French
DeutschГеорги Дамянов – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Дамянов.
| Георги Дамянов | |
| български политик | |
| Роден | 23 септември 1892 г. |
|---|---|
| Починал | 27 ноември 1958 г. |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил във | Военна академия „Фрунзе“ Софийски университет |
| Политика | |
| Партия | БКП (1912 – 1958) |
| Народен представител | |
| XXVI ОНС VI ВНС I НС II НС III НС | |
| Министър на народната отбрана | |
| 22 ноември 1946 – 28 май 1950 | |
| Председател на Президиум на НС на НРБ | |
| 27 май 1950 – 27 ноември 1958 | |
| член на Политбюро на ЦК на БКП | |
| 27 февруари 1945 – 27 ноември 1958 | |
| Георги Дамянов в Общомедия | |
Георги Първанов Дамянов (Георги Дамянов Първанов) е български и съветски офицер (генерал-лейтенант) и политик от Българската комунистическа партия (БКП), член на Политбюро от 1945 г. до смъртта си.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Младежки години
[редактиране | редактиране на кода]Георги Дамянов е роден на 5 октомври (23 септември стар стил) 1892 г. в село Лопушна, Берковско.[1] През 1911 г. завършва гимназията във Враца,[1] където организира социалистически кръжок. През 1911 г. се записва в Софийския университет специалност право, но скоропостижно преустановява следването си поради липса на средства. Работи като учител в Ковачица и като телеграфист във Фердинанд.[1] През 1912 г. става член на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), преименувана по-късно на БКП.[1]
През 1915 г. Дамянов завършва Школата за запасни офицери, след което участва в Първата световна война като взводен командир в Тридесет и пети пехотен врачански полк.[1] На фронта развива усилена антивоенна дейност, ранен е, престоява осем месеца в болница и остава с лека инвалидност за цял живот. В периода 1919 – 1923 г. е член на Окръжния комитет на БКП във Враца.[1] Избиран за общински съветник.
Дейност от 1923 до 1934 г.
[редактиране | редактиране на кода]След Деветоюнския преврат (1923) Георги Дамянов участва в подготовката на Септемврийското въстание във Врачанско.[1] По време на самото въстание е командир на Лопушанската дружина.[1] Отличава се в боевете за завземането на Фердинанд, в Бойчиновския бой и в сражението при Криводол. След разгрома на въстанието емигрира в Югославия и е осъден задочно на смърт.[1] През 1924 г. се връща нелегално в България и участва във възстановяването на организациите на БКП в Северозападна България, за което получава втора задочна смъртна присъда.[1]
В началото на 1925 г. Дамянов отново емигрира в Югославия.[1] Есента на същата година заминава за СССР с паспорт на името на Георгий Белов, който ползва през целия си престой в Съветския съюз. През 1929 година завършва Военна академия „Фрунзе“ в Москва[1] със звание капитан. Служи като командир на батальон и преподавател в академията по химия и военна тактика (1932 – 1934).
В Коминтерна
[редактиране | редактиране на кода]През 1934 г. Георги Дамянов е на работа в Коминтерна,[1] като често използва псевдонима „Белов“. През 1935 г. е изпратен в България, заедно със Станке Димитров и Трайчо Костов, за да отстрани противниците на Димитров в партийното ръководство (т.нар. „левите комунисти“) и да наложи лоялността на партията към линията на Коминтерна.[2] Тогава става член на ЦК на БКП. От 1936 г. след VI пленум на БРП (к.) е член на Политбюро на ЦК на БРП (к.).
През 1937 г. отново е в СССР и участва в ръководството на Задграничното бюро на БКП във Виена.[1] По времето на войната в Испания през 1937 г. е изпратен от НКВД като инспектор на Интернационалните бригади със специална задача. В разгара на Голямата чистка е назначен за ръководител на кадровия отдел на Коминтерна, работи в тясно сътрудничество със съветската политическа полиция и разузнаване и е сред най-доверените лица на съветския диктатор Йосиф Сталин в организацията.[2] Той участва активно в репресиите над политически емигранти от различни страни, като подготвя за политическата полиция стотици списъци, справки и характеристики, в резултат на което голям брой хора са политически изолирани, арестувани, измъчвани, заточени или разстреляни.[2] От края на 1942 г. участва в организирането на въоръжената съпротива срещу режима в България.
Дейност след 9 септември 1944 г.
[редактиране | редактиране на кода]След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Георги Дамянов се връща в България и оглавява военния отдел на Централния комитет (ЦК) на БКП. През 1945 г. става член на Политбюро, а през следващата година – и секретар на ЦК. От 1946 до 1950 г. е военен министър в първото и второто правителство на Георги Димитров и в правителството на Васил Коларов и Вълко Червенков. От май 1950 г. до смъртта си е председател на Президиума на Народното събрание.[1] Излиза в запаса на 14 февруари 1951 г.[3]
Георги Дамянов умира на 27 ноември 1958 г. в София.[1]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1916)
- Поручик (1918)
- Полковник от червената армия (1944)
- Генерал-майор (2 ноември 1946)
- Генерал-лейтенант (5 септември 1947)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Звание Герой на социалистическия труд (указ № 389 от 21 септември 1957).[4]
- Орден „Георги Димитров“ (1952), (1957).
- Орден „Ленин“ (1957).
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 134 – 135.
- ↑ а б в Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 223.
- ↑ Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 131.
- ↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 171
| |||||||||||||||
| |||||||||||||||
| |||||
.svg){kind=small}
|
