Афонсу V – Уикипедия

Афонсу V Африканец
12-и крал на Португалия
Управление1438 – 1481
НаследилДуарте
НаследникЖуау II
Лични данни
Роден
Починал
28 август 1481 г. (49 г.)
Синтра, Португалия
Погребан вМанастир Баталя
Други титлиуправител на Африка
Подпис
Семейство
ДинастияАвис Авис
БащаДуарте
МайкаЕлеонора Арагонска
БракИзабела де Коимбра (1435 – 1455)
Хуана Белтранеха (1475 -1481)
ПотомциЖуана, Жуау II
Герб
Афонсу V Африканец в Общомедия

Афонсу V (португалски: Afonso V o Africano; 15 януари 1432, Синтра – 28 август 1481, Синтра)) е 12-и крал на Португалия от 1438 до смъртта си.

Най-голям син е на крал Дуарте(1391 – 1438) и на Елеонора Арагонска(1402 – 1445), дъщеря на краля на Арагон и Сицилия Фернандо I Арагонски (1380 – 1416) и на Елеонора д’Албуркерке (1374 – 1435).

Алфонсу е само на шест години, когато баща му умира от чума. Майка му Елеонора Арагонска става регент, но това не се харесва на населението на Лисабон. Започват бунтове в столицата на Португалия, които са потушени от чичото на Афонсу, Жуау.

Другият му чичо Педру, херцог Коимбра (1392 – 1449), обаче иска преразглеждане на решението за регентство. Резултатът е отменяне на регентството на кралицата-майка Елеонора в полза на Педру.

Самостоятелно управление

[редактиране | редактиране на кода]

От 9 юни 1448 г. Афонсу V започва да управлява Португалия сам, без помощта на регента, херцог Коимбра, но под влиянието на другия си чичо Афонсу I, херцог Браганса (10 август 1377 – 15 декември 1461), който му препоръчва да анулира всички мерки, предприети от Педру по време на регентството му.

През 1471 година пада Танжер и за да подчертае претенциите за северноафриканските територии, към своя титул Афонсу V добавя звание управител на Африка, за което и получава прозвището Африканец.

Борба за кастилския престол

[редактиране | редактиране на кода]

През 1474 година умира неговия зет, кралят на Кастилия Енрике IV (Кастилия). Афонсу V активно се включва в борбата за кастилския престол. Отначало претендира за ръката на принцеса Изабела (сестра на Енрике, впоследствие станала кралица), но тя отказва брак поради голямата разлика във възрастта им. По-късно Афонсу V се жени за дъщерята на Енрике IV, Хуана Белтранеха и започва да претендира отново за кастилския трон.

В битката при Торо [1]през 1476 година, Португалия претърпява поражение от католическите крале, защитаващи получения кастилски престол. Афонсу V се отправя към Нанси, където безуспешно се опитва да привлече на своя страна френския крал Луи XI. Тежко преживявайки своето поражение при Торо, той даже обмисля да се отрече от престола и да не се връща в Португалия от Франция, и мечтае да извърши поклоннически поход до Йерусалим. На Луи XI се отдава да го уговори да се върне обратно.

По мирния договор Афонсу V напълно се отказва от претенциите си за кастилския престол, а Испания се отказва от претенциите си за Северна Африка.

Отричане от престола и смърт

[редактиране | редактиране на кода]

През 1477 година Афонсу V се отрича от престола в полза на сина си Жуау II, който скоро връща кралството на своя баща.

На 28 август 1481 година Афонсу V умира от чума в Синтра.

1-ви брак: На 6 май 1448 г. Алфонсу V се жени за братовчедка си, дъщеря на чичо му Педру, Изабела де Коимбра (1435 – 1455).

  • Инфант Жуан (29 януари 1451 – 1451)
  • Инфанта Жуана (6 февруари 1452 — 12 май 1490), католическа светица
  • Инфант Жуау ІІ (3 март 1455 — 25 октомври 1495), 13-и крал на Португалия (1481 – 1495).

Втори брак: През 1475 година с неговата племенница Хуана Белтранеха. От този брак няма деца.

Дуарте крал на Португалия (1438 – 1481) Жуау II
  1. MILLER, Townsend – The battle of Toro, 1476, in History Today, volume 14, 1964.