Нобелова награда за физиология или медицина – Уикипедия

Нобелова награда за физиология или медицина
Златен медальон с изобразен Алфред Нобел в ляв профил.
Присъждана заЗа значими приноси към физиологията или медицината.
ОтКралската шведска академия на науките
ДържаваШвеция
Първо връчване1901
Уебсайтnobelprize.org
Нобелова награда за физиология или медицина в Общомедия

Нобеловата награда за физиология или медицина се връчва всяка година на учени, допринесли в името на човечеството, със забележителни постижения в различни биологични науки. Оригинално наградата е давана за открития в областта на медицината и човешката физиология, но развитието на биологията и сродните ѝ дисциплини, води до разширяване на обхвата от възможни постижения.

Съгласно последната воля на Алфред Нобел, наградата се връчва от Нобеловата асамблея при Каролинския институт. През 1901 г. е награден първият лауреат на Нобеловата награда за физиология или медицина, като традицията продължава ежегодно.

Списък на лауреатите

[редактиране | редактиране на кода]
Нобелова награда за физиология или медицина, 1900 – 1909
Година Име Тема
1901 Емил фон Беринг За работата си по серумната терапия, основно за лечението на дифтерия.
1902 Роналд Рос За изследванията си върху маларията, показвайки пътя на проникване на причинителя, развитието му в организма и прилагането на методи за лечение.
1903 Нилс Финсен За заслугите му за лечението на обикновен лупус, чрез прилагането на концентрирано светлинно лъчение.
1904 Иван Павлов За изследванията във физиологията на храносмилането.
1905 Роберт Кох За откритието и изследването на причинителя на туберкулозата
1906 Камило Голджи
Сантяго Рамон и Кахал
За изследванията си върху структурата на нервната система.
1907 Шарл Лаверан За изследванията си върху протозоите, причинители на редица заболявания.
1908 Иля Мечников
Паул Ерлих
За изучаването на имунитета.
1909 Теодор Кохер За работата си върху физиологията, патологията и хирургическите техники на щитовидната жлеза.
Нобелова награда за физиология или медицина, 1910 – 1919
Година Име Тема
1910 Албрехт Косел За изследванията си в клетъчната биология и по-специално изучаването на белтъците и нуклеиновите киселини.
1911 Алвар Гулстранд За работите си върху формирането на образа през оптичната система на окото.
1912 Алексис Карел За хирургическото зашиване на кръвоносни съдове, както и трансплантацията на кръвоносни съдове и органи.
1913 Шарл Рише За откритието на анафилаксията.
1914 Роберт Барани За изследванията си върху вестибуларния апарат във вътрешното ухо.
1915 Наградата не се присъжда.
1916 Наградата не се присъжда.
1917 Наградата не се присъжда.
1918 Наградата не се присъжда.
1919 Жул Борде За откриването на системата на комплемента, като част от имунитета.
Нобелова награда за физиология или медицина, 1920 – 1929
Година Име Тема
1920 Август Крог За откритието на регулационния механизъм за съкращаването и отпускането на кръвоносните капиляри.
1921 Наградата не се присъжда.
1922 Арчибалд Хил
Ото Майерхоф
За изследванията си върху топлообмена при мускулното съкращение, както и за откриването на връзка между кислородната консумация на мускулната тъкан и метаболизма на млечната киселина (лактат).
1923 Фредерик Бантинг
Джон Маклауд
За откритието на инсулина.
1924 Вилем Ейнтховен За откриването на механизма на електрокардиограмата.
1925 Наградата не се присъжда.
1926 Йоханес Фибигер За откритието на Spiroptera carcinoma, като изкуствен причинител на тумори при животни.
1927 Юлиус Вагнер-Яурег За откритието на терапевтичен ефект на заразяване с малария срещу прогресивен паралич.
1928 Шарл Никол За работата си върху причинителя на тифа.
1929 Кристиан Ейкман
Фредерик Хопкинс
За откритието на редица витамини.
Нобелова награда за физиология или медицина, 1930 – 1939
Година Име Тема
1930 Карл Ландщайнер За откритието на кръвните групи.
1931 Ото Варбург За изследванията си върху цитохромите и механизма на клетъчното дишане.
1932 Чарлз Шерингтън
Едгар Ейдриън
За работата си върху физиологията на невроните.
1933 Томас Хънт Морган За откритието на ролята на хромозомите, като фактори на наследствеността.
1934 Джордж Уипъл
Джордж Майнът
Уилям Мърфи
За лечението на анемия.
1935 Ханс Шпеман За откритието на организационните центрове в ембрионалното развитие.
