French
DeutschКурбиново – Уикипедия
| Курбиново Курбиново | |
| — село — | |
 Стара къща в Курбиново | |
  Курбиново | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Долна Преспа |
| Надм. височина | 1025 m |
| Население | 137 души (2002) |
| Пощенски код | 7317 |
| МПС код | ВТ |
| Курбиново в Общомедия | |
Курбиново (на македонска литературна норма: Курбиново) е село в община Ресен, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Долна Преспа в западните склонове на планината Баба, недалеч от брега на Големото Преспанско езеро.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XV век в Курбинова са отбелязани поименно 125 глави на домакинства.[1] Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Курбинова, спахийски зиамет и тимар, със 71 ханета гяури и 55 ергени гяури.[2]
В XIX век Курбиново е чисто българско село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Курбиново има 200 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Курбиново е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[4]
По време на Илинденското въстание на 15 август 1903 година селото е нападнато и ограбено от турски аскер и башибозук. Убити са Божин Видимов, Ристе Наумов, Илия Иванов, Пандо Митрев, Насте Ристанов и Ендрия Илиев.[5] В началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Курбиново има 232 българи екзархисти и работи българско училище.[7]
По време на Балканската война един човек от Курбиново се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
През войната селото е окупирано от сръбски части и остава в Сърбия след Междусъюзническата война.
Според преброяването от 2002 година селото има 137 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 137 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
„Свети Георги“
[редактиране | редактиране на кода]
От голямо значение за българското културно-историческото наследство в Югозападна Македония е курбиновската църква „Свети Георги“. Самата църква отстои на около 1,5 километра източно от Курбиново. Според надписа в олтарното пространство, църквата е изписана през 1191 година поне от трима иконописци.[10] Стилът напомня стенописите от същото време и школа в църквата „Свети Безсребреници“ в Костур. Забележителни са иконите на Свети Свети Кирил и Методий, Свети Климент Охридски и Свети Ахил от Лариса.[11]
Част от фреска на източния зид на църквата „Свети Георги“ в Курбиново, изобразяваща Архангел Гаврил от сцената „Благовещение“ е намерила място върху банкнотата от 50 денарa на Народната банка на Северна Македония.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Курбиново
Нестор Иванов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 6 охридска дружина[12]
- Починали в Курбиново
Александър Кошка (1873 – 1907), български революционер- Георги Атанасов Попов Стефанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 118. (на турски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 15.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 293 и 857.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 декември 2007
- ↑ Стенописи от Курбиново.
- ↑ Културните коридори на Югоизточна Европа.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 293.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 541, л. 13
| ||||||||
