Уикипедия:Благонадеждни източници – Уикипедия

Статиите в Уикипедия трябва да бъдат основани на благонадеждни публикувани източници. Тази страница дава насоки как да идентифицираме благонадеждните източници. Разгледайте и свързаните с тази страници Уикипедия:Възможност за проверка, Уикипедия:Цитиране на източници и Уикипедия:Без оригинални изследвания.

Всяко твърдение, което е съмнително или може да бъде поставено под съмнение, има нужда от източник, и отговорността за намирането на такъв пада върху редактора, който е добавил или възстановил тази информация. Редакции, за които няма източници или източниците са неубедителни, могат да бъдат оспорени и върнати по всяко време. Понякога е по-добре изобщо да няма информация, отколкото да има съмнителна информация без източник.

В допълнителна помощна страница могат да се намерят примери и обсъждания за благонадеждните източници на информация, по тематична област.

Източниците на информация в Уикипедия са необходими по две причини:

1. Да подкрепят твърденията, изложени в статиите. Мястото в статията, което има нужда от външно потвърждение, следва директно да препраща към източника на информацията.
2. Да изкажат нужното признание на източника, така че да се избегне появата на плагиатство и нарушения на авторските права.

Употребата на благонадеждни източници вдъхва увереност на читателя, че представеният материал отговаря на стандартите на Уикипедия за възможност за проверка, оригиналност и неутралност. Прецизното цитиране позволява на читателя сам да се запознае с източниците и да оцени автора на материала подобаващо.

Оценяването на надеждността на източниците в дадена статия позволява на редактора аргументирано да протестира направените твърдения, като установи къде в тях съществуват слабости и по кои твърдения могат да се формулират алтернативни позиции.

Ако никой източник за дадено твърдение или тема не се окаже достатъчно благонадежден, това е сигнал за читателя да подхожда към съдържанието с нужната доза скептицизъм, а за редактора – че материалът може би не е подходящ за включване / оставане в Уикипедия.

Уикипедия в много голяма степен разчита на солидна научна литература, която пишат изследователи и учени от цял свят. Публикации, които отговарят на този критерий, могат винаги да се смятат за достоверни. Въпреки това научните резултати могат да загубят своята актуалност, изместени от по-нови резултати, или да станат обект на научни полемики, ако се появят алтернативни научни теории. В статиите в Уикипедия следва да се посочат всички значими научни интерпретации на дадена тема.

Критерии за научните източници:

• Материалът е бил задълбочено изучен от научната общност. Това означава: публикуван в реферирано академично издание след получена положителна рецензия.
• За предпочитане са публикации, които са препоръчани в научните библиографии.
• Подписаните публикации са по-благонадеждни от анонимните; от това става ясно дали експерт е автор на публикацията и дали поема отговорност за написаното.
• В статии на религиозна тематика, за благонадеждни източници се считат публикациите на учени–богослови, а традиционните религиозни и академични схващания следва да бъдат указани като такива и цитирани, когато се различават от богословските.

Някои критерии могат да подпомогнат редакторите в оценяването на ненаучните източници:

• Възможност да се определи източникът – колкото повече информация има за автора на материала в източника, бил той конкретен човек или организация, толкова по-добре. Тази информация ни помага да оценим достоверността на съдържанието.

• Компетенции на автора по темата – на учения, експерт в дадена област, може да се разчита повече, когато пише в тази област, вместо в която и да е друга. Например на един биолог може да се вярва повече, когато пише за биология, отколкото, когато пише за ядрена физика.

• Пристрастие на автора към темата – ако един автор има някаква причина да бъде пристрастен или признава пристрастието си, това следва да бъде отчетено при оценяването на труда му, когато този труд служи за източник на статия в Уикипедия. От това не следва автоматично, че материалът не заслужава да се цитира, но това трябва да става съобразно неутралната гледна точка.

• Редакторски контрол – публикация, съблюдаваща декларирана редакционна политика, се отличава с повече благонадеждност, тъй като съдържанието ѝ е било обект на проверка. Самиздат източници като лични уебстраници, блогове и лично отпечатани материали не са обект на никаква форма на независима проверка на фактите и по тази причина са по-ненадеждни от печатните новинарски медии (например сп. "The Economist") и други източници с редакторски контрол; които от своя страна са по-ненадеждни от професионалните или реферираните издания (например сп. "Nature").

