Тридесет и втори пехотен загорски полк – Уикипедия

Тридесет и втори пехотен загорски полк
Информация
Активна	10 февруари 1900 – 31 юли 1919 19 февруари 1941 – 16 юли 1941 7 май 1944 – 1 август 1945
Държава	България
Тип	Пехотен полк
Гарнизон/щаб	Елена (1900 – 1903) Нова Загора (1903 – 1919)

Тридесет и втори пехотен загорски полк е български пехотен полк, формиран през 1900 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Тридесет и втори пехотен загорски полк е формиран в Елена под името Осми пехотен резервен полк на 10 февруари 1900 съгласно указ №9 от 1 януари 1899 година в състав четири пехотни и една погранична рота. На 29 декември 1903 година с указ № 84 на княз Фердинанд I се развръща от една в две дружини и се преименува на 32^-ри пехотен загорски полк. На 3 септември 1904 година се установява на гарнизон в Нова Загора и е част от състава на 2^-ра бригада на 3^-та пехотна балканска дивизия^[1]

Полка взема участие в обсадата на Одрин. Води сражение при село Куруджикьой, Чаталджа, Еникьой, Сапунджилар, Бегчели и други.

През Междусъюзническата война (1913) се сражава при река Галик, Кукуш, Демир Хисар, Рупелското дефиле и други.

Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 2^-ра бригада от 3^-та пехотна балканска дивизия.^[2]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[2]

През 1915 година полкът води битки при Гюешево, планината Руен, река Морава, планината Кукавиза и Гниляне. На следващата година се сражава при върховете Кукуруз, Ковил и Преслап, а после при Димова поляна, Баховски рид и други. През май 1917 е изпратен при Добро поле. На 1 август 1917 в местността „Оборище“ от кадъра на 11^-и пехотен сливенски, 24^-ти пехотен черноморски, 29^-и пехотен ямболски и 32^-ри пехотен загорски полк (4^-та дружина) се формира 80^-и пехотен полк.^[2][1] От 1918 води сражения в района на град Щип, Баховския рид и други.

Полкът е разформиран на 31 юли 1919 година.

Във връзка с Втора световна война (1941 – 1945) полкът е формиран на 19 февруари 1941 година в град Ямбол от частите на 29^-и пехотен ямболски полк. Това е направено съгласно лично поверително служебно писмо № 0582 от 16 февруари от командира на 3^-та пехотна балканска дивизия. В периода (23 февруари 1941 – 16 юли 1941) е на югоизточната българска граница, след което се завръща и е разформирован. Формиран е отново на 7 май 1944 година на основание лично поверително служебно писмо № IV-M-353 в ямболското село Козарево, пак от състава на ямболския полк и е дислоциран в района на село Дибич. През септември се завръща в Елхово, където е допълнен численият му състав и заминава за фронта.

Взема участие в двете фази на заключителния етап на войната в състава на 12^-а пехотна дивизия. С дивизията се сражава при Прищина, чифлика „Еланта“, Шомодсентмиклош, Чаковец и други. На 1 август 1945 е демобилизиран, разформирован и слят с ямболския полк.^[3][1]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Осми пехотен резервен полк (10 февруари 1900 – 29 декември 1903)
• Тридесет и втори пехотен загорски полк (29 декември 1903 – 31 юли 1919, 19 февруари 1941 – 16 юли 1941)
• Тридесет и втори пехотен полк (7 май 1944 – 1 август 1945)
• Сто и двадесет и втори пехотен полк (1945)

Званията са към датата на заемане на длъжността.

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

п б р Полкове на Българската армия Пехотни 1 софийски • 2 струмски • 2 искърски • 3 бдински • 4 плевенски • 5 дунавски • 6 търновски • 7 преславски • 8 приморски • 9 пловдивски • 10 родопски • 11 сливенски • 12 балкански • 13 рилски • 14 македонски • 15 ломски • 16 ловчански • 17 доростолски • 18 етърски • 19 шуменски • 20 добруджански • 21 средногорски • 22 тракийски • 23 шипченски • 24 черноморски • 25 драгомански • 26 пернишки • 27 чепински • 28 стремски • 29 ямболски • 30 шейновски • 31 варненски • 32 загорски • 33 свищовски • 34 троянски • 35 врачански • 36 козлодуйски • 37 пирински • 38 пехотен • 39 солунски • 40 беломорски • 41 пехотен • 42 пехотен • 43 пехотен • 44 тунджански • 45 чегански • 46 добрички • 47 ардински • 48 дойрански • 49 калимански • 50 нишавски • 51 вардарски • 52 моравски • 53 осоговски • 54 битолски • 55 охридски • 56 велешки • 57 драмски • 58 гюмюрджински • 59 пирински • 60 пехотен • 61 пехотен • 62 пехотен • 63 пехотен • 64 пехотен • 65 пехотен • 66 пехотен • 67 пехотен • 68 пехотен • 69 пехотен • 70 пехотен • 71 пехотен • 72 пехотен • 73 пехотен • 75 пехотен • 76 пехотен • 80 пехотен • 81 пехотен • 82 пехотен • 83 пехотен • 84 пехотен • 85 пехотен • 86 пехотен • 87 пехотен • 88 пехотен • 103 пехотен • 123 пехотен Конни Лейбгвардейски • 1 конен • 2 конен • 3 конен • 4 конен • 5 конен • 6 конен • 7 конен • 8 конен • 9 конен • 10 конен • 11 конен • Сборен Артилерийски 1 артилерийски • 1 артилерийски • 2 артилерийски • 3 артилерийски • 4 артилерийски • 5 артилерийски • 6 артилерийски • 7 артилерийски • 8 артилерийски • 9 артилерийски • 10 артилерийски • 11 артилерийски • 12 артилерийски • 13 артилерийски • 14 артилерийски • 15 артилерийски • 16 артилерийски • 17 артилерийски • 18 артилерийски • 19 артилерийски • 20 артилерийски • 21 артилерийски • 22 артилерийски • 23 артилерийски • 24 артилерийски • 25 артилерийски • 26 артилерийски • 27 артилерийски 1 дивизионен • 10 дивизионен • Планински • 1 планински • 2 планински • 3 планински • 1 армейски • 2 армейски • 3 армейски • 4 армейски • 4 тежък • 5 тежък • 11 не с. с. артилерийски • 1 гаубичен • 2 гаубичен • 3 гаубичен Инженерни 1 инженерен • 2 инженерен • 3 инженерен • 4 инженерен Моторизирани Общовойскови камионен полк • Моторизиран полк при Бронираната бригада • Четиридесети стрелкови полк

• Портал „Военна история на България“