Склаве – Уикипедия

Склаве
България
41.5201° с. ш. 23.3172° и. д.
Склаве
Област Благоевград
41.5201° с. ш. 23.3172° и. д.
Склаве
Общи данни
Население1362 души[1] (15 март 2024 г.)
151 души/km²
Землище9034 km²
Надм. височина183 m
Пощ. код2811
Тел. код07435
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ66785
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(независим политик; 2019)
Кметство
   кмет
Склаве
Павел Пъхнев
(ВМРО-БНД)

Скла̀ве е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост
Общо 1464
Българи 1070
Турци 8
Цигани 86
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 292

Селото се споменава в османски данъчни регистри от 1638, 1652 и 1670 година.[3]

През XIX век Склаве (отбелязано в редица източници и като Славе) е село със смесено население, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Славе (Slavé) е посочено като село с 62 домакинства със 70 жители мюсюлмани и 90 жители българи.[4]

В 1891 година през селото минава Васил Кънчов, който оставя интересни бележки за него:

По-голямата част от селото Склаве се виждаше вече. Това място е забележително, че на него става голям панаир, който се протака три дена на Св. Троица. Панаирът се нарича Торица, от Тройца. Трябва да е имало манастир Св. Троица. По предание тук някога е станал голям бой между турците и българите, и тогава селото Склаве или Славе било разрушено. На панаира се харчи главно жива стока.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Склавие, село разположено на равнище, от Спакьово на СЗ 1/2 час. Има няколко къщи, чифлик на тамошни аги. Разкошни нивя и ливади наоколо. 26 къщи, турци, българе и цигани. Пред „Света Троица“ 1 ден тук става панаир от жива стока и трае два деня.[6]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 596 души, от които 300 българи-християни, 200 турци и 96 цигани.[7]

В началото на XX век християнското население на село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Славе (Slavé) има 280 българи екзархисти.[8]

През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и опожарено от гръцката армия.[9]

След войната в селото се заселват български бежански семейства от селата Богородица и ЗаровоЛъгадинско, Герман, Горни Порой, Крушово и КърчовоДемирхисарско.[3] Част от жителите на селото са преселници от близкото пиринско село Държаново (днес изселено). Също така има преселници и от красивото планинско селце Кашина.

Всички жители са православни християни.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Селото има мъжка, женска и детска фолклорно-певческа група. Печелили са награди от участия в събора за народно творчество в Копривщица и Предела.

Църквата в селото е „Света Троица“. Гробищната църква е „Света Петка“. След изоставянето на църквата „Света Петка“ в близкото село Шатрово, иконите и част от останалия инвентар в 1960 година се пренасят в тогава новата църква при гробищата на село Склаве, която в чест на шатровската църква се именува „Света Петка“.[10]

Всяка година се провежда панаир, който датира още от римско време. Този панаир е бил пазар на роби, откъдето произлиза и името на селото „склав“ от латински „роб“. Според някои неофициални източници на този пазар е бил продаден предводителят на най-голямото антиримско въстание на робите Спартак. Според други неофициални източници тъкмо в това село се е родил Спартак. В по-ново време панаирът е един от най-големите регионални пазари за животни. Ежегодно се организират и борби. Обикновено се провежда около 15 юни.

Друго събитие е съборът на черквата Свети Дух, който е на едноименния празник. Панаирът се провежда няколко дни преди празника на черквата.

През 1962 година в селото е основан футболен клуб Спартак. Поради липса на средства, спортните екипи на отбора са били потници и обикновени гащета. Клубът се развива добре, но след доста години в Аматьорската дивизия не успява да се изкачи в професионалния футбол.

Родени в Склаве
Темелко Хаджиянев
  • Александър Томов (р. 1949), многократен европейски и световен шампион в борба класически стил
  • Захарин Илиев (р. 1940) български генерал, командвал сухопътните войски на Българската армия
  • Темелко Хаджиянев (1848 – 1913), български общественик, търговец и книжар
  • Атанас Д. Иванов, български революционер, деец на ВМРО [11]
Починали в Склаве
  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  3. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 262.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 156.
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 25.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
  9. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, стр. 298.
  10. Столинчев, Ангел. Църква: летопис на духовна околия Сандански, и на църковния разкол в отечеството летопис: дневници, спомени, документи, кореспонденция, църковни, исторически, етнографски, фолклорни, краеведски проучвания, Том I. София, Синева, 2015. ISBN 9786197086119. с. 717, 727.
  11. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 238, ISBN 978-619-00-1431-7.