Ричард Роджърс – Уикипедия

Ричард Роджърс Richard Rogers
британски архитект
Ричард Роджърс през 2013 г.
Роден	23 юли 1933 г. Флоренция, Италианско кралство
Починал	18 декември 2021 г. (88 г.) Лондон, Великобритания
Националност	Англия,  Великобритания
Архитектура
Стил	хайтек
Академия	Йейлски университет
Награди	Praemium Imperiale (2000) „Прицкер“ (2007)
Семейство
Съпруга	Сю Брумуел Рут Роджърс
Деца	Бен, Зад, Аб
Ричард Роджърс в Общомедия

Ричард Роджърс (на английски: Richard Rogers) e английски архитект, който заедно с Ренцо Пиано и Норман Фостър създава стила „хайтек“. Носител на Praemium Imperiale и на наградата „Прицкер“. Кралицата на Великобритания му дава титлата барон (Baron Rogers of Riverside). Удостоен е и с ордена на Почетния легион през 1986 г., посветен е в рицарство през 1991 г. и става пожизнен пер през 1996 г.

Роден е на 23 юли 1933 г. в италианския град Флоренция. Следва в Архитектурното училище в Лондон, след което с Норман Фостър продължава в Йейлския университет. Заедно създават архитектурното бюро „Team 4“, в което работят и съпругите им Сю Роджърс и Уенди Чисман. През 1967 г. се разделят. Роджърс се присъединява към Ренцо Пиано, който печели конкурса за строежа на Центъра „Жорж Помпиду“ в Париж през 1971 г. Тази сграда се превръща в манифест на нов стил. Тя е и емблема на запазената марка на Роджърс с това, че в нея той извежда инженерните системи (водоснабдяване, отопление, вентилация, стълбища и асансьори) в екстериора, освобождавайки така целия интериор и вътрешните помещения.

Ричард Роджърс оглавява компанията „Rogers Stirk Harbour Partners“ (в началото „Richard Rogers Partnership“), която основава през 1977 г. Компанията има офиси в Лондон, Барселона, Мадрид, Ню Йорк и Токио. „Rogers Stirk Harbour Partners“ изпълнява най-известните проекти на Ричард Роджърс – седалището на застрахователната компания „Lloyd’s of London“ в Лондон (1979–1984), Европейския съд по правата на човека в Страсбург (1984), залата Милениум доум в Лондон (1999), проекта за възстановяване на Световния търговски център в Ню Йорк.

През 2007 г. получава наградата „Прицкер“ за цялостно творчество.

• 2005 – Мадридското летище „Барахас“
• 1999 – Милениуим Доум в Лондон
• 1984 – Сградата на Лойдс в Лондон
• 1977 – Центърът „Жорж Помпиду“ в Париж

• 
  Седалище на компанията „Лойд“ в Лондон
• 
  Милениум Доум в Лондон
• 
  Мадридското летище „Барахас“
• 
  Площад „Игор Стравински“ в Париж със сградата на Института за акустично-музикални изследвания (в дъното)
• 
  Седалище на „Канал 4“ в Лондон
• 
  Сграда на Европейския съд по права на човека, Страсбург

• Architecture: A Modern View, Thames & Hudson (1991)
• A New London (co-author Mark Fisher and the Labour Party), Penguin (1992)
• Cities for a Small Planet, Faber and Faber (1997)
• Towards an Urban Renaissance, Urban Task Force (1999)
• Cities for a Small Country, Faber and Faber (2000)
• Richard Rogers and Architects: From the House to the City, Fiell Publishing (2010)
• Architecture: A Modern View, Thames & Hudson (2013)

• ((en)) Официален сайт на Ричард Роджърс Архив на оригинала от 2018-12-14 в Wayback Machine.

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NDL NKC NLA NSK Open Library PLWABN RKD ICCU SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat