Творителен падеж – Уикипедия

Творителен падеж, или инструментал (на латински: casus instrumentalis), е падеж, обозначаващ предмет като средство, чрез което се извършва глаголното действие.

В славянските езици

[редактиране | редактиране на кода]

В славянските езици творителният падеж се съчетава с глаголи, съществителни и прилагателни имена. Притежава широк кръг от значения: освен оръдие на действието може да означава място и време, най-общо начин на извършване на глаголното действие.

При обстоятелствена употреба

[редактиране | редактиране на кода]

Творителен за място

[редактиране | редактиране на кода]

Творителният за място посочва мястото, където се осъществява действието:

рус.: Еду полем. (Пътувам през полето.) Иду берегом. (Вървя по брега.)
ст.б.: (ще приготви Твоя път пред Тебе) (Матей, 11:10).
хърв.: Putujem autocestom. (Пътувам по магистралата.)
Svakodnevno se vozim Župančićevom ulicom. (Всеки ден карам по улица „Жупанчич“.)

Творителен за време

[редактиране | редактиране на кода]

Творителният за време указва времето на извършване на действието:

рус.: Ранним утром он уходил в поле. (Рано сутрин той тръгваше за полето.)
ст.б.: (нощем песен ще Му пея) (Псалтир, 41:9).
хърв.: Vatrogasci rade danju, noću, vikendima i blagdanima.
(Пожарникарите работят денонощно, в почивни и празнични дни.)

Творителен за оръдие на действието

[редактиране | редактиране на кода]

Творителният за оръдие на действието посочва средството, чрез което се извършва действието:

рус.: Пишу карандашом. (Пиша с молив.) Рублю топором. (Сека с брадва.)
ст.б.: (давам знак с ръка).
хърв.: Starac odmahuje glavom. (Старецът кима с глава.) Pas zamahne repom. (Кучето маха с опашка.)

Творителен за начин на действие

[редактиране | редактиране на кода]

Тази разновидност на творителния падеж дава качествена характеристика на действието:

рус.: Иду быстрыми шагами. (Вървя с бързи крачки.) Дождь полил ручьями. (Изля се пороен дъжд.)
ст.б.: (с радостно лице в отговор рече).
хърв.: Hepatitis C uzrokuje oboljenje jetra sporim tijekom.
(Хепатит C бавно причинява заболяване на черния дроб.)

Творителен за количество

[редактиране | редактиране на кода]

Творителният за количество описва действието откъм количествената му страна:

рус.: продавать десятками (продавам с десетки), брать сотнями (взимам със стотици).
ст.б.: (даде плод стократно) (Лука, 8:8).
хърв.: Lišće masline tisućama godina bilo korišteno kao antimikrobni proizvod.
(Листата на маслината хиляди години са се използвали като противомикробно средство.)

Творителен за ограничение

[редактиране | редактиране на кода]

Творителният за ограничение посочва областта на проява на даден признак:

рус.: сильный духом (силен духом).
ст.б.: (ще спаси душата си).
хърв.: čovjek klonuo duhom (човек, паднал духом).

Творителен за причина

[редактиране | редактиране на кода]

Тази разновидност на творителния падеж посочва причината на действието:

ст.б.: (от глад умирам).

Творителен за сравнение

[редактиране | редактиране на кода]

Творителният за сравнение посочва чрез подобие степента или характера на действието:

рус.: лететь стрелой (летя като стрела).

При необстоятелствена употреба

[редактиране | редактиране на кода]

Творителен за обект

[редактиране | редактиране на кода]

Творителният за обект посочва предмет, с чиято помощ се върши действието:

рус.: наполнить водой (да напълня с вода), снабдить деньгами (да снабдя с пари).
хърв.: Priroda je dječakak obdarila razboritošću. (Природата е надарила момчето с остър ум.)

Тази разновидност на творителния падеж е подобна на творителния за оръдие на действието, затова се превежда на български с предлога с.

Творителен определителен

[редактиране | редактиране на кода]

Творителният определителен посочва признак на предмета:

рус.: сапоги бутылками (ботуши като бутилки), хвост трубой (опашка като тръба).

Подобен е на творителния за сравнение, обаче се явява в изречението като определение, а не като обстоятелствено пояснение.

Творителен полупредикативен

[редактиране | редактиране на кода]

Творителният полупредикативен посочва възрастов период от живота:

рус.: Ребёнком он долго болел. (Като дете той боледуваше дълго.)

Подобен е на творителния за време, но за разлика от него може да се схване не само като обстоятелствено пояснение, но и като сказуемно определение.

Творителен предикативен

[редактиране | редактиране на кода]

Творителният предикативен се използва за именната част на съставно сказуемо и за сказуемното определение на подлога:

рус.: Стал инженером. (Стана инженер.) Работает продавцом. (Работи като продавач.)
ст.б.: (и няма да има сирачета).
хърв.: Crnooka mladica bijaše gotovo djetetom. (Чернооката девойка беше почти дете.)

Творителен функционален

[редактиране | редактиране на кода]

Творителният функционален посочва признак, създаден не от самото лице или предмет, а предизвикан или приписан от другиго:

рус.: Его назначили управдомом. (Назначиха го за домоуправител.)
рус.: Мак считают снотворным средством. (Смятат мака за сънотворно средство.)

Използва се за сказуемното определение на допълнението.

Творителен на деятеля

[редактиране | редактиране на кода]

Посочва логическия вършител на действието в страдателен залог:

рус.: Ошибка была допущена учеником. (Грешката беше допусната от ученика.)

Творителен за съдържание

[редактиране | редактиране на кода]

Творителният за съдържание уточнява значението на глагола,
като посочва обекта или областта на разпространение:

рус.: наслаждаться семейным счастьем (наслаждавам се на семейно щастие).
ст.б.: (ти властваш над морска държава).
хърв.: Bavimo se uslužnim djelatnostima. (Занимаваме се с услуги.)

Остатъци от творителен падеж в съвременния български език

[редактиране | редактиране на кода]

В съвременния български език се срещат наречия, получени от съществителни в творителен падеж:
денем, нощем, редом, гърбом, ходом, бегом и др.

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb, 1979.
  • Д. Э. Розенталь, М. А. Теленкова, Словарь-справочник лингвистических терминов, Москва, 1976.
  • I. M. Pulkina, A Short Russian Reference Grammar, Moscow, 1987.
  • Граматика на старобългарския език, БАН, София, 1993.
  • Стефан Младенов, История на българския език, София, 1979 (превод: проф. Иван Дуриданов).
  • Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, София, 1978.
  • Граматика на съвременния български книжовен език, том 2 (Морфология), София, 1983.
  • Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев, Старобългарски език. Текстове и речник, София, 1976.