Мехмед Акиф паша Арнавуд – Уикипедия

Мехмед Акиф паша Арнавуд Kalkandelenli Mehmed Akif Paşa Arnavud
османски администратор
Роден	1822 г. Тетово, Османска империя
Починал	1894 г. (72 г.) Чанаккале, Османска империя

Мехмед Акиф паша Арнавуд Калканделенли (на турски: Mehmed Akif Paşa Arnavud Kalkandelenli) е османски офицер и чиновник.^[1]

Роден е в 1822 г.^[2] в северозападния македонски град Тетово (на турски Калканделен) и по произход е албанец, затова и носи прякорите Арнавуд (албанец) и Калканделенли (тетовец). Потомък е на Евзи паша и Айрадин паша.^[3] Завършва начално образование в Тетово, след това учи в Цариград и става мютесариф в Скопие.

От септември до ноември 1858 година е управител на Босненския еялет.^[4]

Валия е в Солун е от януари 1860 до януари 1865 г. и от юни 1867 до февруари 1869 г.^[5] При второто си управление в Солун започва издаването на вилаетския вестник „Солун“, който излиза на четири езика – турски, гръцки, ладински и български. Акиф паша не се поддава на гръцкия аргумент да не се използва българския език, тъй като в Македония имало само българогласни гърци, и в политиката си се отнася благосклонно към българските дела. Сближава се със Стефан Салгънджиев, който учи сина му на български език и е редактор на българската секция в „Солун“.^[6]

През февруари 1869 година Акиф паша става управител на Дунавския вилает и остава в Русе до октомври 1870 г.^[7]

След Русе отново става валия в Сараево и управлява Босненския вилает от април (или януари^[1]) до септември 1871 г.^[4]

От април до май 1873 година е валия на Призренския вилает.^[2] От май до септември същата година е за трети път управител на Солун,^[5] а от ноември (или декември^[1]) 1873 до април (или март^[1]) 1874 година за трети път е валия в Сараево.^[4]

От март 1874 до юни 1875 година е министър на правосъдието.^[1]

От юли до ноември 1875 г. е валия в Янина.^[5]

От март до септември 1876 година е валия на Одринския вилает, където го заварва избухването на Априлското въстание.^[1] Още преди избухването на въстанието Акиф паша изпраща в Цариград писмени предупреждения до Високата порта, че в България върви подготовка за въстание, и иска изпращането на войски, но Портата не обръща внимание на тези искания. Вече назначен за валия в Одрин, докато е още в Цариград Акиф паша прави постъпки пред военния министър Риза паша и иска войски, но получава отговор: „Засега не е необходимо да се изпращат там войски. Обмислят се мерки за в случай на някое произшествие.“ По-късно разговаря с Махмуд Недим паша и отново настоява да се изпратят войски в Одрин, но получава отговор: „Вие идете, след това ще мислим за необходимото, което трябва да се направи“.

След пристигането си в Одрин, получава нови сведения за готвеното въстание и изпраща до Високата порта ново настояване бъдат изпратени войски, но сигналът е просто препратен до военното министерство (сераскерата).^[8] При избухванео на въстанието Акиф паша мобилизира войските във вилаета.

След потушаването на въстанието Акиф паша е обвиняван в жестокости. Генерал Кяни паша, професор и парижки възпитаник, изпратен като държавен инспектор да анкетира дейността на извънредните съдилища в българските земи, обвинява Акиф паша в „див стремеж за изтребление на българите“.^[8] По предложение на Акиф паша Ахмед ага Барутанлията е повишен в чин майор и награден с орден „Меджидие“.^[9]

От април 1877 до февруари 1878 година е валия на Багдадския вилает.^[10] От юни 1878 до март 1881 година е валия на Кония.^[1]

От май до ноември 1882 и от декември 1882 до септември 1885 година е председател на Държавния съвет.^[1][11]

От февруари 1886 до декември 1893 година е валия на Островния вилает.^[5][2]

Портал „Македония“