Любимец 13 – Уикипедия

Любимец 13
Режисьори	Владимир Янчев
Продуценти	Българска кинематография
Сценаристи	Любен Попов Владимир Янчев
В ролите	Апостол Карамитев Гинка Станчева Любомир Бобчевски Елена Хранова Пенчо Петров Георги Карев Петко Карлуковски
Музика	Петър Ступел
Оператор	Георги Георгиев
Монтаж	Донка Димчева
Разпространител	Българска национална филмотека
Жанр	Комедия
Премиера	15 декември 1958 г.
Времетраене	89 минути
Страна	Народна република България
Език	български
Цветност	черно-бял
Външни препратки
IMDb

„Любимец 13“ е български игрален филм (комедия) от 1958 година на режисьора Владимир Янчев, по негов сценарий в съавторство с Любен Попов. Оператор е Георги Георгиев. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел. Художник на постановката е Неделчо Нанев.

Радослав и Радосвет са братя близнаци (и двете роли се играят от Апостол Карамитев) от Варна. Радослав играе в местен футболен отбор. На плажа се запознава с Елена (Гинка Станчева), красиво момиче от София, и се влюбва в нея.

Радосвет е противоположност на брат си — заплашен от съд за неплатени дългове, той решава да се възползва от приликата с брат си и да заеме мястото му. Докато Радослав заминава за София, за да търси Елена, Радосвет се представя за футболиста Гълъбов и приема предложението за голяма заплата от ведомствения отбор на софийското предприятие ДП „Витоша“, чийто директор Строгов (Пенчо Петров) е голям футболен запалянко. Следват поредица от комични случки, докато служителите на ДП „Витоша“ Гого (Георги Карев) и Пеци (Петко Карлуковски) се опитват да попречат на Рашо Чуков (Енчо Тагаров) и Гочо Полянски (Георги Парцалев) да привлекат Гълъбов в своите отбори в Русе и Пловдив.

В София Елена среща Радосвет и, обидена от нахалното му държане, му удря шамар. След този инцидент Елена случайно среща и Радослав, който изяснява недоразумението. Двамата отиват на мача, на който Радосвет играе с номер 13. След комични положения, предизвикани от него, отборът му губи мача и всички разбират за подмяната. Радослав получава предложение да остане в София, но отказва.

Идеята за филма е на популярния през 50-те години на 20-ти век спортен коментатор Любен Попов, който става съавтор на сценария, заедно с режисьора Владимир Янчев, за когото „Любимец 13“ е дебют в киното. Снимките са направени във Варна и София, като футболните сцени са от Стадион „Васил Левски“. В заснемането им участват играчи от софийските футболни отбори „Спартак“ (като отбор „Люлин“) и „Родни криле“ играещ по това време в Софийската Окръжна група (като отбор „Витоша“)^[1] с консултант по футбола Георги Пачаджиев.

Цитирани източници

• Ковачев, Пенчо. 50 златни български филма. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2008. ISBN 9789540902814.

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Любимец 13.

• „Любимец 13“ в Internet Movie Database
• „Любимец 13“ в сайта bgmovies.org
• „Любимец 13“ в сайта на Българската национална филмотека