Аракли – Уикипедия

Аракли
Ηράκλειο
— село —
Гърция
40.7567° с. ш. 23.0367° и. д.
Аракли
Централна Македония
40.7567° с. ш. 23.0367° и. д.
Аракли
Солунско
40.7567° с. ш. 23.0367° и. д.
Аракли
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемЛъгадина
Географска областЛъгадинско поле
Надм. височина97 m
Население914 души (2001)

Аракли, още Араклия или Ираклиево (на гръцки: Ηράκλειο, Ираклио, катаревуса: Ηράκλειον, Ираклион, до 1927 Αρακλή, Аракли[1]), е село в Егейска Македония, Гърция, дем Лъгадина (Лангадас), област Централна Македония с население от 914 души (2001).

Аракли е разположено в западната част на Лъгадинското поле. Отдалечено е на 3 километра източно от демовия център град Лъгадина (Лангадас).

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Аракли е село в Лъгадинска каза на Солунския вилает в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Араклия (Araclia) е показано като село с 40 домакинства и 192 жители българи.[2] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ракли живеят 230 българи християни.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Аракли (Arakli) има 120 жители българи патриаршисти гъркомани.[4] Според Анастасия Каракасиду в края османското владичество Аракли е предимно „славяноезично“ селище.[5]

След Междусъюзническата война Балевец попада в Гърция. Част от българското му население се изселва и през 20-те години в селото са настанени гърци бежанци от Източна Тракия.[6] В 1928 година Аракли е смесено местно-бежанско село с 93 бежански семейства и 405 жители бежанци.[7] В 1927 година е прекръстено на Ираклион. Според Тодор Симовски цялото село е бежанско.[8]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152 – 153.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 169.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196-197. (на френски)
  5. Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове: Преходи към националното в Гръцка Македония 1870 – 1970. София, „Сиела“, 2008. ISBN 978-954-28-0186-3. с. 69.
  6. Δήμος Λαγκαδά // Архивиран от оригинала на 2014-01-03. Посетен на 2012-11-14.
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. Тодор Симовски „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.