Творителен падеж – Уикипедия

Творителен падеж, или инструментал (на латински: casus instrumentalis), е падеж, обозначаващ предмет като средство, чрез което се извършва глаголното действие.

В славянските езици творителният падеж се съчетава с глаголи, съществителни и прилагателни имена. Притежава широк кръг от значения: освен оръдие на действието може да означава място и време, най-общо начин на извършване на глаголното действие.

Творителният за място посочва мястото, където се осъществява действието:

рус.: Еду полем. (Пътувам през полето.) Иду берегом. (Вървя по брега.)

ст.б.: (ще приготви Твоя път пред Тебе) (Матей, 11:10).

хърв.: Putujem autocestom. (Пътувам по магистралата.)

Svakodnevno se vozim Župančićevom ulicom. (Всеки ден карам по улица „Жупанчич“.)

Творителният за време указва времето на извършване на действието:

рус.: Ранним утром он уходил в поле. (Рано сутрин той тръгваше за полето.)

ст.б.: (нощем песен ще Му пея) (Псалтир, 41:9).

хърв.: Vatrogasci rade danju, noću, vikendima i blagdanima.

(Пожарникарите работят денонощно, в почивни и празнични дни.)

Творителният за оръдие на действието посочва средството, чрез което се извършва действието:

рус.: Пишу карандашом. (Пиша с молив.) Рублю топором. (Сека с брадва.)

ст.б.: (давам знак с ръка).

хърв.: Starac odmahuje glavom. (Старецът кима с глава.) Pas zamahne repom. (Кучето маха с опашка.)

Тази разновидност на творителния падеж дава качествена характеристика на действието:

рус.: Иду быстрыми шагами. (Вървя с бързи крачки.) Дождь полил ручьями. (Изля се пороен дъжд.)

ст.б.: (с радостно лице в отговор рече).

хърв.: Hepatitis C uzrokuje oboljenje jetra sporim tijekom.

(Хепатит C бавно причинява заболяване на черния дроб.)

Творителният за количество описва действието откъм количествената му страна:

рус.: продавать десятками (продавам с десетки), брать сотнями (взимам със стотици).

ст.б.: (даде плод стократно) (Лука, 8:8).

хърв.: Lišće masline tisućama godina bilo korišteno kao antimikrobni proizvod.

(Листата на маслината хиляди години са се използвали като противомикробно средство.)

Творителният за ограничение посочва областта на проява на даден признак:

рус.: сильный духом (силен духом).

ст.б.: (ще спаси душата си).

хърв.: čovjek klonuo duhom (човек, паднал духом).

Тази разновидност на творителния падеж посочва причината на действието:

ст.б.: (от глад умирам).

Творителният за сравнение посочва чрез подобие степента или характера на действието:

рус.: лететь стрелой (летя като стрела).

Творителният за обект посочва предмет, с чиято помощ се върши действието:

рус.: наполнить водой (да напълня с вода), снабдить деньгами (да снабдя с пари).

хърв.: Priroda je dječakak obdarila razboritošću. (Природата е надарила момчето с остър ум.)

Тази разновидност на творителния падеж е подобна на творителния за оръдие на действието, затова се превежда на български с предлога с.

Творителният определителен посочва признак на предмета:

рус.: сапоги бутылками (ботуши като бутилки), хвост трубой (опашка като тръба).

Подобен е на творителния за сравнение, обаче се явява в изречението като определение, а не като обстоятелствено пояснение.

Творителният полупредикативен посочва възрастов период от живота:

рус.: Ребёнком он долго болел. (Като дете той боледуваше дълго.)

Подобен е на творителния за време, но за разлика от него може да се схване не само като обстоятелствено пояснение, но и като сказуемно определение.

Творителният предикативен се използва за именната част на съставно сказуемо и за сказуемното определение на подлога:

рус.: Стал инженером. (Стана инженер.) Работает продавцом. (Работи като продавач.)

ст.б.: (и няма да има сирачета).

хърв.: Crnooka mladica bijaše gotovo djetetom. (Чернооката девойка беше почти дете.)

Творителният функционален посочва признак, създаден не от самото лице или предмет, а предизвикан или приписан от другиго:

рус.: Его назначили управдомом. (Назначиха го за домоуправител.)

рус.: Мак считают снотворным средством. (Смятат мака за сънотворно средство.)

Използва се за сказуемното определение на допълнението.

Посочва логическия вършител на действието в страдателен залог:

рус.: Ошибка была допущена учеником. (Грешката беше допусната от ученика.)

Творителният за съдържание уточнява значението на глагола,
като посочва обекта или областта на разпространение:

рус.: наслаждаться семейным счастьем (наслаждавам се на семейно щастие).

ст.б.: (ти властваш над морска държава).

хърв.: Bavimo se uslužnim djelatnostima. (Занимаваме се с услуги.)

В съвременния български език се срещат наречия, получени от съществителни в творителен падеж:
денем, нощем, редом, гърбом, ходом, бегом и др.

• Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb, 1979.
• Д. Э. Розенталь, М. А. Теленкова, Словарь-справочник лингвистических терминов, Москва, 1976.
• I. M. Pulkina, A Short Russian Reference Grammar, Moscow, 1987.
• Граматика на старобългарския език, БАН, София, 1993.
• Стефан Младенов, История на българския език, София, 1979 (превод: проф. Иван Дуриданов).
• Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, София, 1978.
• Граматика на съвременния български книжовен език, том 2 (Морфология), София, 1983.
• Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев, Старобългарски език. Текстове и речник, София, 1976.