French
DeutschГропино – Уикипедия
| Гропино Δάφνη | |
| — село — | |
  Гропино  Гропино  Гропино | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Въртокоп |
| Географска област | Сланица |
| Надм. височина | 15 m |
| Население | 565 души (2021 г.) |
Гро̀пино (на гръцки: Δάφνη, Дафни, до 1926 година Γρόπινο, Гропино, катаревуса Γρόπινον, Гропинон,[1] до 1957 Βαλτολίβαδο, Валтоливадо, катаревуса Βαλτολίβαδον, Валоливадон[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Въртокоп (Скидра) в административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Гропино е разположено на 15 m надморска височина, на 22 km югоизточно от град Воден (Едеса) и на 6 km източно от демовия център Въртокоп (Скидра).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Гропино е малко българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Групиново (Гропино) има 224 жители българи.[4]
Всичките жители на Гропино са под върховенството на Цариградската патриаршия - по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гропино (Gropino) има 208 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[5] Учител в селото между 1870 и 1908 година, а вероятно и след това, е Иван Тръпков (1838 – ?).[6]
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година, че селото има 12 къщи и че екзархистите от него се черкуват в съседното Свети Георги.[7]
Населението намалява поради маларията и сблъсъците на българските и гръцките чети в района до 1912 година.[3]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Гропино остава в Гърция.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гропиново има 17 къщи славяни християни и 3 къщи цигани мохамедани.[8]
Българското му население се изселва и в 1924 година в селото са заселени 133 бежански семейства.[3] В 1926 година селото е прекръстено на Валтоливадо.[9] В 1928 година Гропино е представено като чисто бежанско с 28 бежански семейства и 120 души бежанци.[10] В 1935 година, след пресушаването на Ениджевардарското езеро в Гропино са заселени много бежански семейства от Понт и Мала Азия, които получават освободена от езерото земя.[3]
В 1957 година селото е прекръстено отново, този път на Дафни. Селото е много богато, поради плодородието на землището. Отглеждат се много овошки - праскови и ябълки, както и памук, жито и млечни крави.[3]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Арки[11] | Άρκι | Мавро | Μαϋρο[12] | река на С от Гропино[11] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 79[3] | 15[3] | 143[3] | 475[3] | 562[3] | 588[3] | 519[3] | 663[3] | 700[3] | 667 | 679 | 565 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 67. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 664.
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 83.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||
