Дължина – Уикипедия

Дължина е физична величина, характеризираща линейното измерение на даден обект, обикновено по направления на най-големия размер. Дължината на даден предмет е разстоянието между най-крайните му точки, с други думи линейният размер по неговото протежение, измерено от край до край.

Различава се от височина, която е линейният размер по вертикалното протежение (дължина по вертикала)^[1], както и от ширина, която е разстоянието между двете страни на обекта, мерено перпендикулярно на дължината. Във физиката и инженерните науки думата дължина се използва като синоним на разстояние и се означава с ${\displaystyle l}$ или ${\displaystyle L}$.

Дължината е едноизмерна мярка, докато площ е двуизмерна (произведение на дължина по ширина), а обем е триизмерна мярка (произведение на дължина по ширина по височина). В повечето измерителни системи дължината е основна единица, чрез която може да бъдат представени и изразени други единици.

Измерването на дължини става важно още от дълбока древност, когато хората започват да се заселват за постоянно и започват да строят жилища и да разменят стоки със съседите си. След като обществото започва да се превръща във все по-напреднало технически, измерванията стават много по-прецизни и точни – от най-малките размери в микроелектрониката до огромните междупланетни разстояния.^[2] В човешката история съществуват много мерни единици, с които хората са измервали дължини в течение на столетия. Някои от тях са базирани на дължини на части от човешното тяло, на разстоянието, изминато с определен брой стъпки, на разстояния между забележителни точки на Земята, или на дължината на различни предмети.

В миналото най-често използваната мярка за дължина от българския народ е педята. Тя се определя като разстоянието между изпънатия палец и малкия пръст, което в зависимост от големината на човешката ръка е между 18 и 26 см. По-малка мярка за дължина е така нареченият чеперек – разстоянието между разтворените палец и показалец. В българските народни песни например сабята на Крали Марко се мери с педи и чеперек^[3]. По-голяма мярка от педята е лакътят – дължината на ръката от края на пръстите до прегъвката в лакътя. Средно това е около 50 см. В по-стари времена тази мерна единица се използва при мерене на плат. Друга мярка за дължина е турският аршин, който се равнява на 68 см. При различни обстоятелства се използват и различни случайни мерки за дължина – дължината на дръжката на мотиката, сапа на брадвата, дължината на остена или копралята и други. По-дълги разстояния се измерват с крачки. Една средна човешка крачка се равнява на един метър. Височината се измерва обикновено с човешки ръст, човешки бой ^[4].

В Древна Русия мерните единици за дължина са също свързани с човека. Там също се използват лакът, педя, както и сажен. Един сажен се равнява на 6 стъпки от по 12 палеца, т.е. 72 палеца.^[5][6] От лингвистична гледна точка думата идва от руски – сажень с корен сагъ- и означава достигам. Петър I прави първите опити в Русия за унифициране на мерните единици като ги прави съвместими с британските по това време.^[7]

Счита се, че в средата на 10 век саксонският крал Едгар е държал при себе си еталон за дължина, приблизително равен на днешния ярд. Това е един от първите известни официални стандарти. Историята разказва, че английският крал Хенри I (1100 г. – 1135 г.) решава един ярд да се нарича разстоянието от неговия нос до палеца на протегнатата му ръка.

Алберт Айнщайн напълно променя понятието ни за дължина като неизменно в различните системи на отчитане, с други думи дължината на един предмет е променлива величина, която зависи от наблюдателя и отправната система.

В Международната система единици основната единица за дължина е метърът, чиято съвременна дефиниция е: дължината на пътя, изминат от светлината във вакуум за интервал от време ${\displaystyle {\frac {1}{299\,792\,458}}}$ от секундата. Тъй като единствената константа във всички отправни системи е скоростта на светлината, е удобно метърът да се дефинира чрез нея. Това прави скоростта на светлината във вакуум точно 299 792 458 m/s. Често се използват производните на метъра.

В имперската система от единици често използвани мерни единици за дължина са инч, фут, ярд и миля.

Единиците, използвани за отбелязване на разстояния в безкрайния Космос, са много по-дълги от типичните за Земята и включват астрономическа единица, светлинна година и парсек.

Мерните единици за микроскопични разстояния включват микрометър (наричан в миналото микрон) и ангстрьом.

Най-елементарният и стар уред за измерване на дължината е линийката, която е изобретена 1500 г. пр.н.е. и е изработвана от слонова кост от индската цивилизация. Днес линийките се изработват предимно от пластмаса, макар да съществуват и дървени и се използват в областта на геометрията, картографията, техническото чертане, инженерните науки и други за измерване на дължини или построяване на прави линии. Те са разграфени и калибрирани.

Други уреди за измерване на дължина са дърводелският метър, шивашкият метър и ролетката. Дърводелският метър всъщност е дълъг два метра, но може да се сгъва до дължина от само 20 сантиметра, което го прави много удобен за носене в джоба. От друга страна шивашкият метър е направен от мек материал, вид пластмаса, така че да се навива на руло и също заема много малко място и може да се носи в джоба. Рулетката е инструмент за измерване на дължини, който е направен най-често от метална лента, широка от 1 до 2 сантиметра, с деления (от едната страна в сантиметри, от другата в инчове), която се навива и затваря в пластмасов корпус. Обикновено е снабдена с пружина за връщане обратно на лентата и с механизъм за застопоряване. Използва се в строителството и промишлеността, но може да се пригоди и за домашна употреба, особено при ремоделиране на стая или друго помещение. Дължината на рулетката достига до 5 метра.

Друг уред, който се използва за измерване на различни размери, в това число и дължини е шублерът. Той е широко използван в машиностроенето. Служи за измерване на външни и вътрешни размери, дълбочини на отвори и дължини на детайли. Микрометърът също може да се използва за тази цел.

• Представки за дробни и кратни единици
• Астрономически единици за дължина
• Български народни мерки
• Географска дължина
• Дължина на вълната

• Оналайн преобразуване на мерни единици Архив на оригинала от 2009-08-28 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Length в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​