Атанас Кършаков – Уикипедия

Атанас Кършаков
български революционер
Роден
1883 г.
Починал
4 юли 1907 г. (24 г.)
Учил вБитолска българска класическа гимназия
Атанас Кършаков в Общомедия

Атанас (Насо) Андреев Кършаков (Каршияков), наричан Лъва,[1][2][3] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[4]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Четите на Атанас Кършаков и Митре Влаха (отпред, вторият от ляво надясно).
Четата на Атанас Кършаков (в средата). Втори е Стерьо Стерьовски, а четвърти Лазар Павлов Миовски от Косинец.[5]
Четата на Атанас Кършаков с отрязаната глава на войводата в село Дъмбени, 4 юли 1907 година. От ляво надясно: Търпо Георгиев от Четирок, Липо Саров Кършаков, Пандо от Четирок и влах от четата на Александър Кошка. На втория ред влах от четата на Кошка, Доро от Дреничево и четник от Добролища.

Кършаков е роден в 1880 година[6] или в 1883 година[7] в костурското село Косинец, тогава в Османската империя (днес Йеропиги, Гърция). Братовчед е на Васил Кършаков. Учи в Битолската българска класическа гимназия, но я напуска и влиза в редовете на ВМОРО. Става четник при Марко Лерински, а по-късно центрови войвода в Костурски революционен район.[8]

Заедно с Лазар Киселинчев, Васил Чекаларов и Дельо Марковски организира канали за внос на оръжие от Албания и Гърция. На 8 юли 1903 година, месец преди избухването на Илинденско преображенското въстание, Кършаков е тежко ранен от хора на предателя Коте Христов.[9] След въстанието участва в отблъскването на Гръцката въоръжена пропаганда в Костурско.[10] Така през септември 1905 година четата на Кършаков отблъсква андартско нападение над село Бесвина.[11] Месец по-късно на 15 октомври, заедно с четите на Митре Влаха и Пандо Кляшев, разбива андартската чета на Василакис Лахтарис (Николаос Платанияс) в село Оровник.[12]

На 4 юли 1907 година четата на Кършаков се сражава край село Стенско (днес Стена, Гърция) с андартските чети на капитан Рупакяс (Георгиос Томбрас) и капитан Лахтарас, както и с пристигнала по-късно турска войскова част. Тежко ранен, Кършаков се добира до Стенско, където е убит.[13] Четниците отрязват главата му, за да я запазят, и се оттеглят към село Дъмбени (днес Дендрохори, Гърция), където правят снимка за спомен с отрязаната глава на своя войвода.[14]

След смъртта на Кършаков четата му е поета от войводата Никола Дочев от Стара Загора.[15]

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

„ Атанас Кършаков от с. Косинец, с непълно средно образование, буен и смел войвода, отличил се в люти сражения с турци и гърци, легендарен по премахването на башибозушкия шеф в Нестрам-кол, най-славно загина в голямо сражение с турци, башибозуци и гръцки бандити в с. Гръче за отбраната на брата си роба.[16] “

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ „Борбите в Македония и Одринско (1878 – 1912). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр.821
  2. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 61.
  3. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 74.
  4. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 89.
  5. ↑ ЦДА, ф.892к, оп.1, а.е. 31
  6. ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 302.
  7. ↑ Λεωνίδας Παπάζογλου, Φωτογραφικά πορτραίτα από την Καστοριά και την περιοχή της την περίοδο του Μακεδονικού Αγώνα, Μουσείο Φωτογραφίας Θεσσαλονίκης, 2004, σ.103.
  8. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 301.
  9. ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 162.
  10. ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
  11. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 213.
  12. ↑ По диритѣ на андартитѣ // Илюстрация Илиндень 3 (3). Илинденска организация, юли 1927. с. 9.
  13. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 251.
  14. ↑ Λεωνίδας Παπάζογλου, Φωτογραφικά πορτραίτα από την Καστοριά και την περιοχή της την περίοδο του Μακεδονικού Αγώνα, Μουσείο Φωτογραφίας Θεσσαλονίκης, 2004, σ.103-104.
  15. ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 138.
  16. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 52.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Атанас_Кършаков&oldid=12407396“.