1936 Хенри Дейл
Ото Льови
За откритието на химическото предаване на нервния импулс.
1937 Алберт Сент-Дьорди За описанието на витамин C и откритията в крайния етап на клетъчното дишане.
1938 Корней Хейманс За откритието на механизмите за контрол на кръвното налягане и нивата на кислород в процеса на дишане.
1939 Герхард Домак За откритието на антибактериалния ефект на пронтозила.
Нобелова награда за физиология или медицина, 1940 – 1949
Година Име Тема
1940 Наградата не се присъжда.
1941 Наградата не се присъжда.
1942 Наградата не се присъжда.
1943 Хенрик Дам
Едуард Дойзи
За откритието и описанието на химическата структура на витамин К.
1944 Джоузеф Ърленгър
Херберт Гасер
За откритието на различни типове високодиференцирани нервни клетки.
1945 Александър Флеминг
Ернст Борис Чейн
Хауърд Флори
За откритието на пеницилина и терапевтичния му ефект срещу редица болести.
1946 Херман Мълър За откритието, че рентгеновите лъчи могат да причинят мутации.
1947 Карл Кори
Герти Кори
Бернардо Усай
За откритието на хормоните на предния дял на хипофизата, тяхната структура и функция.
1948 Паул Мюлер За откритието на инсектицидните свойства на ДДТ.
1949 Валтер Хес За описването на различни функции на средния мозък.
Егаш Мониш За терапевтичното въздействие на лоботомията.
Нобелова награда за физиология или медицина, 1950 – 1959
Година Име Тема
1950 Едуард Кендъл
Тадеуш Райхщайн
Филип Хенч
За откриването на хормоните на надбъбречните жлези, за разкриването на структурата на хормоните и биологичната им функция.
1951 Макс Тейлър За разработката на ваксина срещу жълта треска.
1952 Селман Ваксман За откритието на стрептомицина, първият ефективен антибиотик за лечение на туберкулоза.
1953 Ханс Адолф Кребс За откриването на цитратния цикъл.
Фриц Липман За откриването на коензим А и неговото значение за междинния метаболизъм.
1954 Джон Ендърс
Томас Уелър
Фредерик Робинс
За разработката на процедури по изкуствено култивиране на вируса на полиомиелита в тъканни култури.
1955 Хуго Теорел За изследванията си върху ензимите и механизма им на действие, и специално за оксидоредуктазите.
1956 Андре Курнан
Вернер Форсман
Дикинсън Ричардс
За откритието на катетеризацията на сърце и изследванията върху патологията на редица сърдечни заболявания.
1957 Даниел Бове За откритието на синтетични вещества означавани като антихистамини, блокиращи действието на биологичните амини.
1958 Джордж Бидъл
Едуард Тейтъм
За откритието, че гените са отговорни за контрола на отделни стъпала в метаболизма.
Джошуа Ледърбърг За откритията си върху механизмите на генетичната рекомбинация и за начина, по който е организиран генетичния материал при бактериите.
1959 Северо Очоа
Артър Корнбърг
За откритието на механизма за синтеза на рибонуклеиновите и дезоксирибонуклеиновите киселини.
Нобелова награда за физиология или медицина, 1960 – 1969
Година Име Тема
1960 Макфарлейн Бърнет
Питър Медауар
За откритията си върху функционирането на имунната система на фетуса и различаването на свое от чуждо.
1961 Георг фон Бекеши За изследванията си върху физическото възприятие на звука от вътрешното ухо.
1962 Франсис Крик
Джеймс Уотсън
Морис Уилкинс
За откритията им върху молекулярната структура на нуклеиновите киселини и тяхното значение за предаването на генетичната информация в живите системи.
1963 Джон Екълс
Алън Ходжкин
Андрю Хъксли
За изследванията си върху електрическото предаване на нервните импулси и механизмите на възбуждане.
1964 Конрад Блох
Феодор Линен
За откритията си върху обмяната на холестерола и метаболизма на мастните киселини.
1965 Франсоа Жакоб
Андре Лвоф
Жак Моно
За откритията на информационната РНК, рибозомите и механизмите за контрол на генната експресия.
1966 Пейтън Раус За откритията на вируси, способни да причиняват тумори.
Чарлз Хъгинс За изследванията си върху хормоналното лечение на рака на простатата.
1967 Рагнар Гранит
Холдън Кефър Хартлайн
Джордж Уолд
За откритията си върху механизмите на зрителното възприятие и типовете сетивни клетки в ретината.
1968 Робърт Холи
Хар Гобинд Корана
Маршал Ниренбърг
За разшифроването на генетичния код, необходим за синтеза на белтъците в клетката.
