Зарово – Уикипедия

Зарово
Νικόπολη
— село —
Гърция
40.8883° с. ш. 23.18° и. д.
Зарово
Централна Македония
40.8883° с. ш. 23.18° и. д.
Зарово
Солунско
40.8883° с. ш. 23.18° и. д.
Зарово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемЛъгадина
Географска областБогданска планина
Надм. височина652 m
Население82 души (2021 г.)
Пощенски код570 17
Зарово в Общомедия

За̀рово (на гръцки: Νικόπολη, Никополи, катаревуса: Νικόπολις, Никополис, до 1927 година Ζάροβα, Зарова[1]) е село в Гърция, част от дем Лъгадина (Лангадас), в област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в западните поли на Богданската планина (Вертискос) на около 30 километра североизточно от Солун над прохода между Богданската планина и Карадаг (Мавровуни).

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
йеродяон Агапий Войнов – първият български учител в Зарово

През XIX век Зарово е чисто българско село, числящо се към Лъгадинската каза. През 1872 година голямото мнозинство от селото преминава под ведомството на Българската екзархия.[2] От март същата година в Зарово е разкрито новобългарско училище с първи учител отец Агапий Войнов, а гръцкият език в църковните служби е заменен с български. В 1875 – 1877 година учител в Зарово е Димитър Мавродиев.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Сарово (Sarovo) е показано като село с 212 домакинства и 945 жители българи.[4] В учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 Българската екзархия издържа учител в Зарово.[5]

В 1881 година иконата на Кирил и Методий в църквата „Свети Илия“ в селото е изписана от известния български зограф Кръстьо Николов.[6]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 1500 души българи-християни.[7]

В началото на века селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зарово (Zarovo) има 1896 жители българи екзархисти.[8]

В българското училище в селото според училищния инспектор на Солунската епархия Евтим Спространов преподава Ангел Кирков от самото Зарово, Димитър Атанасов от Кукуш, който след смъртта си е заменен от Атанас Петров от Градобор и Мария Петрова от Юнчии.[9] Според Анастасия Каракасиду в края на османското владичество Зарова е предимно „славяноезично“ селище.[10]

Последният заровски кмет Димитър Кайнаков и семейството му, 1915 година

При избухването на Балканската война в 1912 година 26 души от Зарово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11] През войната в селото влиза четата на Михаил Думбалаков, която заедно с 40 души местна милиция отблъсква, настъпваща от Солун турска войска.[12]

Думбалаков пише:

„ След Негован, селата Зарово и Висока ни устройват бляскаво посрещане... Селяните от Висока знаят как да посрещат гости като нас. Всичко се е превърнало на почит и услуга. Използваме безкрайно радушния прием...[13] “

Кмет на селото става Коновчиев, а български свещеник е Ангел Д. Канелов. На 2 април гръцките власти заплашват заровци да се изселят и те пращат телеграма до цар Фердинанд, в която пише:

„ Едничкото село в Лъгадинската околия Зарово, което в продължение на 40 години води ожесточена борба с гърците, сега те със свои агенти дават тридневен срок за изселване на българска територия.[14] “

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Бежанци от Зарово в Самоков, 1913 година

В 1913 година по време на Междусъюзническата война Зарово е разорено и опожарено от гърците, а голяма част от местните българи се спасяват в България. Според сведения на Антон Попстоилов от началото на 1923 година, бежанците от Зарово се установяват в Белица, Мелнишко (56 семейства), Крупник, Горноджумайско (54 семейства), Горна Джумая (50 семейства), София (5 семейства), Пловдив (5 семейства), Татар Пазарджик (3 – 4 семейства), Враца (2 семейства) и на други места.[15]

На мястото на изселените българи през 20-те години са заселени понтийски гърци бежанци от селата Ескьоне, Хаджикьой, Каилика, Мондолас, Аладжахан в околностите на Шебинкарахисар. В 1927 година селото е прекръстено на Никополи – гръцкото име на град Шебинкарахисар. Според преброяването от 1928 година Зарово е смесено местно-бежанско село с 89 бежански семейства с 330 души.[16]

