Павел Вежинов – Уикипедия

Павел Вежинов е литературният псевдоним на българския писател белетрист и сценарист Никола Делчев Гугов. Народен представител е в VII народно събрание.

Павел Вежинов е роден на 9 ноември 1914 г. в София.^[3] Неговият дядо, Лулчо Гугов, е деен участник в Априлското въстание в 1876 г., заедно с чичо си, Нено Гугов. Вежинов израства в Драз махала. Завършва Първа мъжка гимназия като частен ученик, защото е изключен за леви убеждения.^[3]

За първи път е публикуван през 1932 г. във в. „Жупел“ (с псевдоним Мустафа).^[4] В началото на 30-те години на ХХ век сътрудничи и на изданията „РЛФ“, „Щит“, „Литературен преглед“, „Изкуство и критика“ и др.^[4] През 1938 г. излиза първият му сборник разкази „Улица без паваж“, а през 1943 г. – „Дни и вечери“. През 1939 – 1944 г. следва философия в Софийския университет.^[3] Член на БКП от 1944 г.

От есента на 1944 г. участва във Втората световна война като кореспондент и главен редактор на вестник „Фронтовак“.^[3] Въплътява впечатленията си от живота на българската армия в поредица от разкази в повестите „Златан“ и „Втора рота“ (1949), като последното произведение спечелва значителна популярност и е преиздавано няколко пъти. През 1950 и 1951 г. получава Димитровска награда за фронтовите си произведения.

От 1947 до 1951 г. Павел Вежинов е заместник главен редактор на вестник „Стършел“, от 1951 г. на списание „Септември“, а от 1954 до 1972 г. работи в „Българска кинематография“, първоначално като сценарист, а по-късно и като заместник генерален директор и председател на художествения съвет.^[3] От 1972 г. е главен редактор на списание „Съвременник“ и член на бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели.

От брака си с художничката и писателка Виолета Молнова (1927 – 2010)^[5] има дъщеря – журналистката Павлина Делчева–Вежинова (р. 1949 г.).^[6] От друг брак има син – Павел (1960 – 2009).^[7]

Почива внезапно на 20 декември 1983 г.^[8] от инфаркт.

През 50-те и 60-те години на ХХ век Павел Вежинов издава множество криминални романи и повести, като „Следите остават“ (1954), „Произшествие на тихата улица“ (1960), „Човекът в сянка“ (1965), „Прилепите летят нощем“ (1969), а също и пътеписи от участието на българските олимпийци по света – „Знамена по стадионите“ (1950), „На Олимпиада в Хелзинки“ (1953), „До Мелбърн по въздух и море“ (1957). Самият той е председател на боксовата секция.

Павел Вежинов е първият български писател от новото време, който се обръща към фантастиката. Още през 1956 г. пише сатиричната гротеска „Историята на едно привидение“, а през 1965 г. разказите „Сините пеперуди“ и „Моят пръв ден“, които през 1968 г. са включени в едноименния сборник. През 1973 г. излиза романът „Гибелта на Аякс“. Винаги го е вълнувала фантазията като притча, иносказание и затова неговите фантастични разкази и повести си приличат с фентъзи и научна фантастика.

През 1963 г. излиза сборникът „Момчето с цигулката“, който бележи нов, по-различен етап в творчеството му, обръщайки се към морално-психологическите проблеми на съвремието. Следват „Дъх на бадеми“ (1966), „Звездите над нас“ (1966), „Малките приключения“ (1970), „Малки семейни хроники“ (1979) и „Аз съм атомна“ (1981).

Романът „Нощем с белите коне“ (1975) се появява първоначално в сп. „Септември“ и още фразата в началото „лъвът си личи и по ноктите“, подсказва, че това ще е не само нов успех, но и синтез на натрупания опит. Още не е заглъхнал шумният успех, когато се появява повестта „Бариерата“ (1976), за която същата година получава отново Димитровска награда. И през всяка следваща година печата още по-силни произведения – „Белият гущер“ (1977), „Синият камък“ (1977), „Езерното момче“ (1979).

Последният завършен роман на Павел Вежинов е „Везни“ (1982), който продължава същия кръг от философско-психологически проблеми и в който са синтезирани размислите на твореца за човешкото битие, проблемите на личността и тезите за „първоначалността на живота“. А последната новела „Дълъг летен ден“ се появява в списание „Съвременник“ (кн. 3 от 1983 г.) малко преди смъртта му. Романът „Долината на светулките“ остава недовършен.

Използва псевдонимите Н. Делчев, Леля Трендафила, Мустафа, Павленко, Пейчо, Пигмалион, Н. Смехов, Фекете, Хороводец, Чучурин.^[4]

• Орден „Народна република България“ II ст. (1964)
• Звание „Народен деятел на културата“ (1970)
• Звание Герой на социалистическия труд (1974).
• Орден „Георги Димитров“ (1974)
• Лауреат на Димитровска награда (1950, 1951, 1971 с колектив, 1976)

• „Улица без паваж“ – 1938
• „Весело сърце“ (в съавт. с Челкаш) – 1938
• „Дни и вечери“ – 1942
• „Дни на героите“ (в съавт. с Иван Мартинов) – 1946
• „Ръката“ – 1947
• „На пост“ – 1947
• „Мека мебел“ – 1948
• „Невероятни истории“ – 1958
• „Нашата сила" – 1958
• „Момчето с цигулката“ – 1963
• „Дъх на бадеми“ – 1966
• „Сините пеперуди“ – 1968
• „Синият камък“ – 1977

