Браила – Уикипедия

Тази статия е за град Браила. За окръга вижте Браила (окръг).
Браила
Brăila
— град —
      
Герб
Фонтани в Нощна Браила
Фонтани в Нощна Браила
45.2692° с. ш. 27.9575° и. д.
Браила
Страна Румъния
ОкръгБраила
Площ77,9 km²
Надм. височина3 m
Население180 302 души (2011)
Пощенски код810001–810542
Телефонен код02 39
Официален сайтwww.primariabraila.ro
Браила в Общомедия

Браѝла (на румънски: Brăila) е град и административен център в окръг Браила, Влашко, Източна Румъния. Градът е пристанище на левия бряг на река Дунав. Има население от 180 302 жители (2011). Намира се на около 20 км от град Галац.

Часовниковата кула със стълбище към Дунав

История

[редактиране | редактиране на кода]

Браила е старо селище, разположено на левия бряг на река Дунав. За първи път името му се среща в древно географско и пътно испанско описание „Libro del conocimiento“ (1350), както и в няколко каталански карти (Angellino de Dalorto, 1325 – 1330 и Angelino Dulcert, 1339). Споменат е като Brayla през 1368 г. в транспортно и търговско разрешително на брашовски търговци.

Превзет от османците през 1538 – 1540 г. Има статут на кааза от 1554 г. до края на руско-турската война (1828 – 1829 г.), през който период носи името Ибраил. Бил е обсаден и опожарен от княза на Молдова Стефан Велики като репресивна мярка срещу Радул Красиви – съюзник на османците. Своя разцвет градът изживява в началото на 20 век, когато неговото пристанище е важен пункт за внос и износ на стоки от Румъния, достъпно за малки и средни морски съдове.

Античен период

[редактиране | редактиране на кода]

Намерени са следи от обитаването на района още в от неолита, бронзовата епоха. Според румънски историци между IV и III век пр. Хр. там е имало селище на гетите, поддържали връзки с гърците от порт Евксин до Елада. Било е разположено на високата тераса над река Дунав.

Средновековна Браила

[редактиране | редактиране на кода]

От 681 година попада в територията на Аспарухова България.

В документа, с който Владислав (Влайко войвода) дава търговски привилегии на брашовските търговци на 20 януари 1368 г., посочва Браила като важно търговско селище на Влашко.

Владислав I (1364 – 1377 г.), наричан още Влайку Войвода (Вода), е владетел на Влашко между 1364 и 1377 г. Владислав е български болярин и васал на българския цар Иван Александър. Син е на владетеля Никола Александър Басараб и брат на войводата Радул I. Оригинален документ от Владислав (Влайко войвода) на български език със символа на династията Асеневци:

По време на турското владичество градът е подлаган последователно на обсади от: Валеранд де Ваврин (1445); Стефан Велики, който го изгаря през 1470 г.; Йоан вода чел Кумплит (1547). Михай Витязул освобождава Браила от турците през 1595 г., изгражда в града църквата „Св. Николае“.

Периодът от 1711 до 1812 г. е век на чести битки между руси, османци и австрийци, при които Браила е превземана, разрушавана, изгаряна и строена наново. Тази тежка епоха за града свършва с подписването на мирния договор от Адрианопол (2 септември (стар стил) 1829 г.), с който Браила става част от Влашко.

През 17 – 18 век са проведени масови бунтове и въстания срещу фанариотите, които се опитват да погърчат местното население и превземат църквата отвътре.

В 1865 година се създава държавата Румъния и Браила попада в територията на новосъздадената държава. Кирилицата и българският език се заменят с латински и новосъздадения румънски език.

Съвременна история

[редактиране | редактиране на кода]

След 19 век градът процъфтява. Улиците са павирани, поставят се улични фенери, открива се военна болница, а през 1836 г. придобива официално статута на град „porto-franco“. Изграден е паркът „Белведере“, основани са печатници, банки, казарма, театър, девическо училище, гимназия. Построени са нови докове, железопътна линия и множество фабрики.

Градът е тясно свързан с историята на България и нейните националноосвободителни борби. Там е създаден Българското книжовно дружество, преобразувано по-късно в Българска академия на науките.

При избухването на Балканската война през 1912 г. 3 души от Браила са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Театър „Мария Флоти“
Родени в Браила
Свързани с Браила
  • Добри Войников (1833 – 1878), български писател и просветител, учител в града през 1864 – 1870
  • Димитър Греков (1847 – 1901), български политик, адвокат в града през 1870-те
  • Димитър Паничков (1810 – 1909), български издател, живее в града през втората половина на 19 век
  • Васил Стоянов (1810 – 1909), български учен, живее в града през 1868 – 1873

Други

[редактиране | редактиране на кода]

На Браила са наречени улици в София (кв. „Борово“ и кв. „Красно село“),[2] Пловдив (кв. „Кършияка“), Варна, Шумен (Южна промишлена зона), Русе (ж. к. „Здравец Изток“), Плевен, Ямбол и др.

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
  2. ↑ Карта
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Brăila в Уикипедия на румънски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Браила&oldid=12253280“.