Дерфлингер (линеен крайцер, 1913) – Уикипедия

„Дерфлингер“ SMS Derfflinger
„Дерфлингер“ в Скапа Флоу, 1919 г.
Флаг	Германска империя
Клас и тип	Линеен крайцер от типа „Дерфлингер“
Производител	Blohm & Voss в Хамбург, Германия.
Служба
Заложен	30 март 1912 г.
Спуснат на вода	12 юли 1913 г.
Влиза в строй	1 септември 1914 г.
Потънал	потопен от екипажа на 21 юни 1919 г. Изваден през 1939 г. и разкомплектован за метал през 1946 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	26 600 t (нормална); 31 200 t (пълна)
Дължина	210,4 m
Дължина по водолинията	210,0 m
Ширина	29,0 m
Газене	9,2 m
Броня	пояс: 300 mm; траверси: 200 – 100 mm; палуба: 30 – 50 mm; барбети: 260 mm; кули ГК: 270 mm; каземати: 150 mm; бойна рубка: 300 mm
Задвижване	4 парни турбини Parsons; 22 водотръбни котли Schulz-Thornycroft
Мощност	63 000 к.с. (47 МВт)
Движител	4 гребни винта
Скорост	26,5 възела (49,1 km/h)
Далечина на плаване	5600 морски мили при 14 възела ход; Запас гориво: 3500 t въглища, 1000 t нефт
Екипаж	1112 – 1182 души
Кръстен в чест на:	бранденбургския фелдмаршал Георг фон Дерфлингер
Прякор:	„Желязното куче“ (на английски: „Iron Dog“)[1][2][3][4]
Въоръжение
Артилерия	4x2 305 mm; 12x1 150 mm;
Зенитна артилерия	8x1 88 mm
Торпедно въоръжение	4x1 500 mm ТА
„Дерфлингер“ в Общомедия

Дерфлингер (на немски: SMS^{[„Коментари“ 1]} Derfflinger) е линеен крайцер^{[„Коментари“ 2]} на Германския императорски военноморски флот от Първата световна война. Главен кораб на едноименната серия крайцери.

Кръстен е в чест на фелдмаршал Георг фон Дерфлингер.

Корабът е готов за изпитания към 1 септември 1914 г. Още през пролетта заводски екипаж го превежда от Хамбург в Кил през Скагерак. Преди обявяването на войната, от 27 до 30 юли, още не напълно готовия „Дерфлингер“ е включен в системата на защитата на Килския залив. Изпитанията се водят по ускорена програма, и той влиза в строй през октомври 1914 и е включен в състава на 1-ва разузнавателна група, където освен него влизат линейните крайцери „Фон дер Тан“, „Молтке“ и „Зайдлиц“. Обаче поради проблеми с турбините и необходимите доработки първия боен поход на „Дерфлингере“ се състои едва на 20 ноември 1914 г.^[5]

15 – 17 декември „Дерфлингер“, с другите кораби на 1-ва разузнавателна група, прикрива поставянето на мини от крайцера „Колберг“ и участва в състава на 1-ва разузнавателна група в обстрела над Скарбъроу и станцията на бреговата служба в Уитби. „Дерфлингер“ и „Фон дер Тан“ обстрелват порта на Скарбъроу.^[5] На 24 януари 1915 г. „Дерфлингер“ участва в сражението при Догер банк, плавайки под номер 3 в строя на бойната линия. Обстрелвайки на смени „Лайън“, „Тайгър“ и „Принцес Роял“, в течение на боя „Дерфлингер“ изстрелва 310 305-мм снаряда, постигайки 5 – 6 попадения. Съвместно с „Молтке“ и „Зайдлиц“ нанася тежки повреди на флагманския „Лайън“, които водят до излизането му от боя и загубата на ход. Самият „Дерфлингер“ получава попадение от един 343-мм снаряд в бронирания пояс и два близки разрива.^[6][5][7]

Загуби сред екипажа няма, и след 20 дневен ремонт, на 16 февруари, крайцерът е готов за продължаването на бойните действия. Участва в набезите на германския флот над британското крайбрежие през март, април и май 1915 г. На 28 юни се случва сериозна повреда на носовата турбина, и „Дерфлингер“ един месец се ремонтира, връщайки се в Северно море на 31 август 1915 г. На 6 – 7 март 1916 г. участва в обстрела на Хуфден, а на 24 април 1916 г. – на Ярмът.^[5]

На 31 май – 1 юни взема участие в Ютландското сражение, плавайки в бойната линия на германските линейни крайцери под втори номер, след флагманския „Лютцов“. По време на боя „Дерфлингер“ понякога стреля на всеки 20 – 25 секунди, изстрелвайки 385 305-мм снаряда и постигайки минимум 16 попадения. От тях шест – в „Принцес Роял“, три – в „Куин Мери“, четири – в „Баръм“ и три – в „Инвинсибъл“. С 11 залпа „Дерфлингер“ потопява линейният крайцер „Куин Мери“, който излита във въздуха в 16:26. В 18:30 след попадения на „Дерфлингер“ и „Лютцов“, в резултат на взрив на боезапаса, потъва „Инвинсибъл“.^[1][2][3][4]

