Тадао Андо – Уикипедия

Тадао Андо 安藤忠雄
Тадао Андо през 2004 г.
Информация
Роден	13 септември 1941 г. (83 г.) Осака, Япония
Националност	Япония
Стил	критически регионализъм
Награди	медал Алвар Аалто (1985) „Прицкер“ (1995)
Уебсайт	tadao-ando.com
Тадао Андо в Общомедия

Тадао Андо (на японски: 安藤忠雄) е виден японски архитект автодидакт^[1][2]. Носител на наградата „Прицкер“ за 1995 г. Последовател на Алвар Аалто.

Роден е на 13 септември 1941 г. няколко минути преди своя брат близнак в Осака, Япония.^[3] В младостта си е шофьор на камион и боксьор. Андо така и си остава без специализирано архитектурно образование.

През 1969 г. основава архитектурното бюро Tadao Ando Architects & Associates. Когато през 1995 г. бива удостоен с наградата „Прицкер“ за високи индивидуални постижения в областта на архитектурата, Андо дарява цялата сума от $100 хиляди в подкрепа на пострадалите от земетресението през 1995 г. в Кобе.

Произведенията му са прочути с масираното използване на естествената светлина, както и на естествените форми на ландшафта.

Жилищният комплекс в района Рокко, в близост до Кобе, представлява сложен лабиринт от тераси, атриуми и балкони. Дизайнът на Rokko Housing One (1983) и Rokko Housing Two (1993) илюстрира приложението на традиционни архитектурни решения – на твърди и меки материали, на контраста на светлина и мрак, противопоставянето на отвореното и затвореното. Забележително е, че неговите клъстърни сгради устояват при земетресението през 1995 г. в Кобе.

Тадао Андо се опитва да прилага националните естетически ценности към архитектурата на съвременните сгради. Според него архитектът е длъжен да следва естествения ландшафт, а не да го изменя. В интериорите той майсторски използва възможностите на естественото и изкуственото осветление (Църква на Светлината, 1989)

• Сгради и детайли на различни произведения на Тадао Андо
• 
  Музей за модерно изкуство на Форт Уърт, САЩ
• 
  Къща Азума, Япония
• 
  Параклис на планината Роккьо, Япония
• 
  Градски музей на литературата в Химеджи, Япония
• 
  Градски музей на литературата в Химеджи, Япония
• 
  Suntory Museum, Осака, Япония
• 
  Rokko Housing I and II, Кобе, Япония
• 
  Vitra Conference Pavillon, Вайл ам Рейн, Германия

• Francesco Dal Co. Tadao Ando: Complete Works. Phaidon Press, 1997. ISBN 0-7148-3717-2
• Kenneth Frampton. Tadao Ando: Buildings, Projects, Writings. Rizzoli International Publications, 1984. ISBN 0-8478-0547-6
• Randall J. Van Vynckt. International Dictionary of Architects and Architecture. St. James Press, 1993. ISBN 1-55862-087-7
• Masao Furuyama. Tadao Ando. Taschen, 2006. ISBN 978-3-8228-4895-1
• Werner Blaser, Tadao Ando, Architecktur der Stille, Architecture of silence. Birkhäuser, 2001. ISBN 3-7643-6448-3
• Jin Baek, Nothingness: Tadao Ando’s Christian Sacred Space. Routledge, 2009. ISBN 978-0-415-47854-0

• В Общомедия има медийни файлове относно Тадао Андо
• Официален сайт на Тадао Андо Архив на оригинала от 2015-02-11 в Wayback Machine. ((en))
• ((en)) Страница за Тадао Андо в Minimalisti.com
• Вера Илиева, „Тадао Андо – красота отвъд видимото“, в-к „Капитал“, 3 август 2002
• Ваня Костова, „Тадао Андо сроди стихиите“, в-к „Стандарт“, 18 февруари 2006

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NDL NKC NLA NSK PLWABN RKD SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat