback Machine.
- Хронология на мисията Архив на оригинала от 2011-08-14 в Wayback Machine.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]- Подготовка на Astro-1 за полет.
- „Колумбия“ на стартова площадка 39А, в дъното — площадка 39В.
- Старта на мисия STS-35.
- Извеждането нa телескопа Astro-1.
- Р. Паркър работи с апаратурата на Astro-1.
- Поглед към Австралия от космоса.
- Д. Хофман и С. Дурънс по време на първия урок от космоса. Първа вратовръзка в космоса.
- Намибия от космоса.
- Традиционен портрет на екипажа.
- Специалистите по мисията С. Дурънс и Р. Паризи работят.
- Друг поглед към телескопа.
- Телескопът е отново прибран в совалката.
- „Колумбия“ докосва земята.
- Совалката се прибира в Космическия център „Кенеди“ от базата „Едуардс“.
|