Четвърти артилерийски полк – Уикипедия

Четвърти артилерийски на Н.В. Цар Фердинанд I полк
4-ти артилерийски полк през Първата световна война (1915 – 1918)
Информация
Шеф	Цар Фердинанд I
Активна	1886 – 1960
Държава	България
Тип	Артилерийски полк
Гарнизон/щаб	София
Командири
Изтъкнати командири	Ген. Владимир Вазов
Бойни командири	Ген. Владимир Вазов (БВ) Ген. Първан Първанов (ПСВ) Подп. Александър Димитров (ВСВ)

Четвърти артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1886 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Историята на полка започва през 1886 година, когато когато съгласно указ №186 в София на базата на разформирания 1^-ви артилерийски полк се формира Четвърти артилерийски полк.^[1]

На 1 януари 1888 година шефството на полка поема княз Фердинанд, като от тази дата полкът се именува на Негово Височество, а след обявяване на независимостта на България през 1908 година – на Негово Величество полк. Офицерите и войниците от полка носят на пагоните си вензела „Ф“.^[2]

През Балканската война (1912 – 1913) полкът се развръща в 4^-ти артилерийски скорострелен полк, формира 4^-ти нескорострелен артилерийски полк, влиза в състава на 1^-ва пехотна софийска дивизия (1^-ва армия) и е под командването на полковник Владимир Вазов.^[3]

Четвърти нескорострелен артилерийски полк е формиран в София на 17 септември 1912 година съгласно телеграма №1791 в състав от щаб, нестроеви взвод, две артилерийски отделения с по три батареи. Влиза в състава на 1^-ва пехотна софийска дивизия и се командва от подполковник Стоян Пушкаров.^[3] Демобилизиран и разформиран е след края на Междусъюзничекста война (1913) на 10 август 1913 година.^[4]

По време на Първата световна война (1915 – 1918) 4^-ти артилерийски полк е част от 1^-ва артилерийска бригада на 1^-ва пехотна софийска дивизия (1^-ва армия) и е под командването на подполковник Първан Първанов.^[5][6]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[6]

През 1920 година съгласно заповед №92 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 4^-то артилерийско отделение с три батареи. През февруари 1928 година отново се развръща в полк, като 4^-ти артилерийски полк, но носи явното название отделение до 1938 година. През 1939 е преименуван на Четвърти дивизионен артилерийски полк.^[1]

По време на Втора световна война (1941 – 1945) през 1941 и 1944 година полкът е на Прикриващия фронт и е разположен в района на с. Търговище, Староселец и Любимец, а след 9 септември 1944 година влиза в състава на 1^-ва пехотна софийска дивизия и взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната под командването на подполковник Александър Димитров.^[1]

На 12 октомври 1944 година заема позиции в района на Стамболската махала и поддържа пехотата при атаката на Дубочица и Стражин. Съдейства на обкръжения 1^-ви пехотен софийски полк при Страцин, както и на парашутната дружина, които пробиват отбраната на Чевличката махала. По-късно при форсирането на река Пчиня подкрепя атаката при Никуляне, като последната бойна позиция на полка е край Горно Койнаре. След освобождаването на Куманово (11 ноември 1944) две батареи от полка са придадени на Гвардейския конен дивизион, който преследва германските войски към Скопие и Кочани. През тази фаза полкът дава 13 убити.^[7]

За времето в което полкът отсъства в мирновременния си гарнизон, на негово място се формира допълваща батарея.^[1]

С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 4-ти дивизионен артилерийски на Н.Ц.В. Цар Фердинанд I полк на 4-ти дивизионен артилерийски полк.^[8]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Четвърти артилерийски полк (1886 – 1 януари 1888)
• Четвърти артилерийски на Н.В. Княз Фердинанд I (1 януари 1888 – 22 септември 1908)
• Четвърти артилерийски на Н.В. Цар Фердинанд I (22 септември 1908 – 1912)
• Четвърти скорострелен на Н.В. Цар Фердинанд I артилерийски полк (1912 – 1913)
• Четвърти артилерийски на Н.В. Цар Фердинанд I полк (1913 – 1920)
• Четвърто артилерийско отделение (1920 – 1928)
• Четвърти артилерийски полк (1928 – 19 ноември 1932)
• Четвърти артилерийски на Н.В. Цар Фердинанд I полк (19 ноември 1932 – 1939)
• Четвърти дивизионен артилерийски полк (от 1939)
• Четвърти дивизионен артилерийски на Н.В. Цар Фердинанд I полк (до 5 март 1946)
• Четвърти дивизионен артилерийски полк (5 март 1946 – 1950)
• Четиринадесети гвардейски дивизионен оръдеен полк (1950 – 1954)
• Четиринадесети оръдеен артилерийски полк (1954 – 1956)
• Четиринадесети артилерийски полк (1956 – 1960)

Званията са към датата на заемане на длъжността.

Други командири: полк. Ангел Александров

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
• Атанасов, Д., – „Първостроители на българската артилерия“, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги победоносец“
• Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница
• Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том II“, София, 1936, Държавна печатница
• Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

п б р Полкове на Българската армия Пехотни 1 софийски • 2 струмски • 2 искърски • 3 бдински • 4 плевенски • 5 дунавски • 6 търновски • 7 преславски • 8 приморски • 9 пловдивски • 10 родопски • 11 сливенски • 12 балкански • 13 рилски • 14 македонски • 15 ломски • 16 ловчански • 17 доростолски • 18 етърски • 19 шуменски • 20 добруджански • 21 средногорски • 22 тракийски • 23 шипченски • 24 черноморски • 25 драгомански • 26 пернишки • 27 чепински • 28 стремски • 29 ямболски • 30 шейновски • 31 варненски • 32 загорски • 33 свищовски • 34 троянски • 35 врачански • 36 козлодуйски • 37 пирински • 38 пехотен • 39 солунски • 40 беломорски • 41 пехотен • 42 пехотен • 43 пехотен • 44 тунджански • 45 чегански • 46 добрички • 47 ардински • 48 дойрански • 49 калимански • 50 нишавски • 51 вардарски • 52 моравски • 53 осоговски • 54 битолски • 55 охридски • 56 велешки • 57 драмски • 58 гюмюрджински • 59 пирински • 60 пехотен • 61 пехотен • 62 пехотен • 63 пехотен • 64 пехотен • 65 пехотен • 66 пехотен • 67 пехотен • 68 пехотен • 69 пехотен • 70 пехотен • 71 пехотен • 72 пехотен • 73 пехотен • 75 пехотен • 76 пехотен • 80 пехотен • 81 пехотен • 82 пехотен • 83 пехотен • 84 пехотен • 85 пехотен • 86 пехотен • 87 пехотен • 88 пехотен • 103 пехотен • 123 пехотен Конни Лейбгвардейски • 1 конен • 2 конен • 3 конен • 4 конен • 5 конен • 6 конен • 7 конен • 8 конен • 9 конен • 10 конен • 11 конен • Сборен Артилерийски 1 артилерийски • 1 артилерийски • 2 артилерийски • 3 артилерийски • 4 артилерийски • 5 артилерийски • 6 артилерийски • 7 артилерийски • 8 артилерийски • 9 артилерийски • 10 артилерийски • 11 артилерийски • 12 артилерийски • 13 артилерийски • 14 артилерийски • 15 артилерийски • 16 артилерийски • 17 артилерийски • 18 артилерийски • 19 артилерийски • 20 артилерийски • 21 артилерийски • 22 артилерийски • 23 артилерийски • 24 артилерийски • 25 артилерийски • 26 артилерийски • 27 артилерийски 1 дивизионен • 10 дивизионен • Планински • 1 планински • 2 планински • 3 планински • 1 армейски • 2 армейски • 3 армейски • 4 армейски • 4 тежък • 5 тежък • 11 не с. с. артилерийски • 1 гаубичен • 2 гаубичен • 3 гаубичен Инженерни 1 инженерен • 2 инженерен • 3 инженерен • 4 инженерен Моторизирани Общовойскови камионен полк • Моторизиран полк при Бронираната бригада • Четиридесети стрелкови полк

• Портал „Военна история на България“