Димитър Шишманов – Уикипедия

Димитър Шишманов
	Димитър Шишманов
български политик и писател
Роден	19 ноември 1889 г. София, Княжество България
Починал	1 февруари 1945 г. (55 г.) София, Царство България
Учил в	Женевски университет
Семейство
Баща	Иван Шишманов
Майка	Лидия Шишманова
	Димитър Шишманов в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Шишманов.

Димитър Иванов Шишманов е български политик, писател и дипломат. Той е външен министър на България в правителството на Добри Божилов (1943 – 1944). Екзекутиран е на 1 февруари 1945 г. след издадена от действалия в противоречие на Търновската конституция т.нар. Народен съд.

Биография

Димитър Шишманов е роден през 1889 г. в София в семейството на малоазийски българи.^[1] Той е син на филолога Иван Шишманов и журналистката Лидия Шишманова, принадлежи на големия род Шишманови. Внук е на проф. Михайло Драгоманов, професор в СУ „Св. Климент Охридски“.

Димитър Шишманов завършва гимназия в София през 1907 г. и право в Женевския университет през 1913 г., след което работи в съдебната система.^[2]

От 1919 до 1932 г. е началник на Комисията по репарациите, а през 1924 г. участва в междуправителствена комисия по приемане храните от страна на Сръбската държава.^[3] От 1932 до 1935 г. Шишманов е началник на съдебния отдел на Вътрешното министерство. През този период публикува повечето си драми, повести и разкази.^[2]

От 1935 до 1940 г. Димитър Шишманов е пълномощен министър на България в Атина, а от 1940 до 1943 г. е главен секретар на Министерството на външните работи и изповеданията в кабинета на проф. Богдан Филов. През есента на 1943 г. става министър на външните работи и изповеданията и остава на поста до лятото на 1944 г. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е арестуван и осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г. Смъртната присъда е отменена през 1996 с Решение №172 на Върховния съд.

Памет

На Димитър Шишманов е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).

Библиография

Депутатът Стоянов. 1919. (повест)
Хайлайф. 1919. (повест)
Разкази. 1919.
Бунтовник. 1920. (роман)
Странни хора. 1924. (разкази).
Le mouvement litteraire en Bulgarie. Trad. du bulg. Gaston Cahen. (1925)
Impressions de Sofia. Trad. de Lydia Chichmanov. (1925)
Кошмар. 1929. (драма)
Блянове край Акропола. 1938. (разкази-есета)
Зограф Павел. 1938. (разкази)
Панаирът в Стародол. 1942. (комедия)
Пламъчета над делника. 1942. (разкази)
Хайлайф. Второ изд. с предг. от Стефан Гечев. 1992.
Писма до мен самия. Състав., предг., бел., био-библиогр. Дора Димитрова. 1995. (спомени)
Странни хора. Под ред. на Мария Владимирова. Предисл. Петър Петров. Послесл. Паула Тюмел-Савова. Библиотека „Новолуние“. 1999. (разкази)
Блянове край Акропола. Състав. Мария Галишка-Владимирова. (2009). (избрани творби)
Достойни ли сме? Състав. Мария Галишка-Владимирова. (2016). (публицистика)

Вижте също

Шишманови

Източници

↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 378.
↑ ^а ^б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
↑ Дневни новини - Независим информационен ежедневник Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.7 / 24 юли 1924. / стр. 2.

[1] Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 378.

[tt-2] а ^б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

[3] Дневни новини - Независим информационен ежедневник Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.7 / 24 юли 1924. / стр. 2.

[1]

[2]

[3]