Национално единение – Уикипедия

Национално единение
Nasjonal Samling
Ръководител(и)Видкун Квислинг
Основател(и)Видкун Квислинг[1]
Основана13 май 1933 г.
Разформирована8 май 1945 г. (забранена)
СедалищеОсло
ВестникFritt Folk
Членове44 000 (1943 г.)
ИдеологияНационалсоциализъм
Иредентизъм
Полит. позицияКрайнодясна
ЛозунгЗдраве и щастие! (Heil og Sæl!)
Цветове  Червен и   Златист
Знаме на партията
Национално единение в Общомедия

Национално единение (НС) (на норвежки: Nasjonal Samling; NS) е нацистка политическа партия в Норвегия. Тя е основана от бившия министър на отбраната Видкун Квислинг и група привърженици като Йохан Бернхард Хьорт, който напуска партията през 1937 г. след многобройни вътрешни конфликти. Партията празнува своето основаване на 17 май, националния празник на Норвегия, но е основана на 13 май 1933 г. Паравоенно крило на партията е Хирден.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Политика преди войната

[редактиране | редактиране на кода]

Партията никога не е с пряко политическо влияние, но въпреки това става ярост в норвежката политика. Независимо от факта, че никога не успява да постигне повече от 2,5% на избори, тя става фактор за поляризиране на политическата сцена.[2] Другите партии в Норвегия я разглеждат като норвежка версия на германските нацисти и по принцип отказват да си сътрудничат с тях. Няколко от маршовете и митингите ѝ преди войната са или забранени, или белязани от насилие, когато комунисти и социалисти се сблъскват с тях.

Значителна черта на партията през цялото ѝ съществуване, е относително високото ниво на вътрешни конфликти. Антисемитизмът, антимасонството и различните възгледи за религията, както и асоциирането на партията с нацистите и Германия са горещо обсъждани. До избухванто на Втората световна война, партията се свежда до политическа секта с почти никаква реална дейност.

Силната вяра в норвежкия паганизъм, романтичният национализъм и авторитаризма, доминират в идеологията на НС. Също така те разчитат силно на северния символизъм, използвайки викингите, предхристиянската религия и руните в своята пропаганда и речи. Те твърдят, че символът им – златен слънчев кръст на червен фон (цветове на герба на Норвегия), е бил символ на Свети Олаф, рисуван върху неговия щит.[3]

По време на германската окупация

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Операция Везерюбунг

Когато Германия нахлува в Норвегия през април 1940 г., Крайслинг влиза в студиото на норвежката компания Broadcasting Corporation в Осло и прави радиопредаване, като се обявява за министър-председател и заповядва незабавно да се сложи край на антигерманската съпротива. Въпреки това, крал Хокон VII, на незаетата територия заедно с легитимното правителство, ще абдикира, вместо да назначи правителство начело с Квислинг. Съществуващото правителство отказва да се оттегли в полза на Квислинг или да служи на него и заявява, че съпротивата трябва да продължи. През април 1940 г. партията вероятно има само няколкостотин членове, но членството ѝ се повишава до 22 000 през декември същата година и достига връх от 43 400 през ноември 1943 г.[4]

След кратък период от време с цивилно правителство (Administrasjonsrådet), назначено от Върховния съд, германците поемат контрола чрез Райхскомисар Йозеф Тербовен. Той назначава правителство, с повечето министри от редиците на НС. Лидерът на партията обаче, който е спорен в Норвегия, както и сред окупаторите, на 1 февруари 1942 г. става „министър-председател“ на „националното правителство“.

Следвоенна история

[редактиране | редактиране на кода]

Следвоенните органи забраняват партията и преследват членовете ѝ като колаборационисти. Близо 50 000 души са изправени пред съда, приблизително половината от тях са осъдени на затвор. Властите екзекутират Квислинг за държавна измяна, както и няколко други високопоставени членове на НС и изтъкнати германски служители в Норвегия за военни престъпления. Законосъобразността на присъдите обаче е поставена под съмнение, тъй като в Норвегия няма смъртно наказание и норвежката конституция по това време предвижда, че смъртното наказание за военни престъпления трябва да се извърши по време на действащо военно време.

Друг въпрос на следвоенното третиране е продължаващият дебат в Хамсун в Норвегия. Международен автор Кнут Хамсун, макар и никога да не е бил член, е известен симпатизант на НС.[5] След края на войната, Хамсун обаче се смята за неспособен да се яви в съда, а въпросът за връзките му с партията никога не е бил правилно разрешен.

Униформи и символи

[редактиране | редактиране на кода]
От ляво надясно: Лидерска униформа, емблеми, отличителни знаци, декорации, униформи на кандидати за лидерство, норвежки СС.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.sno.no // Посетен на 10 юли 2024 г.
  2. ↑ Tor Myklebost, They Came as Friends (1943), p. 43
  3. ↑ John Randolph Angolia, David Littlejohn, C. M. Dodkins, Edged weaponry of the Third Reich (1974), p. 133
  4. ↑ Pryser, Tore. Nasjonal Samling // Store norske leksikon, 25 септември 2015. (на норвежки)
  5. ↑ Monika Žagar, Knut Hamsun: The Dark Side of Literary Brilliance (2009), p. 182
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nasjonal Samling в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Национално_единение&oldid=12186696“.