Здравик – Уикипедия

Здравик
Δραβήσκος
— село —
Гърция
40.9235° с. ш. 23.8718° и. д.
Здравик
Централна Македония
40.9235° с. ш. 23.8718° и. д.
Здравик
Сярско
40.9235° с. ш. 23.8718° и. д.
Здравик
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемЗиляхово
Географска областЗъхна
Надм. височина112 m
Население1660 души (2001)
Пощенски код620 52
Телефонен код2324

Здравик (на гръцки: Δραβήσκος, Дравискос, до 1927 Ζδράβικ, Здравик[1]) е село в Република Гърция, дем Зиляхово, област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в историко-географската област Зъхна, в Сярското поле. От демовия център Зиляхово (Неа Зихни) се намира в южна посока.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името може да е от името на античния град Δραβήσκος, споменат у Тукидид, Страбон, Диодор, свързано по-късно по народна етимология със здраве, но Δραβήσκος може да е и Драма.[2]

Средновековие

[редактиране | редактиране на кода]

На 4 km западно от Здравик са развалините на средновековното укрепление Илан кале, идентифицирано с град Кесаруполис.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Атанасий“ е от 1850 година.[4] Гръцка статистика от 1866 година показва Издравик (Ιζντραβίκ) като село с 350 жители гърци.[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Стравикиес (Stravikies) живеят 100 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Зравик (Zravik) е посочено като село с 48 домакинства и 100 жители цигани.[7] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Здравик като село със 78 гръцки къщи.[8]

Според Георги Стрезов към 1891 Здравяк е гръцко село.[9]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Здравик брои 200 гърци и 130 цигани.[10] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото (Zdravik) има 250 гърци.[11]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В него са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година паланката е със смесено местно-бежанско население с 315 бежански семейства с 1097 души.[12] В 1927 година селото е прекръстено на Дравискос.[13]

В 1922 година заселените в селото тракийски бежанци построяват църквата „Свети Димитър“.[14] В 1927 година е изградена сегашната централна църква „Преображение Господне“.[4]

Прекръстени с официален указ местности в община Здравик на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Пурлида[15] Πουρλίδα Хорафия Χοράφια[16] местност на З от Здравик, по десния бряг на Драматица[15]
Чамурли Τσαμουρλή Ласотопос Λασπότοπος[16] местност на ЗСЗ от Здравик, по десния бряг на Драматица[15]
Казан баир[15] Καζάν Μπαΐρ Стронгилон Στρογγυλόν[16] възвишение на СЗ от Здравик, над левия бряг на Драматица (45,2 m)[15]
Тилки баир[15] Τιλκί Μπαϊρ Алепу Άλεπού[16] възвишение на З от Здравик (105 m)[15]
Балобана[15] или Балабана Μπαλαμπάνα Мелиса Μέλισσα[16] възвишение на И от Здравик (175,4 m)[15]
Горяни[15] Γκόριανη Ризомата Ριζώματα[16] местност на СИ от Здравик[15]
Цаирия[15] Τσαΐρια Ливадия Λιβάδια[16] местност на СЗ от Здравик, по левия бряг на Драматица[15]
Цисмудия[15] Τσισμούδια Врисес Βρύσες[16] местност на СЗ от Здравик[15]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Στρατης Ευάγγελος, Η Δράμα και η Δράβησκος. Ιστορική και αρχαιολογική μελέτη, εκδοθείσα γενναία δαπάνη του Δήμου Δράμας. Τύποις Χ. Α. ΓΟΥΣΙΟΥ. Σέρραι, 1924, σελ. 47+10+εικόνες.
  • Ατέσογλου, Ειρήνη κ. α. Δραβήσκος // Архивиран от оригинала на 2020-02-15. Посетен на 14 февруари 2020 г.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 125.
  3. ↑ Καισαρούπολις // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 3 март 2024 г. (на гръцки)
  4. ↑ а б Αναγνώρισις συστάσεως Ενοριών και Ιερών Μονών της Ιεράς Μητροπόλεως Ζιχνών και Νευροκοπίου συμφώνως προς το άρθρον 25 του Ν. 4301/2014 // Εφημερίς της Κυβερνήσεως της Ελληνικής Δημοκρατίας (Τεύχος Δεύτερο) (2575). 30 Νοεμβρίου 2015.
  5. ↑ Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  6. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 46. (на френски)
  7. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
  8. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
  9. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
  10. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
  12. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ↑ Ατέσογλου, Ειρήνη κ. α. Δραβήσκος // Архивиран от оригинала на 2020-02-15. Посетен на 14 февруари 2020 г.
  15. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  16. ↑ а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Здравик&oldid=12188090“.