Следите остават – Уикипедия

Следите остават
Режисьори	Петър Б. Василев
Продуценти	Българска кинематография
Сценаристи	Павел Вежинов
В ролите	Красимир Медарев Вера Драгостинова Стефан Данаилов Георги Наумов
Музика	Парашкев Хаджиев
Оператор	Бончо Карастоянов
Монтаж	Катя Василева
Жанр	Детски приключенски филм
Премиера	3 септември 1956 г.
Времетраене	100 минути
Страна	Народна република България
Език	Български
Цветност	черно-бял
Външни препратки
IMDb

„Следите остават“ е български игрален филм (детски, приключенски) от 1956 година на режисьора Петър Б. Василев. Сценарият е на Павел Вежинов и представлява адаптация на неговия едноименен роман. Оператор е Бончо Карастоянов. Музиката във филма е композирана от Парашкев Хаджиев.

Сюжетът на „Следите остават“ се вписва в пропагандната линия на комунистическия режим в средата на 50-те години — група деца проявяват бдителност и разкриват нелегална опозиционна група, която подготвя терористичен акт. След завършването на филма учениците са водени организирано да го гледат и в училищата са провеждани специални обсъждания.^[1]

Група деца, прекарващи ваканцията на улицата, случайно откриват ключ, който връщат на притежателя му — Тороманов (Никола Узунов). Неговото поведение им се вижда подозрително и Пешо (Красимир Медарев), Веско (Стефан Данаилов), Чарли (Георги Наумов), Юлия (Вера Драгостинова) и Бебо (Валентин Василев) започват да го следят. Те установяват, че Тороманов често посещава една кооперация, в която оставя хранителни продукти. С помощта на живеещата там Живка (Мики Чернева) те разбират, че той ходи в апартамент, който трябва да е празен, тъй като собствениците му са на продължителна почивка.

През една нощ Пешо се опитва да проникне в апартамента и е заловен от укриващи се там трима „диверсанти“. Юлия го проследява и след като той не излиза от сградата, съобщава за това на Държавна сигурност. Полковник Филипов (Любомир Кирилов) освобождава оставения в апартамента Пешо, но „диверсантите“ са избягали. Въпреки това, благодарение на водения от децата дневник на проследяването на Тороманов, става ясно, че те готвят терористичен атентат в мина „Зелен бор“. Полковник Филипов и Пешо заминават за мина „Зелен бор“ и с помощта на местни сътрудници на Държавна сигурност залавят в близкото село „диверсантите“, един от които е убит.

В епилога децата празнуват рождения ден на Юлия и се разхождат с песни из парка.

„Следите остават“ е дебютният филм на режисьора Петър Б. Василев и на сценариста Павел Вежинов (наред със снимания по същото време „Това се случи на улицата“), както и за повечето участващи в него деца. Сред тях са Стефан Данаилов и Георги Наумов, които по-късно имат успешна актьорска кариера.^[2]

Снимките на филма продължават необичайно дълго — от юни 1955 до лятото на 1956 година, което създава известни проблеми с промяната на външния вид на децата. По тази причина във филма се виждат портрети на диктатора Вълко Червенков, който изпада в немилост половин година преди премиерата.^[3]

Музиката във филма се изпълнява от симфоничния оркестър на кинематографията с диригент Васил Стефанов.

Цитирани източници

• Ковачев, Пенчо. 50 златни български филма. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2008. ISBN 9789540902814.

• „Следите остават“ в Internet Movie Database
• „Следите остават“ в сайта bgmovies.org
• „Следите остават“ в сайта на Българската национална филмотека