Сенгелово – Уикипедия

Сенгелово
Άγκιστρο
Гърция
41.3744° с. ш. 23.44° и. д.
Сенгелово
Централна Македония
41.3744° с. ш. 23.44° и. д.
Сенгелово
Сярско
41.3744° с. ш. 23.44° и. д.
Сенгелово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСинтика
Географска областСанданско-Петричка котловина
Надм. височина350 m
Население350 души (2021 г.)
Пощенски код623 00
Телефонен код2323

Сенгелово, още Сенгельово или Сенгелево (на гръцки: Άγκιστρο, Ангистро, катаревуса: Άγκιστρον, Ангистрон, на турски: Çengel, Ченгел, до 1927 година Τσιγγέλη, Τσιγγέλι, Цингели[1]), е село в Гърция, дем Синтика, област Централна Македония, с 410 жители (2001).

География

[редактиране | редактиране на кода]

Сенгелово е разположено в Санданско-Петричката котловина в северното подножие на Сенгелската планина (Ангистро или Цингели), непосредствено до границата с България. Отстои на 50 километра северно от град Сяр (Серес). В селото има целебни минерални извори с температура около 38 °C, използвани още от древността. Северно от Сенгелово тече река Пиринска Бистрица.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името може би идва от името на основателя на селото Сенгѐль (бег), както го обяснява народната етимология, но може и да е от прилагателното син и дел с д' > в г' в говора.[2]

Средновековие

[редактиране | редактиране на кода]

Край селото има минерален извор и средновековна баня. В центъра на селото е запазена средновековна кула от XIV век, по-късно превърната в часовникова.[3]

На 3,5 km северозападно е ранносредновековната крепост Субаши.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Писмо на Марко Атанасов от Сенгелово до екзарх Йосиф I Български с молба да му се помогне да придружи болната си майка, Сенгелово, 25 юли 1902 г.

Според легенда, записана от българския учен Йордан Н. Иванов селото е било запуснато през „чумните години“ преди османското нашествие и в началото на XIV век някой си Ибрахим паша Сенгел бег основал новото село, като за да привлече българите от околните села, построил старата църква „Свети Спас“ в селото.[4] Църквата „Свети Атанасий“ е от средата на XIX век. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сингел (Singuel), Мелнишка епархия, живеят 200 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Ченгел калеси или Ченгел кьой е посочено погрешно като малко мюсюлманско село с 50 домакинства със 130 жители.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Сингелово, голямо село при подножието на едноименната планина, която тук се казва Беш. Около Сингелово извират изобилни води, които са притоци на Бистрица. Дели крава река мъчно се прегазва с кон. Пътят, минавайки през Рупелския дервент, е добър, равен. Занаятието на селянете е земеделие. Богата почва във всичко. Недалеч се намират минералните води. Църква, в която четат смесено, и училище също тъй с 40 ученика. 350 къщи турци и 400 българе.[7] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Сенгелово живеят 1200 българи, 200 турци, 120 власи и 130 цигани.[8]

Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сенгелево има 1536 българи екзархисти, 72 власи и 18 цигари и в селото функционира българско училище.[9]

До края на XIX и началото на XX век село Сенгелово е един от важните центрове на железодобивната индустрия в областта Мървашко. В селото до средата на XIX век работи и самоков. В рудниците някога се е добивало и злато и сребро, за което свидетелстват старите галерии, наричани златници. Край селото има огромни купчини сгурия, най-големите в цяло Мървашко.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Сенгелово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10] По време на войната Сенгелово е освободено от Седма рилска дивизия през 1912 година. Тогава къщите в селото са 370 – 200 български, 70 турски, 70 цигански и 30 влашки.[4]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Сенгелово – минерална баня

След Междусъюзническата война през 1913 година остава в Гърция.

През 1916 година професор Васил Златарски, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавия, организирана от Щаба на действащата армия, посещава селото. В рапорта си до Началник-щаба на действащата армия той пише:

„ Селото Ченгел е голямо и богато; населението е българско и говори серско наречие; имало е и турци, но избягали още в 1912 г.[11] “

След Първата световна война голяма част от българите се изселва в България, като в селото остават само 17 гъркомански семейства. В 1927 година Сенгелово е преименувано на Ангистрон (кука)[12] и в селото са заселени гръцки бежанци от Мала Азия. В 1928 година Сенгелово има смесено население от местни хора и бежанци – 105 бежански семейства с 346 души.[13]

Потомците на бежанците от Сенгелово в България живеят в Сандански, Аспарухово (Варненско) и други.[14]

Прекръстени с официален указ местности в община Сенгелово на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Ушика[15] Ούσίκα Оксила Όξειλά[16] хребет в Славянка на ИЮИ от Сенгелово и на ЮЮИ от Лехово[15] (1153 m)[17]
Волага[18] или Волак Рамен[15] Βολακ Ραμάνι Ликотопос Λυκοτόπος[16] хребет в Славянка на И от Сенгелово и на ИЮИ от Лехово[15] (1275 m);[17] членувано от Волак[18]
Хуни Удурища[15] Χουνί Ούντουρίστ Лакома Λάκκωμα[16] местност в Славянка на И от Лехово[15]
Артлиж[15] Άρλέτζ Месокорфи Μεσοκόρφι[16] граничен връх в Славянка на СИ от Лехово, гранична пирамида № 89 (1345,8 m)[15]
Моково Μόκοβα Вуркос Βούρκος[16]
Цямара[15] Ποζιάρα Плая Πλαγιά[16] връх в Сенгелската планина на ЮИ от Сенгелово (1018 m)[15]
Чал[15][17][19] или членувано Чало[19] Τσάλ Дасотон Δασωτόν[16] заоблен[19] връх в Сенгелската планина на ЮЮИ от Сенгелово (1294 m);[15] от турски çal, „планински връх“[19]
Папра[20] Πάπραν Керасиес Κερασιές[16] местност в Сенгелската планина на Ю от Сенгелово[20]
Боро Μπορό Перасма Πέρασμα[16]
Мал тепе[15] Μάλ Τεπέ Войдокорфи Βοϊδοκορφή[16] връх в Сенгелската планина на ЮЮЗ от Сенгелово (662 m)[15]
Дирин Ντιρίν Ватирема Βαθύρεμα[16]
Трънка[17] Τρίγκα Дамаскиниес Δαμασκηνιές[16] възвишение на З от Сенгелово (263 m)[17]
Шумалък[15] Σουμαλάκ Потисма Πότισμα[16] местност в полите на Сенгелската планина на ЮИ от Сенгелово[15]
Трънка[15] Τρίγκα Дамаскино Δαμάσκηνο[16] бивше село на ЗСЗ от Сенгелово[15]
Башлица[15] или Хамам[17][20] Μπασλίτσα Ангистру Рема Άγκίστρου Ρέμα[16] река на Ю от Сенгелово;[15] от турското başlık „главатарство“, производно от baş[21]
Ахасма Άχασμα Амбелия Άμπέλια[16] възвишение на ЗСЗ от Сенгелово (268 m)[15]
Чучур[15] Τσουτσόρ Платома Πλάτωμα[16] местност на СЗ от Сенгелово[15]
Батан дере[15] или Ботон дере Μποτόν Ντερέ Рематия Ρεματιά[16] река на С от Сенгелово, ляв приток на Петровската река;[15] от батан, „тепавица“[22]
Катал Κατάλ Ксиротопос Ξηρότοπος[16]
Тисата[23] Τίσσα Авго Άβγό[16] склон с ниви ЮИ от Сенгелово; от тис, taxus beacata[23]
Рупа[20] Ρούπα Проварма Πρόβαρμα[16] местност на СИ от Сенгелово[20]
Сантово[20] или Содол[15] Σοντόλ Катомерон Κατώμερον[16] местност на С от Сенгелово, по десния бряг на Батан дере[15][20]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Сенгелово
  • Георги Георгиев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[24]
  • Елена Стаматова Башлиева (1919 – ?), участничка в Гръцката гражданска война (1948 – 1949) на страната на ДАГ, емигрантка в Плевен, България от 1947 г., след което в 1949 г. със съпруга си Стамат Иванов Башлиев живее във Варна, авторка на спомени за Гражданската война в Гърция[25]
  • Коста Илиев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 и Нестроева рота на 5 одринска дружина[26]
  • Костадин Стоянов (1872 – 1913), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО, починал в болница в Кочани 9 юни 1913 година[27]
  • Мильо Великов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[28]
  • Стоил Стоянов (Стойо, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина[29]
  • Иван Коджабашев – Бензина, деец на ВМОРО и ВМРО, убит от Михайловисти през 1927 година[30][31]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 192 – 193.
  3. ↑ а б Κάστρο Αγκίστρου // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 27 януари 2024 г. (на гръцки)
  4. ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 27.
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
  7. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 855.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188 – 189. (на френски)
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 877.
  11. ↑ Петър Петров. „Пътуване на проф. В.Н.Златарски из Македония“. – В: ВИС, г.60, 1991, кн.1, стр.71.
  12. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 28.
  15. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  16. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1044. (на гръцки)
  17. ↑ а б в г д е Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  18. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 92.
  19. ↑ а б в г Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 216.
  20. ↑ а б в г д е ж Topografska Karta JNA 1:100.000.
  21. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 76.
  22. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 75.
  23. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 204.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 150.
  25. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 47 – 48. Посетен на 28 август 2015.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 312.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 673.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 120.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 679.
  30. ↑ Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Фабер, 2017. с. 31.
  31. ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 174, ISBN 978-619-00-1431-7.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сенгелово&oldid=12272463“.