Страшимир Велчев – Уикипедия

Страшимир Велчев
български офицер
Звание	Полковник
Години на служба	1915 – 1944
Служи на	България
Род войски	Българска армия
Военно формирование	4-ти арт. полк 1-во полско арт. отд. 2-ри арм. арт. полк 3-ти арм. арт. полк 8-а дивизия 4-та армия 3-та армия 16-а дивизия
Командвания	16-а дивизия (II СВ) 4-та дивизия (II СВ)
Битки/войни	Втора световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	27 октомври 1895 г. (стар стил) Елена, Княжество България
Дата и място на смърт	1974 г. (78 г.) София, Народна република България

Страшимир Христов Велчев е български офицер (полковник).

Роден е на 27 октомври 1890 година в град Елена. През 1917 година завършва Военното на Негово Величество училище в София, а през 1934 и Военната академия^[1]. Служи в 4^-ти артилерийски полк, Радомирското огнестрелно отделение, Варненски брегови укрепен пункт и 1^-во полско артилерийско отделение.

През 1928 г. капитан Велчев е назначен на служба във 2^-ри армейски артилерийски полк, от следващата година е командир на учебната батарея, а от 1931 г. в 3^-ти армейски артилерийски полк. На 19 януари 1935 г. е произведен в чин майор, през следващата година е изпратен на служба в 8^-а пехотна тунджанска дивизия, на 6 май 1938 и същата година е изпратен като военен аташе в Рим.

В началото на участието на България във Втората световна война (1941 – 1945) Страшимир Велчев е назначен за началник-щаб на 4^-та армия (1941), на 6 май 1941 е произведен в чин полковник, през следващата година е началник-щаб на 3^-та армия, а по-късно същата година служи като офицер за връзка с чуждите командвания, след което отново е върнат на служба като началник-щаб на 3^-та армия. В периода от 22 ноември 1943 до 6 юли 1944 полковник Велчев командва 16^-а пехотна дивизия, след което командва 4^-та пехотна преславска дивизия. Същата година е назначен на служба в Щаба на войската. Излиза в запас през 1944 година.

• Подпоручик (1 август 1917)
• Поручик (30 юни 1919)
• Капитан (1926)
• Майор (19 януари 1935)
• Подполковник (6 май 1938)
• Полковник (6 май 1941)

• Военно на Негово Величество училище (до 1917)
• Военна академия (до 1934)

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.

Портал „Биографии“          Портал „Военна история на България“