Население
  • 2001 – 315 жители
  • 2011 – 134 жители

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Александър Коюмджиев
Ангел Кирков
Отец Ангел Константинов
Реклама на Васил Д. Папучиев от Зарово, емигрант в Барбертън, Охайо, в Българо-американския алманах, 1920 г.
Гьорче Попангелов
Архимандрит Методий Димитров
Родени в Зарово
  • Александър Коюмджиев, български учител и революционер, деец на ВМОРО, четник на войводата Христо Чернопеев, убит в Малешевската планина
  • Ангел Джиков, македоно-одрински опълченец, четата на Михаил Думбалаков, Сборна партизанска рота на МОО[17]
  • Ангел Кирков (1896 – 1923), български комунист
  • Ангел Константинов (1834 – 1915), български църковен деец
  • Благой Попгеоргиев Плянгов, български офицер, участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война[18]
  • Георги Запрянов, македоно-одрински опълченец, четата на Михаил Думбалаков[19]
  • Георги Рупов, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Думбалаков[20]
  • Гаврил Гаврилов (1882 – ?), български просветен деец и военен лекар
  • Епифаний Зографски, български духовник, йеромонах, македоно-одрински опълченец[21]
  • Иван Делев (1912 – ?), български комунист, деец на ВМРО (обединена)
  • Георги Петров Плянгов (1840 – 1912), български църковен деец
  • Гьорче Попангелов (1881 – 1951), български общественик, председател на Петричкия окръжен съвет (1922 – 1931)
  • Димитър Амов, български свещеник и учител[22]
  • Димитър Канелов, служител в българската администрация в Лъгадинско през Балканската война, касиер на Лъгадинското езеро[23]
  • Димитър Попангелов, български учител и революционер
  • свещеник Дойчин (Дойчо) Запрев, екзархийски архиерейски наместник в Гюмюрджина[24]
  • Дякон Козма (? – 1903), деец на ВМОРО, загинал на 6 юли 1903 година край Беловодица[25]
  • Захария Шолков, свещеник в Сяр, на 14 септември 1875 година служи на български, заради което е изгонен от града[26]
  • Константин Димитров Воловаров, български духовник, архимандрит
  • Константин Джоджов (1883 – 1903), български революционер
  • Константинос Яфкас (Κωνσταντίνος Γιάφκας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[27]
  • Константинос Маврудис (Κωνσταντίνος Μαυρουδής), гръцки андартски деец, агент от втори ред[27]
  • Коста Сандев (1883 – 1923), български революционер комунист, убит по време на Септемврийското въстание
  • Лазар Илиев Гайдев, македоно-одрински опълченец, 20 (21)-годишен, работник, земеделец, неграмотен, 2 и 4 рота на 3 солунска дружина, починал на 20 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“[28]
  • Методий Охридски (светско име Георги Щерев, 1866 – 1909), български духовник и охридски митрополит
  • Методий Димитров Воловаров (1848 – след 1921), български духовник и благодетел
  • Петър Димитров Воловаров (1841 – 1895), български църковен и просветен деец, революционер
  • Петър Сучев, деец на ВМРО, бежанец в Крупник, според Иван Михайлов: „Тактиченъ, буденъ, симпатиченъ човѣкъ. Вѣренъ на Дѣлото“.[29]
  • Порчо П. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, убит на 26 октомври 1912 година[30]
  • Тодор Попгеоргиев Плянгов, български просветен деец, участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война[18]
  • Христо Мировенски (1903 – след 1944), български лекар, работил в Свиленград, арестуван, изтезаван и убит в милицията след Деветосептемврийския преврат[31]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Вачева-Хотева, Мария и др. Говорът на село Зарово, Солунско. С оглед към лексикалната му система. София, Мултипринт ЕООД, [2000]. ISBN 954-9811-18-2.
  • Попстоилов, Антон. Село Зарово, Солунско: историко-фолклорно и езиковедско изследване. София, БАН, [1979].
  • Грънчарова, Камелия. Село Зарово, Солунско - маркери на идентичността. СМИЛКОВ ЕООД - Благоевград, 2017. ISBN 978-619-90970-0-7.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Попстоилов, Антон. Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване, Издателство на БАН, София, 1979, стр. 40.
  3. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 524.
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152 – 153.
  5. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 28.
  6. ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 244.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 170.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196-197. (на френски)
  9. ↑ Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр. 334.
  10. ↑ Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове: Преходи към националното в Гръцка Македония 1870 – 1970. София, „Сиела“, 2008. ISBN 978-954-28-0186-3. с. 69.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
  12. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 211 – 214.
  13. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 215 – 217.
  14. ↑ Карамановъ, В., бившъ кукушки окрѫженъ управитель. Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия // Военно-исторически сборникъ (39). февруари 1939. с. 206.
  15. ↑ ЦДА, ф. 177 К, оп.1, а.е. 818, л. 14 (Рапорт на Антон Попстоилов за научната му обиколка в Мелнишко и Горноджумайско 1922-1923 – л. 2-18).
  16. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 207.
  18. ↑ а б Попстоилов, Антон. Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване, Издателство на БАН, София, 1979, стр. 49.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 264.
  20. ↑ ДА – Благоевград, фонд 1599, опис 1, а.е. 139, л. 1
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 271.
  22. ↑ Парцел 46 // София помни. Посетен на 9 април 2016.
  23. ↑ „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 178 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель – „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
  24. ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 189 – 190.
  25. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 158.
  26. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 714.
  27. ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 60. (на гръцки)
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 137.
  29. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 857.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
  31. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1928 — 1929
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Зарово&oldid=12375374“.