Голямо депресивно разстройство – Уикипедия

Голямо депресивно разстройство
Една от последните картини на Винсент Ван Гог, „Пред портите на вечността“
Специалностпсихиатрия
Класификация и външни ресурси
МКБ-10F32.0, F32.1, F32.2, F32.3, F32.3, F32.4, F32.5, F32.9, F33.0, F33.1, F33.2, F33.3, F33.41, F33.42, F33.9
МКБ-9296.21, 296.22, 296.23, 296.24, 296.25, 296.26, 296.20, 296.31, 296.32, 296.33, 296.34, 296.35, 296.36, 296.30
OMIM608516
База данни
eMedicine		med/532
Голямо депресивно разстройство в Общомедия

Голямото депресивно разстройство (ГДР) е психическо или душевно разстройство, свързано с дълготрайно чувство на тъга или отчаяние.[1] Известно е още като рекурентно депресивно разстройство, клинична депресия, униполарна депресия или униполарно разстройство; голяма депресия[2]. В своята същност това е психично разстройство, характеризиращо се с всеобхватно потиснато настроение, придружено с ниска самооценка и загуба на интерес или удоволствие от дейности, които нормално иначе носят удовлетворение и радост.

Голямото депресивно разстройство засяга приблизително 216 милиона души (3% от световното население) през 2015 г.[3] Съотношението на хората, които са засегнати от разстройството в даден етап от живота си, варира от 7% в Япония до 21% във Франция.[4] Като цяло, нивата му са по-високи в развитите страни (15%), отколкото в развиващите се страни (11%).[4] Най-често възниква през 20-те или 30-те години на човек, като по принцип жените страдат двойно по-често от мъжете.[5][4] Около 2 – 8% от възрастните с голямо депресивно разстройство умират от самоубийство.[6][7]

Причини

[редактиране | редактиране на кода]

Причините биват биологични, психологични (емоционални склонности), социални, злоупотреба с алкохол и други субстанции. Причини, фактори и свързани състояния:[8]

Социални

[редактиране | редактиране на кода]

Бедността или социалната изолация са асоциирани с увеличен риск от психически проблеми.[9] Например кварталното социално разстройство (в квартали с голяма концентрирана бедност, криминалност или продажба на наркотици) може да е рисков фактор за ГДР, като в същото време квартали с по-добър социо-икономически показател и с повече удобства имат положително влияние.[10]

Различните типове тормоз – например тормоз върху деца, психически тормоз, сексуален тормоз са също асоциирани като увеличаващи риска от развитието на депресивно разстройство в по-късна фаза.[11]

При наличието на стресиращи събития и необходимостта от социална подкрепа, при липсата ѝ това може да доведе до депресия.[12]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.insighting.eu
  2. ↑ това може да се използва и разговорно като описващо силно депресивно състояние, за икономическата криза виж Голямата депресия
  3. ↑ GBD 2015 Disease and Injury Incidence and Prevalence Collaborators. Global, regional, and national incidence, prevalence, and years lived with disability for 310 diseases and injuries, 1990 – 2015: a systematic analysis for the Global Burden of Disease Study 2015 // Lancet 388 (10053). October 2016. DOI:10.1016/S0140-6736(16)31678-6. с. 1545 – 602.
  4. ↑ а б в The epidemiology of depression across cultures // Annual Review of Public Health 34. 2013. DOI:10.1146/annurev-publhealth-031912-114409. с. 119 – 38.
  5. ↑ American Psychiatric Association. Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders // American Psychiatric Publishing, 2013. Посетен на 22 юли 2016.
  6. ↑ Richards, C. Steven, O'Hara, Michael W. The Oxford Handbook of Depression and Comorbidity. Oxford University Press, 2014. ISBN 978-0-19-979704-2. с. 254.
  7. ↑ Strakowski, Stephen, Nelson, Erik. Major Depressive Disorder. Oxford University Press, 2015. ISBN 978-0-19-026432-1. с. PT27.
  8. ↑ www.insighting.eu
  9. ↑ ((en)) Raphael B. Unmet Need for Prevention // Unmet Need in Psychiatry:Problems, Resources, Responses. Cambridge University Press, 2000. ISBN 0-521-66229-X. с. 138 – 39.
  10. ↑ ((en)) Kim, D. Blues from the neighborhood? Neighborhood characteristics and depression. // Epidemiologic reviews 30. 2008. DOI:10.1093/epirev/mxn009. с. 101 – 17.
  11. ↑ ((en)) Heim C, Newport DJ, Mletzko T, Miller AH, Nemeroff CB. The link between childhood trauma and depression: insights from HPA axis studies in humans // Psychoneuroendocrinology 33 (6). 2008. DOI:10.1016/j.psyneuen.2008.03.008. с. 693 – 710.
  12. ↑ ((en)) Vilhjalmsson R. Life stress, social support and clinical depression: A reanalysis of the literature // Social Science & Medicine 37 (3). 1993. DOI:10.1016/0277-9536(93)90264-5. с. 331 – 42.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Major depressive disorder в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Голямо_депресивно_разстройство&oldid=10738154“.