• Възпроизводимост – заключенията в източника могат да бъдат повторно достигнати, като се използва наличната информация и няма празноти в процеса на разсъждение или извод.

• Деклариране на източниците – източник, който изрично указва откъде са почерпени данните при извеждане на заключението, е по-достоверен от онзи, който не цитира своите източници. В най-добрия случай, източникът трябва да описва процеса на събиране на данните и аналитичния метод на обработката им.

• Конфиденциалност – източници на материал, чийто автор счита за поверителни, вероятно не се ползват с особен авторитет. При положение, че първоизточникът не може да се ползва за справка и потвърждение на информацията, такива източници следва да се третират предпазливо.

• Потвърждение – заключенията съответстват на получените по независим начин резултати в други източници от проблемната област. Ако двама или повече независими автори изразят по авторитетен начин съгласието си, това прави въпросните заключения по-достоверни. Внимателно трябва да се установи, че външното потвърждение наистина идва от независим източник, така че да се избегнат невалидните заключения от съмнителен произход.

• Признание от други авторитетни източници – един източник може да се счита да по-надежден, ако бива цитиран или препоръчан от друг източник, който само по себе си е всеобщо считан за достоверен. Източници, които са били обект на нападки, били са цитирани рядко или изобщо не са били цитирани, може да се окажат по-подозрителни.

• Актуалност на източника и скорост на развитие на темата – когато ситуацията около обекта на статията е претърпяла развитие или промени във времето, по-старите източници на информация може и да са загубили давността си по отношение на текущата ситуация. Когато преценява полезността на източника, редакторът трябва да оцени как темата се е развивала във времето и дали настъпилите промени са повлияли на някой от съществените аспекти на информацията в източника. Остарелите източници или тези от исторически интерес могат да се използват, за да се демонстрира развитието на темата във времето, но с тях трябва предпазливо да се борави, когато се използват, за да я илюстрират. Ако не са налични по-нови източници на информация, то срещу употребата на старите има основания за възражение предвид произтичащата по този начин загуба на достоверност на статията.

• Устойчивост във времето – източниците трябва да се отличават с постоянство във времето: когато читателят посети цитирания източник в желанието си да се увери в дадено твърдение или да получи повече информация по темата, източникът би трябвало да продължава да съдържа същата информация, както към момента, когато редакторът го е посочил в подкрепа на думите си. В този смисъл цитираната книга или научно списание е много по-качествен източник от уеб-страницата. Редакционната политика на някои уеб-издания по отношение на материалите им се отличава с липса на устойчивост; следователно към уеб-цитиранията трябва да се подхожда внимателно.

Тези въпроси касаят Уикипедия особено много, поради различията между редакторите, имащи отношение към дадена статия, техните собствени компетенции или позиции по отношение на темата. Не всички източници по дадена тема могат да са еднакво достоверни; а някои източници се отличават с различни степени на достоверност в различните контексти.

Като цяло, една статия следва да се позовава на възможно най-авторитетните източници, които са достъпни на редакторите. Нужен е и здрав разум при определянето кои източници да се ползват; настоящите препоръки не могат да се прилагат механично. Ако имате съмнения, свързани с надеждността на даден източник, обсъдете ги с други редактори на беседата на статията.

Някои признаци трябва да подсказват на редакторите да проверяват много внимателно достоверността на източниците, например:

• при изненадващи или привидно важни твърдения, които не са масово известни;
• при изненадващи или привидно важни сведения за скорошни събития, които не са отразени от благонадеждни средства за масова информация;
• ако са изложени сведения за нечии твърдения, които не отговарят на известните досегашни негови позиции или напълно ги отричат и компрометират;
• ако има изложени твърдения без източник или такива, които противоречат на преобладаващите схващания в съответните академични общности. Допълнително съмнение се поражда, когато защитниците на такива гледни точки твърдят, че има заговор техните схващания да бъдат потулени.