• „Втора рота“ – 1949
• „Златан“ – 1949
• „В полето“ – 1950
• „Знамена над стадиона“ – 1950
• „На олимпиадата в Хелзинки“ – 1953
• „До Мелбърн по въздух и море“ – 1957
• „Далеч от бреговете“ – 1958
• „Нашата сила“ – 1958
• „Произшествие на тихата улица“ – 1960
• „Краят на пътя“ – 1961
• „Човекът в сянка“ – 1965
• „Един есенен ден по шосето“ – 1967
• „Кутия за енфие“ – 1973
• „Бариерата“ – 1976
• „Белият гущер“ – 1977
• „Езерното момче“ – 1978

• „Синият залез“ – 1947
• „За честта на Родината“ – 1949
• „Сухата равнина“ – 1952
• „Следите остават“ – 1954
• „Голямата стъпка“ – 1963
• „Звездите над нас“ – 1966
• „Прилепите летят нощем“ – 1969
• „Малките приключения“ – 1970
• „Кутия за енфие“ – 1973
• „Самопризнание“ – 1973
• „Гибелта на Аякс“ – 1973
• „Нощем с белите коне“ – 1975
• „Малки семейни хроники: Ироничен роман“ – 1979
• „Аз съм атомна“ – 1981
• „Везни“ – 1982

• „Езерното момче“ (тв, 1995)
• „Нощем с белите коне“ (тв сериал, 1985)
• „Бронзовият ключ“ (тв, 1984)
• „Кутията на Пандора“ (тв, 1984)
• „Последното приключение“ (1984)
• „Похищение в жълто“ (1981; съавтор с Георги Данаилов)
• „Бариерата“ (1979)
• „Зад стените“ (1979)
• „Сами сред вълци“ (5-сер. тв, 1979)
• „Зарево над Драва“ (1974; съавтор с Рангел Игнатов)
• „Наковалня или чук“ (1972)
• „Стихове“ (1972)
• „Сърце човешко“ (1972)
• „Трета след слънцето“ (1972)
• „На всеки километър“ (тв сериал в два сезона, 1969, 1971)
• „Тримата от запаса“ (1971)
• „Скорпион срещу Дъга“ (1969)
• „Процесът“ (1968)
• „С дъх на бадеми“ (1967)
• „Човекът в сянка“ (1967)
• „Неспокоен дом“ (1965)
• „Произшествия на сляпата улица“ (тв сериал, 1965)
• „Среднощна среща“ (1963)
• „Специалист по всичко“ (1962)
• „Краят на пътя“ (1961)
• „Отвъд хоризонта“ (1960)
• „Пътят минава през Беловир“ (1960)
• „Пътища“ (1959)
• „Следите остават“ (1956)
• „Това се случи на улицата“ (1956)

• Николов, Минко. Павел Вежинов: Лит.-крит. очерк / София: Български писател, 1959, 100 с., 1 л.: портр.; 18 см
• Василев, Михаил. Литературно-критически етюди. – София: Народна младеж, 1969.
• Василев, Михаил. Павел Вежинов и естетическите търсения в съвременната българска белетристика : дисертация, защитена 1971 СУ, Факултет Славянски филологии. 260 стр. + 16 стр. автореферат
• Зарев, Пантелей. Литературни портрети: Павел Вежинов, Андрей Гуляшки, Камен Калчев и Богомил Райнов. – С: Български писател, 1974, 179 с.
• Свиленов, Атанас. Събеседници: Интервюта с български писатели / Атанас Свиленов. – София: Бълг. писател, 1975. – 319 с. (При Павел Вежинов, с. 70-123)
• Вежинов, Павел. Методично-библиографски материали. / Силистра, Окръжна библиотека, 1978, 46 с.
• Узунова, Румяна – Павел Вежинов. Литературно-критически очерк /. С. Български писател, 1980; 196 с.: с ил.
• Ничев, Боян. Белетристиката на Павел Вежинов / /В: Критика и литературна история. – София, Български писател, 1980 – с. 145-173
• Балчева, Евелина. Трагедията на „отчуждения“ разум („Белият гущер“ на Павел Вежинов). // Литературна мисъл, 1983, кн. 9, с. 56-70.
• Балчева Евелина. Романът на Павел Вежинов „Нощем с белите коне“. // Литературна мисъл, 1984, кн. 5, с. 11-31
• Игов, Светлозар. Павел Вежинов. Творчески портрет / С. Народна просвета, 1990, 119 с.: с ил., портр.)
• Книга за Павел Вежинов. Състав. и ред. [с предг.] Свиленов, Атанас; Делчева-Вежинова Павлина, С. Университетско издателство, 2014; с. 446
• „Сини залези и бели коне“ (2024) – документален филм за Павел Вежинов, реж. и сц. Юрий Дачев^[9]

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Павел Вежинов.

• От и за Павел Вежинов в Свободен каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Произведения на Павел Вежинов в Моята библиотека
• Белчева, Евелина. „Белият гущер“ на Павел Вежинов или трагедията на „отчуждения“ разум“. // Електронно списание Литернет, 20.11.2014, бр. 11 (180).
• Павел Вежинов в Internet Movie Database
• БНТ представя: Павел Вежинов - „Сини залези и бели коне“ // bnt.bg. Посетен на 14 март 2024.

Нормативен контрол BIBSYS BNF CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NDL NKC NLG Open Library PLWABN LIBRIS IdRef VIAF WorldCat