Стефан Чавдаров – Уикипедия

Стефан Чавдаров
български революционер
Роден
Починал
1 август 1944 г. (61 г.)
Стефан Чавдаров в Общомедия

Стефан Иванов Чавдаров, наричан Чафето или Чавдара,[1] е български революционер, драмски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Четата на Стефан Чавдаров, вторият прав от ляво надясно[2]

Стефан Чавдаров е роден на 24 март 1883 година в Стара Загора. Завършва втори прогимназиален клас там и се присъединява към ВМОРО. Става четник при ахъчелебийския войвода Пейо Шишманов и участва в Илинденско-Преображенското въстание.

След потушаването на въстанието през 1904 година Стефан Чавдаров е определен за подвойвода в драмската чета на Михаил Даев. Там са още Пейо Гарвалов, Тодор Паница и Димитър Запрянов. През 1907 година Стефан Чавдаров става войвода на собствена чета от 18 души. Двете чети правят опит да пленят английския полковник Елиът, но акцията е осуетена от турската армия.

Стефан Чавдаров дава сражения на турски войски, наняколко пъти предаден от гъркомани, при селата Просечен и Плевня. След убийството на Михаил Даев през октомври 1907 година Стефан Чавдаров застава срещу групата на Яне Сандански. Неколкократно изпраща писма до Централния комитет и Задграничното представителство на ВМОРО срещу действията на Сандански.

Горе: Стефан Чавдаров, Добри Даскалов, Мише Анчев, Иван Караджов, Димитър Запрянов, Михаил Дорев, Борис Мончев. Среда: Петър Ацев, Петър Кушев, Христо Матов, Тодор Лазаров, Тодор Александров. Долу: Стоян Мишев, Гьошо Илиев, Петко Пенчев, Георги Саракинов и Георги Занков.
На снимката: Апостол Петков, Христо Чернопеев, Михаил Чаков, Георги Занков, Стефан Чавдаров, Костадин Самарджиев Джемото, Антон Бузуков и други

В началото на 1908 година Стефан Чавдаров е назначен за войвода в Кривопаланечко, а след Младотурската революция през 1909 година Чавдаров заедно с Георги Занков и Дине Дробенов се опитва да възстанови организацията в Серския окръг, но четата им е разбита между селата Търлис, Карликьой и Кърчово от 20 жандари и милиционери българи, под водачеството на мюдюрина на Горно Броди Владимир Икономов, Таската Серски и Чудомир Кантарджиев. Чавдаров заедно с трима четници бяга в Драмско, Занков се спасява към Горноджумайско, където отново е разбит и ранен, а Дробенов заедно с четирима четници е арестуван.[3] Арестуван е и лежи няколко месеца в затвор. След освобождението си участва във възстановяването на ВМОРО на Тодор Александров и в периода 1910 – 1912 година Стефан Чавдаров е войвода в Горноджумайско и Малешевско.

След започването на Балканската война през есента на 1912 година Стефан Чавдаров е начело на чета №14 на Македоно-одринското опълчение. Заедно с четите на Йонко Вапцаров, Георги Занков, Лазар Колчагов, Таско Кочерински, Михаил Чаков, Лазар Топалов, Андон Кьосето, Пейо Яворов и други оформят отряд, начело с Христо Чернопеев. Заедно с 12-а рота от 27-и Чепински полк отрядът атакува Мехомия. Чавдаров оглавява Струмския отряд на Опълчението.

През Междусъюзническата война Чавдаров служи в 13-а кукушка дружина на Опълчението,[8] а през Първата световна война служи в 67-и пехотен полк.[9] След края на войната се оттегля от революционна дейност и се завръща в България. Умира преди 1 август 1944 година.[10][11]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 102.
  2. ↑ Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 56 – 58. Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.
  3. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 29, 17 октомври 1909, стр. 3 – 4.
  4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 14.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 595.
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 606.
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 318.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 793, 892, 894.
  9. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 512.
  10. ↑ Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
  11. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 183 – 184.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стефан_Чавдаров&oldid=12239336“.