French
DeutschНедирчево – Уикипедия
| Недирчево Άνυδρο | |
| — село — | |
  Недирчево  Недирчево  Недирчево | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Въртокоп |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 35 m |
| Население | 338 души (2021 г.) |
Недирчево (на гръцки: Άνυδρο, Анидро, катаревуса: Ἄνυδρον, Анидрон, до 1926 Νιδήρ или Νεδήρ, Нидир или Недир[1]), на турски Надър, е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 35 m надморска височина в Солунското поле на 27 km западно от Енидже Вардар (Яница), на 8 km севоризточно от Въртокоп (Скидра) и на 18 km източно от Воден (Едеса).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XX век Недирчево е турско село в Ениджевардарска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Недирчево има 290 жители турци.[3]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]По време на Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Недирчево има 55 къщи славяни християни и 5 къщи цигани мюсюлмани.[4]
След Гръцко-турската война, в 1924 година в него са настанени 350 семейства тракийски гърци бежанци от село Баиркьой (Вайрио). В селото са построени църква „Свети Николай“ и параклис „Свети Харалампи“.[5] В 1928 година селото е чисто бежанско със 128 бежански семейства и 463 жители бежанци.[6] В селото са заселени и няколко влашки семейства.[2]
Жителите на селото се изселват към големите градове и в чужбина. Селото произвежда жито, тютюн, овошки и градинарски култури.[7]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 403[2] | 498[2] | 500[2] | 720[2] | 711[2] | 557[2] | 488[2] | 490[2] | 490[2] | 534 | 382 | 338 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 74. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
- ↑ Недирчево на сайта на бившия дем Мениида, архив на оригинала от 21 август 2009, https://web.archive.org/web/20090821225904/http://www.dimosmeniidos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=7&Itemid=15, посетен на 22 януари 2010
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 75. (на македонска литературна норма)
| |||||||||||||||||||||
