Стефан Илиев (актьор) – Уикипедия

Стефан Илиев (Чечо)
български актьор
Роден	25 юни 1935 г. Истанбул, Турция
Починал	17 януари 2018 г. (82 г.)
Националност	България
Активност	1958 – 2017
Брачен партньор	Лилия Райнова
Деца	Алексадър Илиев - анимационен режисьор
Уебсайт	Страница в IMDb

Стефан Методиев Илиев е български актьор.

Роден е на 25 юни 1935 г. в град Истанбул. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" през 1958 г. при Николай Масалитинов със специалност актьорско майсторство. ^[1]

Първата му професионална роля в театъра е тази на Дженаро („Лукреция Борджия" – В. Юго) в Драматичен театър „Рачо Стоянов“, Габрово (1958), където работи в периода 1958 – 1959. След това е в Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ Плевен (1959 – 1960), Драматичен театър „Боян Дановски“ Перник (1960 – 1964), Народен театър за младежта (1964 – 1966), Поезия и естрада (1966 – 1969), Театър „София“ (1969 – 1990), Театър 199, Малък градски театър „Зад канала“ (1990).

В киното, както и в театъра, дебютът му е в годината на завършване на ВИТИЗ – 1958, във филма Любимец 13. Участва в десетки филми в киното и телевизията до края на живота си, сред които 8 международни и 3 чуждестранни продукции. Сред по-известните му филми са „Пленено ято“, „Конникът“, „Отклонение“, „Свобода или смърт“, „Един миг свобода“, „Снимки за спомен“, „Васко да Гама от село Рупча“, „Господин Никой“, „Oсмият“, „Зарево над Драва“, „Магистрала“, „Забравете този случай“, „Петък вечер“, „О, господи, къде си?“ и др. Последният му филм е „Под прикритие“, 2012 г.

Член на Съюза на българските филмови дейци (1973) и на САБ (1958).

Председател на Съюза на артистите в България (1990 – 2005).

Умира на 17 януари 2018 г.^[1][2]

• „Лукреция Борджия“ (Виктор Юго) – Дженаро
• „Три сестри“ (Антон Чехов) – Вершинин
• „Плешивата певица“ (Йожен Йонеско) – г-н Смит
• „Спящата красавица“ (Андрей Гуляшки) – Авакум Захов
• „Скъперникът рицар“ (А. С. Пушкин) – Херцогът
• „Поручикът и Марютка“ (Б. А. Лавреньов) – поручикът
• „Опера за три гроша“ (Бертолд Брехт) – Браун
• „Червено и кафяво“ (Иван Радоев) – Гьоринг
• „Училище за сплетни“ (Р. Шеридан) – сър Оливър

• „Гълъб за сърдечни послания“ (1989) (Неда Антонова)
• „Ревизорски уроци“ (1988) (Радослав Михайлов), 2 части
• „Делото „Опенхаймер““ (1988) (Хайнер Кипхарт), 2 части
• „Да отгледаш кукувица“ (1987) (сц. и реж. Иван Рачев по едноименната повест на Дико Фучеджиев)
• „Мадам Сан Жен“ (1986) (Викториен Сарду)
• „Пълнолуние без край“ (1986) (Панчо Панчев)
• „Мезониера“ (1986) (Н.Л.Русев и Ал. Урумов)
• „Протокът съществува“ (1984) (Е. Раблес)
• „Смъртта на търговския пътник“ (1984) (от Артър Милър, реж. Магда Каменова) – Бен
• „Съдията и жълтата роза“ (от Георги Данаилов, реж. Маргарита Младенова) (1984)
• „Седем вика в океана“ (1982) (Алехандро Касона)
• „Магелан“ (1981) (Еманюел Роблес)
• „Донаборник“ (1981)
• „Блокада“ (1980) (Камен Зидаров)
• „Прекрасната свинарка“ (1980) (Марти Ларни)
• „Мари Октобр“ (1980) (Жан Робер, Жюлиен Дювивие, Анри Динсън)
• „Комендантът на Берлин“ (1980) (Вадим Собко)
• „Големият разговор“ (1978) (Герман Балуев и Александър Герман)
• „Годежна вечер“ (1977) (Славчо Трънски)
• „Джени – жена по природа“ (1969) (Ърскин Колдуел)
• „Светът е малък“ (1968) (Иван Радоев)
• „Марсианска хроника“ (1968) (Рей Бредбъри)
• „Операция Вега“ (1967) (Фридрих Дюренмат)
• „Всекиму заслуженото“ (1966) (Самуел Альошин)

• Заслужил артист (1985).
• Орден „Кирил и Методий“ II ст. (1985).
• Наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „За чест и достойнство“, 2015.

• Стефан Илиев в Internet Movie Database
• Стефан Илиев в КиноПоиск
• Стефан Илиев в Кино-Театр