Я – Уикипедия

Кирилска буква Я
Уникод (hex)
Главна: U+042F
Mалка: U+044F

Я, я е буква от кирилицата. Тя е последната по ред буква в българската, руската, украинската и беларуската азбука. Използва се за описване на съчетанието от звукове [ja] в началото на думата или след гласна (вж. йотация), както и когато е след съгласна, за отбелязване на палатализацията на тази съгласна и последващ звук /a/. В българския език, в неударена позиция „я“ [ja] се редуцира до [йъ] [jɐ] (вж. редукция на неударените гласни в българския език), а в някои глаголни окончания и в членната морфема, когато това окончание е под ударение, произношението на „я“ отново e йъ [jɤ̞] (примери: благодаря̀ [blɐgodɐˈrʲɤ̞], деня̀ [dɛˈnʲɤ̞], деня̀т [dɛˈnʲɤ̞t]).

Буквата се развива като ръкописно написан малък юс Ѧ. В графично отношение, а от гледна точка на руския език – и във фонетично, е наследник на малката носовка Ѧ (малък юс). От гледна точка на българския език това положение е неправилно, тъй като фонетичният развой на малката носовка в книжовния български език е дал звука [е]. Понастоящем я в българския се пише на мястото на историческо йотувано а, на ят (ѣ) в думи с якаво произношение, и по изключение с фонетична стойност [йъ] в някои глаголни окончания, където исторически стои йотиран голям юс (ѭ). Гласният звук в Я има звукова стойност на „ъ“ [ɤ̞] и в кратката, и в пълната членна форма на съществителните имена от мъжки род: деня [dɛˈnʲɤ̞], денят [dɛˈnʲɤ̞t] (окончания, понякога некнижовно и неправилно произнасяни с [а]).

Найден Геров пише Я на етимологическото място на Ѧ (малък юс), а също и след буквите ч, ж, ш.

Символно кодиране Случай Двоичен Шестнадесетичен Осмичен Десетичен
Уникод Главна 0000010000101111 042F 2057 1071
Малка 0000010001001111 044F 2117 1103
KOI Голяма 11110001 F1 361 241
Малка 11010001 D1 321 209
Windows 1251 Голяма 11011111 DF 337 223
Малка 11111111 FF 377
255
ISO 8859-5 Голяма 11001111 CF 317 207
Малка 11101111 EF 357 239

В HTML кода е Я или Я за големи и я или я за малки букви.

Я е 30-ата и последна буква в българската азбука, а също и 33-та и последна в руската азбука. В руския език е със значение „Аз“. В ранно кирилската азбука „азъ“ се използва за „Аз“ (както в българския).

Я се използва за:

  • изразяване на подкана: Я ела!
  • усилване на казаното: Да не съм банкер, я!
  • съюз: Я отиде, я не!; Я има, я няма!
  • изненада: Я, той е тука!; Я, колко е красиво!

Кирилските Я и И се използват в лъжлива кирилска типография.