1969 Макс Делбрюк
Алфред Хърши
Салвадор Лурия
За откритията си, касаещи репликацията на вирусите и описване на генетичната им структура.
Нобелова награда за физиология или медицина, 1970 – 1979
Година Име Тема
1970 Бернард Кац
Улф фон Ойлер
Джулиъс Акселрод
За откритията върху химическото предаване на нервния импулс – съхранението, отделянето и инактивацията на невромедиаторите.
1971 Ърл Съдърланд За откритието върху механизма на действие на група хормони, и по специално епинефрин (адреналин), чрез т.нар. вторични посредници.
1972 Джералд Еделман
Родни Портър
За откритието на химическата структура на антителата.
1973 Карл фон Фриш
Конрад Лоренц
Нико Тинберген
За откритията, свързани с изграждането и утвърдяването на индивидуално и групово поведение при животните.
1974 Албер Клод
Кристиан дьо Дюв
Джордж Паладе
За описването на органелите, като структурни и функционални компоненти на клетката.
1975 Дейвид Балтимор
Ренато Дулбеко
Хауърд Темин
За откритието на взаимодействието между онковирусите и генетичния материал на клетката.
1976 Барух Блумбърг За откритието на вируса на хепатит Б.
Даниъл Карлтън Гайдъшек За описването на болестта куру, предавана чрез канибализъм.
1977 Роже Гиймен
Андрю Шали
За работите си върху пептидните хормони, произвеждани в мозъка.
Розалин Ялоу За развитието на радиоимунологичен метод за определяне на нивото на пептидни хормони.
1978 Вернер Арбер
Даниел Нейтънс
Хамилтън Смит
За откритието на ензимите рестриктази, като инструмент на молекулярната биология.
1979 Алан Кормак
Годфри Хаунсфийлд
За разработката на компютърната томография.
Нобелова награда за физиология или медицина, 1980 – 1989
Година Име Тема
1980 Барух Бенасераф
Жан Досе
Джордж Снел
За откритието на главния комплекс на тъканна съвместимост, отговорен за разпознаването на свое от чуждо в имунната реакция.
1981 Роджър Спери За изследванията си върху мозъчните хемисфери.
Дейвид Хюбъл
Торстен Висел
За работата си върху обработката на визуалната информация от мозъка.
1982 Суне Бергстрьом
Бенгт Самуелсон
Джон Вейн
За откритието на простагландините.
1983 Барбара Макклинтък За откриването на мобилни генетични елементи (транспозони) в царевицата.
1984 Нилс Йерне
Георг Кьолер
Сесар Милстейн
За работите си върху функционирането на имунната система и откритието на моноклоналните антитела.
1985 Майкъл Браун
Джоузеф Голдстайн
За описването на регулацията на холестероловия метаболизъм.
1986 Стенли Коен
Рита Леви-Монталчини
За откритията си върху растежните фактори и регулацията на растежа.
1987 Сусуму Тонегава За откритието на генетичните механизми за производството на различни антитела.
1988 Джеймс Блек
Гъртруд Елайон
Джордж Хичингс
За откритията на важни принципи в лекарствената терапия.
1989 Джон Майкъл Бишоп
Харълд Вармъс
За откритието на клетъчния произход на ретровирусните онкогени.
Нобелова награда за физиология или медицина, 1990 – 1999
Година Име Тема
1990 Джоузеф Мъри
Едуард Донал Томас
За открития, касаещи трансплантацията на органи и клетки, при лечението на заболявания.
1991 Ервин Неер
Берт Закман
За развитието на техники за изследване на йонните канали в клетките и доказване на тяхното присъствие в клетъчната мембрана.
1992 Едмънд Фишър
Едуин Кребс
За откритията си върху обратимото фосфорилиране на белтъци, като начин за регулация на биологични процеси.
1993 Ричард Робъртс
Филип Шарп
За откритието, че гените на еукариотите са прекъснати от некодиращи участъци (интрони), чието премахване може да стане по алтернативни начини.
1994 Алфред Гилмън
Мартин Родбел
За откритието на Г-протеините и ролята им в сигналната трансдукция в клетката.
1995 Едуард Люис
Кристиане Нюслейн-Фолхард
Ерик Вишаус
За откритието на гени, контролиращи ембрионалното развитие при винената муха.
1996 Питър Дохърти
Ролф Цинкернагел
За описването на механизма, по който лимфоцитите откриват и унищожават клетки, заразени с вируси.
1997 Стенли Прусинър За откритието на прионите и с това на нов принцип на биологична инфекция.
1998 Робърт Фърчгот
Луис Игнаро
Ферид Мурад
За откритието на сигналните функции на азотния оксид в сърдечно-съдовата система.
