French
DeutschКлепушна – Уикипедия
| Клепушна Αγριανή | |
  Клепушна  Клепушна  Клепушна | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Зиляхово |
| Географска област | Зъхна |
| Надм. височина | 565 m |
| Население | 448 души (2001) |
| Демоним | клепушнени |
Клепу̀шна (на гръцки: Αγριανή, Агряни, до 1927 Κλεπούσνα, Клепусна[1]) е село в Република Гърция, дем Зиляхово, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е в историко-географската област Зъхна, в южните склонове на планината Сминица (Меникио). От демовия център Зиляхово (Неа Зихни) е отдалечено на около 6 километра в северна посока. Селото е на хълм между два сухи дола.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е от клепу̀ш и по модела си на образуване е много старинно. Сравними са Лопушна и Лопушня. Жителското име е клепу̀шненин, клепу̀шненка, клепу̀шнене.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]На север и североизток от Клепушна под Бел връх личат следи от стари, запуснати рудници, в които през средновековието е добивано сребро, злато и мед. Рудниците са експлоатирани от генуезци и венецианци, а по-късно и от други романски народи, съдейки по местните имена като Шля̀книке, Ста̀фор, Фра̀нга, Бертру̀д и други.[3]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659-1660 година е отбелязано, че Клепушна наброява 124 джизие ханета (домакинства).[4]
В XIX век Клепушна е българско село в каза Зъхна на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ е трикорабна базилика от XIX век, която изгаря в 2004 година.[5]
На истиляма (допитването), проведен през 1872 година, за включване в диоцеза на Българската екзархия 112 къщи гласуват за Езархията, 18 - за Цариградската патриаршия.[6]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Клепушна (Klépouchna) е посочено като село със 140 домакинства и 470 жители българи.[7]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Клепушна като село със 142 български къщи.[8]
В 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Клепоушна, село на С от Зиляхово, неподалеч от 1 час. Лежи в подножията на Боздаг. Голо и каменисто място; нивята им са в Зиляховско. Църква, в която четат смесено; училище смесено с 40 ученика. Къщи 140 само българе.[9] | “ |
Учители са Стоица Стоянова и Тодор Чопов.[10]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Кепушна брои 1100 българи-християни.[11]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Клепушна (Klepouchna) има 880 българи екзархисти и 320 патриаршисти като в селото функционира българско училище.[12]
На 26 януари 1906 година в Клепушна е убита гъркоманката Мария Антонова.[13] На 18 юли 1907 година българската чета на войводата Камбанов влиза в Клепушна и убива гъркоманина Георги Лазов.[14]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]Към 1913 година по данни на Йордан Н. Иванов в селото има 1500 – 1600 души българи – над 300 семейства, от които 130 гъркомански. След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Още през лятото на същата година 170-те екзархийски семейства бягат в България.[3]
През 1916-1918 година по време на Първата световна война областта е под българско управление и част от бежанците се връщат.[3] Данни от март 1918 година сочат 748 жители и 148 къщи в Клепушна.[15]
След войната екзархистите отново напускат Клепушна в 1918 година. Клепушнени живеят в Неврокоп и Неврокопско, Перущица и Велинград. По-късно голяма част от останалите в Клепушна гъркомани се заселват в разрастнатала се гара Порна.[3]
В 1926 година името на селото е променено на Агряни, но официално промяната влиза в регистрите от следващата 1927 година.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Пилаф тепе[16][17] | Πιλάφ Τεπέ | Стронгилон | Στρογγυλόν[18] | връх в Сминица на С от Клепушна (1023 m)[16] |
| Ялъм[16] | Γιαλούμι | Флога | Φλόγα[18] | връх в Сминица на С от Клепушна (1312 m)[16] |
| Дулия[16] | Ντούλια | Кидониес | Κυδωνιές[18] | връх в Сминица на СИ от Клепушна (1238 m)[16] |
| Ярец | Γιάρετς | Кацикаки | Κατσικάκι[18] | връх в Сминица на С от Клепушна[16] |
| Хаир | Χαΐρι | Прокопи | Προκοπή[18] | |
| Батак[16] | Μπατάκ | Ласподес | Λασπώδες[18] | местност на ЮИ от Клепушна[16] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Клепушна
Атанас Паскалев Манганарев (1877 – след 1943), български революционер
Вангел Филипов (Евангелос Филипидис), гръцки свещеник и агент (втори клас) на гръцка андартска чета в Македония[19]- Божик Кариофилов (Бозикис Кариофилис), гръцки агент (трети клас) на гръцка андартска чета в Македония[19]
- Петър Капиков (Петрос Капикис), гръцки агент (трети клас) на гръцка андартска чета в Македония[19]
- Поп Петър Филипов (Παπαπέτρος Φιλιππίδης), деец на гръцката пропаганда от началото на ΧΧ век[20]
- Христо Манолов (1873 – ?), български революционер[21]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 139.
- ↑ а б в г Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 19.
- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
- ↑ Church of the Dormition in Agriani // Corect. Архивиран от оригинала на 2014-11-09. Посетен на 9 ноември 2014.
- ↑ Дописка във в. „Напредък“ за броя на българските къщи в Сярско и провокации на гръцки духовници срещу българите, 10 юли 1874 г.[неработеща препратка]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 144-145.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 2.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 37.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 181.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
- ↑ Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. Ιανουάριος // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 30 ноември 2014.
- ↑ Σαν σήμερα... 18/07 // aposerres.gr. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 1 юли 2014.
- ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
- ↑ а б в г д е ж з и По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г д е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 138. (на гръцки)
- ↑ Βακαλόπουλος, Κ. Ανέκδοτο μητρώο των μαχητών του Μακεδονικού Αγώνα // Mακεδονικά τόμος 19ος (1). Θεσσαλονίκη, Σύγγραμμα Περιοδικόν της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, 1979. σ. 88. (на гръцки)
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 98.
| ||||||||||||||||||||||||
