Розалин Ялоу – Уикипедия

Розалин Ялоу
Rosalyn Sussman Yalow
американска биофизичка, носителка на Нобелова награда
Р. Ялоу през 1977 г.
Р. Ялоу през 1977 г.

Родена
Починала
30 май 2011 г. (89 г.)
Ню Йорк, САЩ
ПогребанаСАЩ

Националност САЩ
Учила вНюйоркски университет
Университет на Илинойс в Ърбана-Шампейн
Научна дейност
Областмедицинска физика
Известна срадиоимуноанализ
НаградиНобелова награда Нобелова (1977) Национален медал за наука (САЩ)
Семейство
СъпругА. Аарон Ялоу
ДецаБенджамин, Елана
Розалин Ялоу в Общомедия

Розалин Съсман Ялоу (на английски: Rosalyn Sussman Yalow) е американска биофизичка, носителка на Нобелова награда за физиология или медицина за 1977 година заедно с Роже Гиймен и Андрю Шали. Тя е втората американка, която получава това признание след Гърти Кори.

Ялоу е родена на 19 юли 1921 година в Ню Йорк, където завършва колежа „Хънтър“ през януари 1941 година. Преди да постъпи да учи там, известно време е секретарка на биохимика Рудолф Шьонхаймер и имунолога Майкъл Хайделбергер. Тя е първата жена, дипломирала се в колежа като бакалавър по физика.[1] През февруари 1941 година получава покана да стане асистент по физика в Университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн, основно по причина, че заради войната много мъже са заминали на фронта и университетът предпочита да даде стипендии за следване на жени, вместо да затвори врати.

Ялоу продължава следването си във висшето техническо училище към Университета на Илинойс, където е единствената жена в курс от 400 студенти. През 1945 година защитава доктората си с конструирането на апаратура за количествен анализ на радиоактивни вещества.[1] От 1945 до 1950 година се връща в колежа „Хънтър“ като преподавател по физика, където нейна ученичка е Милдред Дреселхаус, която Ялоу насочва да продължи да се занимава с физика.[2]

От 1947 of 1950 година Ялоу е по съвместителство и консултант на отделението по радиотерапия в правителствената болница за ветерани от войните. От 1950 година е щатен служител на болницата, където заедно със сътрудника си радиолог-интернист Соломон Берсън са измежду първите, които прилагат радиоизотопи в диагностиката на заболявания на щитовидната жлеза, както и при определянето на кръвния обем и разпределението на серумните белтъци в телесните течности. През 1968 година Ялоу е избрана за професор и назначена за ръководител на радиоизотопното отделение. От 1970 година е директор на нуклеарното отделение в болницата.[1]

Ялоу е член на Националната академия на науките на САЩ, Нюйоркската академия на науките, Американската асоциация по медицинска физика, Дружеството за радиационни изследвания и Дружеството по ендокринология в САЩ.[1]

Комбинираното приложение на радиоизотопи и имунологични методи, предложено от Ялоу и Берсън и наречено радиоимунологичен анализ (Radioimmunoassay, RIA), прави възможно количественото определяне на хормони, антитела и други биологично активни вещества, чиито концентрации в телесните течности са толкова малки, че не могат да бъдат измерени по други начини. Сред най-важните приложения на разработения от тях метод саː за измерване и дозиране на инсулина в кръвта; за определяне на количествата хормони на хипофизата; за откриване на антитела срещу вируса на епидемичния хепатит в кръв от дарители.[1]

През 1977 година Нобеловият комитет връчва на Розалин Ялоу половината от Нобеловата награда за физиология или медицина. Другата половина си я поделят Роже Гиймен и Андрю Шали.

  1. а б в г д Енциклопедия „Нобелови лауреати“, БАН, София, 1994, ISBN 945-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8, стр. 565-566
  2. MIT News Office. Institute Professor Emerita Mildred Dresselhaus, a pioneer in the electronic properties of materials, dies at 86 // MIT News, 21 февруари 2017. Посетен на 21 февруари 2017.