1999 Гюнтер Блобел За откритието, че новосинтезираните белтъци притежават сигнал, определящ мястото им в клетката.
Нобелова награда за физиология или медицина, 2000 – 2009
Година Име Тема
2000 Арвид Карлсон За установяването, че допаминът е невромедиатор, чието намаляване води до развитието на Паркинсонова болест.
Пол Грийнгард За описването на механизма на действие на допамина и други невромедиатори.
Ерик Кандел За откритието на принципите на краткосрочната и дългосрочната памет на молекулярно ниво.
2001 Лилънд Хартуел
Тим Хънт
Пол Нърс
За откритията на циклините и циклин-зависимите кинази, като централни регулатори на клетъчния цикъл.
2002 Сидни Бренър
Робърт Хорвиц
Джон Сълстън
За установяването, че клетките на Caenorhabditis elegans се делят и умират до точно определен брой, както и откриването на принципите на програмираната клетъчна смърт (апоптоза).
2003 Пол Лотърбър
Питър Мансфийлд
За открития, довели до разработката на магнитно-резонансната томография.
2004 Линда Бък
Ричард Аксел
За изследванията си върху обонятелните рецептори и организацията на обонянието.
2005 Бари Маршъл
Робин Уорън
За откритието на Helicobacter pylori, като причинител на гастрит и язви на стомаха и дванадесетопръстника.
2006 Андрю Файър
Крейг Мело
За откритието на явлението РНК-интерференция (специфично потискане изявата на гени от малки РНК молекули).
2007 Марио Капеки
Мартин Евънс
Оливър Смитис
За откритията им при внасянето на специфични генни модификации при мишките чрез използването на ембрионални стволови клетки.
2008 Харалд цур Хаузен
Франсоаз Баре-Синуси
Люк Монтание
За откритието на Хаузен на човешкия папилома вирус, който предизвиква рак на шийката на матката и за откритието на ХИВ-вируса от другите двама френски учени.
2009 Елизабет Блекбърн
Карол Грейдър
Джак Шостак
За откритието на начина на защита на теломерите в хромозомите чрез ензимната теломераза.
Нобелова награда за физиология или медицина, 2010 – 2019
Година Име Тема
2010 Робърт Едуардс За разработването на инвитро оплождането.
2011 Брус Бойтлер За техните открития във връзка със задействането на вродения имунитет.[1]
Жул Хофман
Ралф Стайнман За откриването на дендритните клетки и ролята им в механизмите на наследствения имунитет.[1]
2012 Джон Гърдън За откритието, че възрастни клетки могат да бъдат препрограмирани, така че да станат плурипотентни.
Шиня Яманака
2013 Джеймс Ротман
Ранди Шекман
Томас Зюдхоф
За техните открития на механизма, регулиращ преноса през секреторните мехурчета, основна транспортна система в нашите клетки.
2014 Джон О'Кийф
Май-Брит Мосер
Едвард Мосер
За тяхното откритие на клетки, образуващи позиционираща система в мозъка.
2015 Уилям Кемпбъл
Сатоши Омура
За техните открития, свързани с нова терапия на инфекции, причинени от паразитни кръгли червеи.
Ту Йоуйоу За нейните открития, свързани с нова терапия на малария.
2016 Йошинори Осуми За работата си по изясняването на механизмите на автофагията – ключов процес за разграждане и обновяване на клетъчни компоненти.
2017 Джефри Хол За техните открития на молекулярния механизъм, контролиращ циркадния ритъм.
Майкъл Росбаш
Майкъл Йънг
2018 Джеймс Алисън За развитието на антиракова терапия чрез инхибиране на отрицателната имунна регулация.
Тасуку Хонджо
2019 Уилям Келин За открития как клетките усещат и се приспособяват към наличието на кислород.[2]
Грег Семенза
Питър Ратклиф
Нобелова награда за физиология или медицина, 2020 – 2029
Година Име Тема
2020 Харви Алтър За откриването на вируса на хепатит C.[3]
Чарлз Райс
Майкъл Хоутън
2021 Дейвид Джулиъс За изследванията им на рецептори за температура и допир.[4]
Ардем Патапутян
2022 Сванте Пабо За неговите открития, свързани с геномите на изчезнали хоминини и човешката еволюция[5]
2023 Каталин Карико За техните открития, свързани с модифицирането на нуклеозидни основи, които дават възможност за разработването на ефективни иРНК ваксини срещу Ковид-19[6]
Дрю Уейсман
2024 Виктор Амброс за откриването на микроРНК и нейната ролята в генната регулация[7][8]
Гари Рувкун