Антон Попстоилов – Уикипедия

Антон Попстоилов
български историк и фолклорист
Роден	15 февруари 1869 г. Лешко, Османска империя
Починал	9 август 1928 г. (59 г.) София, Царство България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Етнография
Подпис
Антон Попстоилов в Общомедия

Антон Попстоилов Ников (изписване до 1945 година: Антонъ попъ Стоиловъ Никовъ) е български историк, фолклорист и етнограф, академик на Българската академия на науките от 1906 година.^[1][2]

Антон Попстоилов е роден в 1869 година в многочисленото семейство на поп Стоил в село Лешко, днес в България, тогава в Османската империя. Брат е на фолклориста Христо Попстоилов. Основно образование завършва в Дупница. В 1890 година завършва с втория випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.^[3] След това за три години е учител в Прилеп, а след учителстването завършва славянска филология във Висшето училище в София в 1897. За една година (1897 – 1898) е учител в Солунската българска мъжка гимназия. В следващата година е директор на Битолската българска класическа гимназия, а след това за две години (1899 – 1901) е директор на Солунската българска девическа гимназия. Едновременно от 1899 до 1903 учителства в Солунската българска мъжка гимназия. От 1903 до 1904 година е директор на Одринската българска мъжка гимназия и на петокласното девическо училище. Ученикът му от Одринската гимназия Дамян Калфов пише за него:

От Одрин Попстоилов отива в Сяр, където е директор на Сярското българско педагогическо училище за три години (1904 – 1907). В следващите две години (1907 – 1909) се завръща в Солун като директор на Солунската българска мъжка и търговската гимназия. След това отново е директор за една година (1909 – 1910) в Одринската българска мъжка гимназия.

От Одрин се мести в Цариград, където от 1910 до 1913 е главен екзархийски училищен инспектор. В 1913 година изпълнява длъжността главен секретар на Екзархията.^[5] В следващите 5 години работи като уредник в Народния етнографски музей в София, където от 1918 до 1921 е директор. След това отново е уредник там до смъртта си в 1928 година.^[6] Между 1915 и 1918 г. е етнограф към Втора българска армия и обикаля Охрид, Скопие, Велес, Крива паланка, Сярско и Драмско в издирване на исторически и етнографски паметници.^[7] Участва като делегат от Горноджумайското македонско благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.^[8] Член-учредител е на Македонския научен институт.^[9]

За него професор Христо Вакарелски пише:

• Доклад на Антон Попстоилов до екзарх Йосиф за солунското българско образцово основно училище „Свети Климент“ през първото полугодие на учебната 1900/1901 г. 14 февруари 1901 г.
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

Антон Попстоилов е автор на 258 заглавия, от които няколко монографии и много статии и студии. Освен родния си край изследва и други райони. Пише статии за Царево село, Малешевско, Леринско, Мариовско, Прилеп, Битоля, Велес, Добърско, Одринско, Корчанско, Враня, София и посещава и изследва различни манастири. Отделя голямо внимание на изследването на Зарово. Пише в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, „Периодическо списание“, „Известия на Народния етнографски музей“ и други.

Попстоилов сравнява различни мотиви и теми от народното творчество. Изучава работата на първите български фолклористи и работи върху систематизацията на българския фолклор, като издава първата библиография в българската фолклористика – „Показалец на печатаните през ХІХ век български народни песни“ (2 части 1916 – 1918).^[11]

• „Описание на Царево село (Пианечка нахия)“ (1890)
• „Бележки из Малешевската област и съседните ѝ планини“ (1891 – 1892)
• „Тросковский манастир *Събор Св. Архангел Михаил*“. Вестник „Новини“, брой 9, год. IV, стр. 1 – 2, Цариград, 19 октомври 1893 г. в „Библиотека Струмски“
• „Петко Колев“. Вестник „Новини“, брой 19, год. IV, стр. 2 – 3, Цариград, 23 октомври 1893 г. в „Библиотека Струмски“
• „Сънища и тълкуването им у народа“ (1896 – 1897)
• „Магии за любов и вреда“ (1898)
• „Стрижба“ (1900)
• „Пари за превоз. Погребален обичай“ (1900)
• „На гости в Зарово и Висока“, статия от Антон Попстоилов публикувана в сп. „Българска сбирка“, книжка X, год, VII, София, 1900 г.
• „Молба за дъжд“ (1901)
• „По възраждането на българите в град Сяр“, публикувано в „Архив на Министерството на народното просвещение“, год. II, кн. 2, София, 1910 година
• „Грамада“ (1910)
• „Архимандрит Йона Маджаров“, статия от Антон Попстоилов за архимандрит Йона Маджаров, публикувана във в-к „Вести“, брой 130, Цариград, 1911 година
• „Спомени от Солунската българска мъжка гимназия „Св. Кирил и Методи“, публикувано в сп. „Училищен преглед“, кн. III, София, 1913 година
• „Неколко български прекори от Македония и Одринско“, публикувано в „Списание на Българската академия на науките“, книга X, София, 1915 година
• „Показалец на печатаните през ХІХ век български народни песни“. Т. I. 1815 – 1860. София, 1916
• „Показалец на печатаните през ХІХ век български народни песни“. Т. II. 1861 – 1878. София, 1918
• „Документи и бележки от миналото на българите в Македония“ (1918)
• „Фолклорният сборник на Раковски“ (1921)
• „Войник на сватбата на жена си“ (1921)
• „Ламите и змейовете в народната поезия“ (1921)
• „Славянски вярвания за небесната дъга“ (1924)
• „Ръкописната фолклорна сбирка на Найден Геров“ (1925)
• „Български, аромънски и албански фолклор“ (1926)
• „Спомощници от Македония на български печатани книги 1814 – 1877“, публикувано в сп. „Известия на Народния етнографски музей“, книга VI, София, 1926 година
• „Петко Р. Славейков и българският фолклор“ (1927)
• „Предвестие за падане на царство“ (1927)
• "Български книжовници от Македония, Т. I, 1704 – 1878", София, 1922 година
• „Български книжовници от Македония, Т. II, 1879 - 1912.“, София, 1928 година
• „Принос към македонските говори“, публикувано в сп. „Slavia; Casopis Pro Slovansko Filologii“, Praha, 1928 година
• „Преглед на славянските ръкописи в Зографския манастир“
• „Битови песни“ I и II книга
• „Принос към македонските говори“
• „Редукция на гласните звукове а, е, о в заровско-височкия говор“
• „Село Зарово, Солунско“ (1979 посмъртно)
• "В Цариград през Балканската война", публикувано в сп. "Отечество", кн. 4 и 5, год. II, април и май, 1915 година
• "Наука и шовинизъм", публикувано във в-к "Македония. Орган на македонската емиграция в България", год. II, бр. 499, София, 11 юни 1928 година
• "Веркович като народен будител (Из автобиографията на архим. Йона Маджаров)", публикувано във в-к "Македония", год. I, бр. 101, София, 11 февруари 1927 година
• "Български народни умотворения; Материял за Българския речник из Горно-Джумайско", публикувано в "Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец", год. VIII, книга XXXIX и XLI–XLII, София, 1892-1893 година
• "Един документ по църковната борба в с. Долен (Неврокопско)", публикувано в сп. "Македонски преглед", год. I. книга II, София, ноември 1924 година
• "Стоян Костов (1832 – 1897)", публикувано във в-к "Македония", год. I, бр. 151, София 13 април 1927 година
• "Насте Стоянов", публикувано в сп. "Македонски преглед", год. I. книга 1, София, юли 1924 година

Портал „Македония“