Звукозапис – Уикипедия

Звукозапис е процесът на съхраняване на звуци (механични вълни с честота в диапазона 20 – 20 000 Hz върху носител. От гледна точка на слушателя това може да е музика, реч или други звуци. Носителят може да е (грамофонна плоча, аудиокасета, компактдиск, твърд диск и др.), а за процеса са необходими специални прибори като: устройство за преобразуване на звука в електрически сигнали микрофон или друг генератор на тон като звуков синтезатор, устройство за преобразуване на електрическите сигнали в информация, удобна за запис (аналогов или цифров сигнал и устройство за съхраняване върху подходящ носител на информация като например магнетофон с магнитна лента.

Запазеният по такъв начин звук се нарича фонограма.

	Au Clair de la Lune Записът на Едуард-Леон Скот де Мартенвил
Проблеми при слушането на файла? Вижте media help.

Най-старият известен звукозапис е направен на 9 април 1860 г. от парижкия изобретател Едуард-Леон Скот де Мартенвил с помощта на устройство, наречено „фоноавтограф“.^[1]

Основни видове системи за звукозапис:

• Аналогов звукозапис
  • Механичен звукозапис
    • Фонограф
    • Патефон
    • Грамофон
  • Магнитен звукозапис
    • Аудиокасета
  • Оптичен запис
• Цифров звукозапис

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Звукозапись“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​