За целта изключителните твърдения – особено по отношение на исторически събития, въпроси от политически характер и биографии на живи хора – следва да бъдат подплатени с множество достоверни и проверими източници на енциклопедична информация.

За насоки по създаването на цялостни статии по изброените теми, вижте en:Wikipedia:Fringe theories.

Съществуват три вида източници, всеки от които може да бъде използван в Уикипедия:

Първични източници

Първичният източник е документ или личност, осигуряващи пряко доказателство по даден въпрос; с други думи, източник много близо до ситуацията, за която се пише. Понятието най-вече се отнася до документ изготвен от участник в събитие или негов очевидец. Първичните източници включват официални доклади, писма, сведения на очевидци, автобиографии, статистики изготвени от оторизирани агенции, съдебни дела. Експертите обикновено имат по-задълбочена подготовка и използват колкото може повече налични първични източници, чрез които засичат информацията. Така първичните материали обикновено изискват тълкуване, потвърждение и методи за обработка на информация, които сами по себе си представляват оригинално изследване. Статиите в Уикипедия могат да използват първични източници, само в случай, че са били публикувани от авторитетен издател, и то да бъдат използвани само като доказателства за фактологичен материал. Всякакви твърдения от тълкувателен характер изискват подкрепа с вторични източници.

Вторични източници

Вторичният източник представлява осведомена експертна интерпретация или обработка на информацията от първични източници, синтезираща в себе си определено заключение. По принцип статиите в Уикипедия следва да се основават точно на достоверни вторични източници.

Третични източници

Третичните източници, каквито най-общо са енциклопедиите, съдържат резюмиран материал, извлечен от вторични източници. Обикновено, когато става дума за тънките смислови нюанси по дадена тема, не може да се счита, че третичните източници могат да я представят изчерпателно. Общо взето, тези източници не дискутират и не дават оценки на алтернативните тълкувания. Третични източници могат да се използват при уточняването на имена, произношения, географски местоположения, дати и физически характеристики. Някои третични източници са по-авторитетни от други, както и в рамките на един такъв източник едни материали могат да бъдат по-достоверни от други. Например подписаните статии от експерти в Енциклопедия Британика и други енциклопедии от сходна величина могат да се разглеждат като достоверни третични източници. Неподписаните статии може и да не са толкова надеждни, но да са използваеми, стига самата енциклопедия, от която са взети, да е сериозна и качествена.

Вижте Уикипедия:Биографии на живи хора.

Спорни биографични материали за живи хора, чиито източници са неблагонадеждни или напълно липсват, следва да бъдат премахвани веднага, без да бъдат копирани на беседата на статията.^[1]

При такива източници никой не стои между автора и публикацията, материалът може да не е преминал през никаква проверка на фактите, оглед от правна гледна точка или колегиална оценка. Всеки може да си направи уебсайт или да си плати да му публикуват книга и после да претендира, че е експерт в дадената област. По тези причини, самиздат книги, лични сайтове и блогове са неприемливи за източници на статии (с някои изключения, посочени по-долу).

Личните сайтове, блоговете и други публикации на собствено финансиране или самиздат, не трябва да се използват като вторични източници, освен в случаите когато самата статия е посветена на въпросната личност, която поддържа сайта, блога или за чиито публикации става дума. Причината личните сайтове да не могат да се ползват като вторични източници е, че те обикновено се създават от неизвестни хора, чиито материали не подлежат на външна независима проверка. Хората може да бъдат недостатъчно информирани, подведени, небрежни, да прокарват собствена гледна точка, да се позовават на слухове и съмнения, може да са дори луди. А може и да са интелигентни, внимателни и акуратни хора, споделящи знанието си със света. И само независимата проверка чрез други източници, които отстояват различна гледна точка, може да покаже къде е разликата.

Както е отбелязано по-горе, има няколко специални случая, при които самиздат източник може да се смята за достоверен:

Когато добре известен, професионален изследовател пише в своята област или популярен професионален журналист самостоятелно е издал материал, тези им трудове могат да се приемат за източници, в случай че предишните им трудове са били публикувани от авторитетни, независими издатели. Редакторите в Уикипедия трябва да са особено внимателни по две причини:

1. ако информацията на блога (или друг самиздат еквивалент) на изследователя наистина си струва да се спомене, може би някой друг вече я е споменал някъде другаде;
2. информацията не е преминала през никаква форма на независима проверка на фактите.

