French
DeutschКоан – Уикипедия
| Част от серията статии за |
| Будизъм |
|---|
 |
| Основни фигури |
| Будизъм по страна и регион |
| Школи |
| Текстове и основни понятия |
| Портал Будизъм История на Будизма |
Коан (на английски: kōan /ˈkoʊ.ɑːn/; 公案; на китайски: gōng-àn; на корейски: gong'an; на виетнамски: công án) е история, диалог, въпрос или твърдение, изложение в историята или системата от знания на дзен будизма, общо съдържащи аспекти, които са недостъпни за рационалното разбиране, но може би достъпни за интуицията. Буквално „коан“ означава „обществен случай“, тъй като това са записки от разговорите между Дзен учител и негов ученик. В резултат от медитация върху въпрос, който няма логичен отговор (коан), ученикът е получил просветление. Затова коаните са съхранени в сборници. Един от най-известните сборници с коани е известен като „Вратата без врата“ или „Вумен коан“. Той се състои от 48 коана. Отговорът на въпроса, зададен в коана, не е понятие, а своеобразна врата, през която съзнанието преминава отвъд мисловното състояние.[1] Известен коан е: Две ръце пляскат и има звук; какъв е звукът на едната ръка? (устна традиция, приписвана на Хакуин Екаку, (1686 – 1769), смятан за подновител на коановата традиция в Япония).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ст. Димитрова „Притчите на Изтока III. Когато белият жерав разтвори крилете си“ С., издателство Алфа-Омега, стр 72 – 99
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kōan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