Самият крайцер получава 21 попадения от снаряди голям калибър^[8][4] и 9 попадения от снаряди среден калибър. По време на първата фаза на боя с британските линейни крайцери „Дерфлингер“ не получава повреди. Във втората фаза – боят на авангардите или „спринтът на север“ – при преследването на ескадрата на Дейвид Бийти, крайцерът получава пет попадения от линкорите на 5-та ескадра, от дистанция над 100 кабелтови, сам без да има възможност да отговори поради малката далечина на стрелба на неговите оръдия. По-голямата част от попаденията (от 8-мо до 20-то) крайцерът получава след 20:12, прикривайки оттеглянето на Флота на откритото море и водейки престрелка с линкорите на Гранд Флийт. За известно време крайцерът даже трябва да спре, за да отреже увисналите повредени противоминни мрежи, за да не се намотаят те по винтовете (на британските кораби те са свалени още в началото на войната, а на германските – след Ютландския бой). В резултат на попаденията към края на боя корабът приема около 3400 тона задбордна вода, кули „С“ и „Д“ изгарят практически с всички намиращи се в тях, а общите загуби съставят 157 убити и 26 ранени. За упорството си в боя крайцерът получава от англичаните прякора „Желязното куче“ (на английски: „Iron Dog“).^[1][2][3][4]

Ремонтът, по време на който крайцерът получава тринога мачта и увеличени ъгли на стрелба за оръдията на главния калибър, продължава до 15 октомври. В края на ноември, след бойна подготовка в Балтийско море, „Дерфлингер“ се връща в строя на флота. През останалото до края на Първата световна война време крайцерът не се отличава с нищо особено, занимавайки се със стражева охрана и прикритие на минирания, излизащите подводници и леките сили на флота.^[9][10]

След сключването на примирието корабът е интерниран, на 24 ноември 1918 г., заедно с целия Флот на откритото море в Скапа Флоу на Оркнейските острови. На 21 юни 1919 г. там той е и потопен от собствения си екипаж. „Дерфлингер“, лежащ на дълбочина 30 м нагоре с кила, е един от последните извадени кораби, през 1938 г. Поради войната разкомплектоването на кораба за метал започва едва през 1946 г. Работите по крайцера продължават 15 месеца. Английската фирма, разкомплектоваща кораба за скрап, впоследствие предава на морското аташе на ФРГ извадената корабна камбана и служебния печат. Тези експонати са доставени от учебната фрегата на Бундесмарине „Шеер“ в Германия на 30 август 1965 г.^[11]

• Потопяването на Флота на откритото море

На руски език

• Мужеников В. Б. Линейные крейсера Германии. – СПб., 1998. – 152 с. – (Боевые корабли мира).
• Апальков Ю. В. ВМС Германии 1914 – 1918. Справочник по корабельному составу. – Приложение к журналу „Моделист-конструктор“. – М. – 32 с. – („Морская коллекция“ № 3(9)/1996).
• Вильсон Х. Линкоры в бою. 1914 – 1918 гг. H. W. Wilson. Battleships in Action, 2 Vol. London, 1926. – М.: Государственное военное издательство, 1935. – 340 с.
• Горз, Джозеф Н. Подъем затонувших кораблей. Перевод с английского. М., Судостроение, 1978, 352 с.
• Шеер Райнхард. Германский флот в Мировую войну 1914 – 1918 гг = Scheer R. Deutschlands Hochseeflotte im Weltkrieg. Persönliche Erinnerungen. – Berlin, Scherl, 1920. – М.: Эксмо, 2002. – 672 с. – (Военно-морская библиотека). – 5100 экз. – ISBN 5-7921-0502-9.

На английски език

• Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
• Staff, Gary. German Battlecruisers: 1914 – 1918. – Oxford: Osprey Books, 2006. – 48 p. – ISBN 1846030099.
• Campbell N. J. M. Battlecruisers. – London: Conway Maritime Press, 1978. – 72 p. – (Warship Special No. 1). – ISBN 0851771300.

На немски език

• Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.

• DERFFLINGER battlecruisers (1914 – 1915) ((en))
• Grossen kruezers SMS Hindenburg // Архивиран от оригинала на 8 януари 2013. Посетен на 30 ноември 2012. (на английски)
• В Общомедия има медийни файлове относно Дерфлингер (линеен крайцер, 1913)

п б р Германски линейни крайцери Императорски военноморски сили на Германия (на немски: Kaiserliche Marine) тип „Фон дер Тан“ „SMS Von der Tann“ тип „Молтке“ „SMS Moltke“ „SMS Goeben“ тип „Зайдлиц“ „SMS Seydlitz“ тип „Дерфлингер“ „SMS Derfflinger“ „SMS Lützow“ „SMS Hindenburg“ тип „Макензен“ „SMS Mackensen“ „SMS Graf Spee“ „SMS Prinz Eitel Friedrich“ „SMS Fürst Bismarck“ тип „Ерзац Йорк“ „Ersatz Yorck“ „Ersatz Scharnhorst“ „Ersatz Gneisenau“ Кригсмарине (на немски: Kriegsmarine) тип „О“ „O“ „P“ „Q“ с курсив са отделени недостроените, списък на линейните крайцери на ВМС на Германия

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SMS Derfflinger в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​