Когато длъжностно лице от изпълнителната власт, в рамките на служебните си задължения, обнародва собствени материали и използва без редакторски контрол официални правителствени канали, то тези материали също може да се използват като първични източници при отразяването в Уикипедия на служебната дейност на лицето или институцията.

Самиздат материали, публикувани в интернет или на хартия, могат да служат за първичен източник на информация за автора на самия материал, само в случай, че не съществуват основателни съмнения за това кой е автор на материала, и дотолкова, доколкото:

• материалът отговаря на значимостта на автора си;
• не съдържа спорно съдържание;
• в него авторът не отделя неоправдано много внимание на собствената си персона;
• материалът служи за източник само по отношение на статия за автора, но не и за трети страни и събития, несвързани с темата на статията.

В репутацията на автора се крие отговорът на въпроса дали материалът изобщо е на необходимото ниво от гледна точка на енциклопедичната значимост.

Съобщения в интернет по дискусионни форуми, Usenet и уикита, както и коментари в блогове, не трябва да се използват като достоверни източници на информация, защото няма начин да се удостовери кой ги е написал и публикувал, а също и поради липсата на редакторски контрол и независима проверка на фактите.

Внимателно трябва да се подхожда към уебсайтове, печатни медии и други издания на политически партии, компании, организации и религиозни формации, тъй като те може да се използват за прокарване и защита на определени политически, търговски, институционални и религиозни гледни точки. Това само по себе си обаче не е причина такива материали да се игнорират като източници.

Материали, публикувани от организации или хора, които са известни в обществото с екстремистките си политически, религиозни, расистки и пр. изяви, следва да се ползват само като източници на информация в статиите, посветени на съответните организации или хора. Дори в такъв случай, с тези източници трябва да се борави много внимателно.

Вижте също en:Wikipedia:Convenience links

Терминът „удобна препратка“ („convenience link“) обикновено се използва, за да укаже, че препратка към копие на един и същ ресурс някъде в интернет, в добавка към формалното цитиране на този ресурс в оригиналния му формат и източник.

Например, ако някой редактор цитира известната книга на Адам Смит „Богатството на народите“, той може да реши да постави удобна препратка към публикувано в интернет копие на книгата например по следния начин:

Смит, Адам. Богатството на народите. София, ИК Рата, 2006, [1776]., достъпно в Уикиизточник на английски

Удобните препратки са специален случай по отношение на достоверността на материала. Важно е да се подсигури, че препратката сочи към вярно с оригинала копие, т.е. такова без коментари, поправки, редакции или промени. Когато „удобната препратка“ сочи към уебсайт, който сам по себе си е считан за надежден, е сравнително лесно да се допусне, че копието е истинно. Ако обаче препратката сочи към по-малко благонадежден сайт, копието би трябвало да се свери с оригинала.

Както основните факти следва да бъдат подкрепени с източници, така трябва да се подкрепят и „консенсусните твърдения“, при наличие на различна от тях гледна точка. Твърденията, че повечето или всички учени, изследователи, църковни служители, гласоподаватели и т.н. са на някакво мнение, изискват позоваване на източник, особено по въпроси, подлежащи на оспорване. При липсата на достоверни източници, че дадено твърдение е консенсусно или мнозинствено, в статията следва да се отразят всички различни гледни точки, за които могат да се посочат източници.

Страници на български език

• Уикипедия:Възможност за проверка
• Уикипедия:Цитиране на източници
• Уикипедия:Без оригинални изследвания

Страници на английски език

• Wikipedia:Check your facts
• Wikipedia:Common knowledge
• Wikipedia:Search engine test
• How to Read a Primary Source, How to Read a Secondary Source, Reading, Writing, and Researching for History: A Guide for College Students, Patrick Rael, 2004.

Шаблони

• {{неблагонадежден}}

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Wikipedia:Reliable sources в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​